ЕС трябва да поеме разходите за отбраната си, но ще издържат ли бюджетите
Европейските лидери отдавна знаят, че регионът живее отвъд средствата на своята застаряваща, стагнираща икономика. Въпросът е дали бъркотията, създадена от втория мандат на Доналд Тръмп в Белия дом, означава, че те ще направят нещо по въпроса.
По-малко от месец след като президентът положи клетва, бившият верен съюзник на континента обяви, че е приключил с плащането за поддържане на мира в Европа. Тръмп, каза министърът на отбраната Пийт Хегсет, "няма да позволи на никого да превърне Чичо Сам в "Чичо Прецакан".
Еврокомисията ще предложи освобождаване на отбраната от ограниченията за държавни разходи
Но ако сега Европа трябва да поеме разходите за собствената си отбрана - точно в момент, когато на източния си фланг Русия води война с Украйна - това рискува да взриви бюджетите, които вече трудно финансират социалните държави, често възприемани като обект на завист от света.
| "Ще трябва да се изправим пред трудни дни, да вземем сложни решения и дори да направим жертви, които не сме очаквали досега, за да гарантираме тази сигурност", каза френският външен министър Жан-Ноел Баро на Мюнхенската конференция по сигурността в събота. |
Някои обаче се страхуват от политическа реакция, ако правителствата просто намалят социалните разходи, за да платят за повече войници и оръжия.
| "Тогава ще имаме разделение на нашето общество и единствените, които ще се възползват, ще бъдат крайнодесните партии", каза германският министър на отбраната Борис Писториус на срещата в Мюнхен. |
Една от възможностите за Европа може да бъде да се надява, че краят на последния мандат на Тръмп след четири години ще позволи възстановяването на трансатлантическата връзка.
Но настроението на срещата в Мюнхен подсказваше, че европейските лидери най-накрая приемат, че загърбването от Америка от техния континент - за което сигнали с по-малко конфронтационни термини изпрати преди повече от десетилетие от Барак Обама - означава, че сега вече трябва да се активизират.
"Нашата най-важна задача като политически лидери е да защитим нашия народ", каза датският премиер Мете Фредериксен. "Два процента не са почти достатъчни", каза тя за едва постигнатата цел за членовете на НАТО да влагат в отбрана като дял от БВП. 23 от 32 членки на НАТО постигнаха целта миналата година след увеличения, направени напоследък.
Повече заеми?
И така, откъде Европа може да намери пари?
Нейният обществен договор след Втората световна война е изграден върху идеята, че европейците ще плащат високи данъци, за да получат в замяна солидни предпазни мрежи за социална сигурност, здравни грижи и пенсии. Добавете към това трудовите договори, които доведоха до по-кратки работни седмици и по-дълги отпуски.
Много гласоподаватели вече смятат, че техните правителства са се отрекли от тази сделка - и изоставят традиционните партии в полза на радикални, които сърфират върху недоволството. Предизвикателството, отправено от Тръмп, издига политическите и икономическите залози на съвсем ново ниво.
Трудно е да се определи колко ще струва осигуряването на мир и възстановяването на Украйна: формата на всеки мир е неизвестна предвид желанието на Тръмп да сключи сделка с руския президент Владимир Путин.
Въпреки това е по-лесно да се определи количествено цената за националните бюджети, ако страните от ЕС са удвоили разходите за отбрана до нивата, които са били рутинна характеристика на ерата на студената война.
- Рейтинговата фирма S&P Global изчислява, че постигането на разходи за отбрана 5% от БВП би им струвало общо 875 милиарда долара годишно. То е "далеч над това, което отделните държави могат да финансират, без да компенсират с други намаления на разходите или вероятен натиск върху тяхната кредитоспособност".
Но други казват, че Европа, която допълни съществуващите бюджети с нови средства, за да събере пакет от стимули от 2 трлн. евро след пандемията от COVID-19, може да намери парите, стига да поиска.
- Докато САЩ имат национален дълг около 120% от БВП и годишен дефицит от порядъка на 6%, средният дълг в ЕС е около 81.5% от БВП с дефицит 2.9%, според данни на ЕС.
- В коментар за Financial Times миналата седмица бившият шеф на Европейската централна банка Марио Драги оцени, че от 2009 г. насам САЩ са използвали дефицити, за да инжектират пет пъти повече пари в икономиката си, отколкото имат страните от еврозоната - 14 трлн. евро (еквивалент) срещу 2.5 трлн. евро.
Европа догонва темпото на Тръмп сред опасения за разрушаване на световния ред
Мориц Кремер, главен икономист в LBBW Bank и бивш главен рейтингов директор на S&P Global, отбеляза, че еврото няма статута на долара като световна резервна валута и че "следователно нивото на устойчивия дълг е по-ниско".
Но други се съмняват дали пазарите биха се уплашили, ако страна със стабилни финанси като Германия или Нидерландия поиска допълнителни заеми, за да посрещне екзистенциална нужда, каквато е сигурността.
| "Много страни от ЕС биха могли да си позволят да имат по-висок държавен дълг, каза Жолт Дарвас, старши сътрудник в Европейския икономически мозъчен тръст Bruegel. Въпросът е в политическата воля." |
Изборите в Германия
Именно тази политическа воля е поставена на изпитание.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза на конференцията в Мюнхен, че ще подкрепи "клаузите за освобождаване" на националните разходи за отбрана от правилата на ЕС за пределни тавани на дефицита. Тя ще се нуждае за реализирането на тази идея от подкрепа за това от националните правителства.
| Въпреки че на ЕС е забранено да използва собствения си бюджет от 1.2 трлн. евро за закупуване на оръжия, някои предполагат, че страните от ЕС и съюзниците в НАТО извън ЕС като Великобритания и Норвегия могат да основат "банка за превъоръжаване" със средства, инжектирани от членовете, и капитал, набран на пазарите. |
Бившият финландски премиер Сана Марин каза, че подобни ходове биха означавали, че лидерите ще убедят обществеността си в спешността на засилената отбрана - особено в онези страни, които са по-далеч от руската заплаха, отколкото нейната собствена страна или източните държави от ЕС.
Независимо от изискванията за отбрана, Европа все още трябва да пренастрои своите болни икономики, така че да могат да плащат за нарастващите нужди от социални помощи на застаряващото население и първоначалните инвестиции, необходими за амбиции като зеления преход.
Признаци на промяна може да се появят след изборите този уикенд в Германия, където следващото правителство в Берлин трябва да реши дали да реформира самоналожената "дългова спирачка", която строго ограничава всички разходи.
Фискалният консерватор Фридрих Мерц, смятан за следващ канцлер, не изпрати политически сигнали в Мюнхен, но се съгласи, че залозите са високи, като каза: "Ако не чуем призива за събуждане сега, може да е твърде късно за целия Европейски съюз."