Идеята политиците да бъдат заменени от роботи с изкуствен интелект (ИИ) набира скорост и е предмет на дискусии и проучвания за нагласите на обществата. Заради разочарованието от политиците в световен мащаб вече има хора, предпочитащи да ги управлява по-скоро изкуствен, отколкото естествен, интелект. Какви предизвикателства крие евентуалната раздяла с политиците за демокрацията обаче?

От бизнеса до публичната администрация и всекидневния живот изкуственият интелект все повече предопределя съвременната реалност. Политиците може да са следващите, пише изданието за популяризиране на науката The Conversation.

Някои хора биха приели скептично идеята за политици с алгоритми с ИИ, но резултати от проучване, проведено през 2021 г. от британския IE University's Center, показват други нагласи. С навлизането на ИИ, той все повече получава широка обществена подкрепа в много страни и региони за интегрирането му.

Според Оскар Йонсон, академичен директор в Центъра за управление на промяната на IE University's Center и един от основните изследователи заяви пред Си Ен Би Си, че има "десетилетен спад на доверието в демокрацията като форма на управление".

Причините се коренят и в увеличаващата се политическа поляризация и филтрирането на информацията.

По думите му, резултатите не са изненадващи, като се "има предвид колко хора познават техните депутати, колко от тях имат контакти с тях и колко знаят какво точно правят политиците".

Предприемач от Южна Англия вече предложи през 2024 г. да се издигне като кандидат за предстоящите след по-малко от месец национални британски избори като "първия депутат изкуствен интелект". AI Steve е аватарът с изкуствен интелект на Стив Ендакот, който управлява Neural Voice, технологичната компания зад кампанията на Smarter UK. Човекът Ендакот се кандидатира и загуби като кандидат на консерваторите на местните избори през 2022 г. в Рочдейл.

Въпросът за замяната на хора, упражняващи определени професии с ИИ, е не само политически, но и философски, като поражда куп морални съображения, смесени с големи надежди и разочарования.

Докато някои от тези предложения все още звучат странно, обмислянето им прави едно нещо сигурно: участието на ИИ в политиката ще ни принуди да се съобразяваме със стойността на човешкото участие и с естеството на самата демокрация.

Преди ударното навлизане на ChatGPT през 2022 г. опитите за заместване на политиците с чатботове бяха в ход в няколко страни. През 2017 г. чатботът Алиса отправи предизвикателство към президента Владимир Путин, а чатботът Сам влезе официално във властта в Нова Зеландия. Дания и Япония също направиха експерименти, ръководени от чатботове в политически инициативи.

Тези опити, макар и експериментални, отразяват извечното любопитство за ролята на ИИ в управлението в различен културен контекст.

Стремежът за замяна на политиците с чатботове е ясен в много аспекти. Чатботовете нямат ред проблеми и ограничения, характерни за хората политици. Те не се изкушават лесно от пари, власт или слава. Също така, нямат нужда от почивка, могат да се ангажират виртуално с всички, както и да предложат енциклопедични познания, заедно със свръхчовешки аналитични умения.

Политиците чатботове наследяват недостатъците на ИИ системите. Тези чатботове в повечето случаи са черни кутии, които са управлявани от големи езикови модели и на практика ограничават нашето разбиране за техните разсъждения.

Те често генерират неточни или изфабрикувани отговори, известни като халюцинации. Те са изправени пред рискове за киберсигурността, изискват огромни изчислителни ресурси и се нуждаят от постоянен достъп до мрежата. Те също така са оформени от пристрастия, на основата на моделите за обучение и предположения на програмистите.

Когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в Париж за 200 млрд. евро на разположение за развитието на изкуствения интелект, премиерът Росен Желязков заяви, че България трябва да се възползва максимално, пише "Дойче Веле".

Във френската столица, където се състоя срещата на върха по въпросите на ИИ, заедно с Желязков бе и проф. Мартин Вечев, директор на Института по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), който съобщи за проект във връзка с инициативата на ЕК за "ИИ фабрики". Целта е да бъде увеличена изчислителната мощност, която е на разположение за развитие на ИИ в Европа.

До момента прогнозите за пазара на труда в България не са отчитали въздействието на ИИ и технологиите върху работните места, съобщават от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в отговор на запитване на "Дойче Веле". До края на 2026 г. обаче ще бъдат разработени дългосрочни прогнози за развитието на трудовия пазар до 2035 г., които отчитат дигиталната трансформация на икономиката - по проект, финансиран от европейски програми, уточняват от МТСП.

България стана първата държава в Европа, която създаде собствен модел с изкуствен интелект с BgGPT моделите чрез института INSAIT на проф. Мартин Вечев.

Стратегиите за развиване на ИИ в България са тясно свързани с икономичекия модел. Според икономически експерти няма конкретна стратегия за това каква икономика цели да развива България - на знанието или фокусирана върху данъчно-осигурителната политика, която натоварва професионалистите, създаващи иновативен икономически продукт.

Докато в България липсва стратегически прочит на трансформацията, която извършва изкуственият интелект, все повече ще нараства делът на гражданите, които биха заменили политическите лидери с ИИ алгоритми.