След Мюнхен и преди срещата Тръмп - Путин: Време за здрави нерви и хладнокръвни сметки
На конференцията за сигурност в Мюнхен се изясниха достатъчно неща за преформатиране из основи на трансатлантическите отношения, и малко - но предостатъчно - за Украйна: Вашингтон и Киев не са в един отбор. Новина за съдбата на войната се очаква в следващите седмици от срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин, включително защото и двамата са лидери, които държат лично да вземат и обявяват важните решения.
Всичко между тези две събития е много вероятно да съответства на прочутата фраза, приписвана на Уинстън Чърчил: "Американците винаги постъпват правилно. След като са изпробвали всяка друга възможност." Всъщност няма доказателства, че британският премиер е произнесъл тази фраза. Не е сигурно, че американският президент ще изпробва всички възможности. И ще се види за кого ще е "правилно" решението.
През това време Европа ще трябва бързо да се адаптира към новата реалност сред вторични геополитически трусове след излизането от летаргията в Мюнхен, стратегически сравнимо за европейците с ефекта от 11 септември 2001 г. например.
Ето как го описа Макс Бергман за вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания:
| САЩ и Европа вървят към сблъсък, който фундаментално ще промени трансатлантическите отношения и алианс. Сблъсъкът няма да е по един проблем, а вероятно по всички въпроси. От НАТО до Украйна, от климата до търговията, от техническите регулации до Китай. САЩ и Европа вероятно ще се сблъскват непрекъснато и за продължителни периоди. Европа е в началото на нова постамериканска епоха. (...) Задаващите се сблъсъци може да не се поддават на традиционното избягване и завинаги да променят естеството на трансатлантическите връзки. В момента Европа осъзнава, че я очаква потенциално бъдеще, в което може да се налага да чертае самостоятелен курс напред." |
В някакъв смисъл това е завръщане на призрака на разлома между САЩ и Европа от 2002-2003 г. покрай нахлуването в Ирак, но с несравнимо по-решителни и на моменти конфронтационни действия на Вашингтон във всички сфери. Днес не само Америка е от Марс, а Европа - от Венера, а и двете страни на Атлантика са в различни векове, казва Бергман. Администрацията на Тръмп възприема мироглед от 90-те години на XIX век - хищнически и империалистически, докато европейците все още са в триумфиращия либерализъм от 90-те години на ХХ век, допълва той.
| "НАТО може да се върна към корените си от студената война да възпира Русия, но САЩ не са. Почти е разрушен двупартийният консенсус, че в ядрото на американската глобална стратегия лежи лидерската позиция в Европа. Нейна тежест в света намалява, но тя се възползва от гаранциите за сигурността си от САЩ, за да избягва отговорностите за защитата си" |
Европа ще стигне 5% от БВП за отбрана през 2035 г., Русия вече харчи повече милиарди
На прага на тази епоха в Европа гадаят дали Тръмп ще даде на Путин нещо, което е важно за интересите на САЩ, а не на Украйна и Европа.
Какво би било то е почти невъзможно да се отгатне по няколко причини. Едната е, че срещата с Путин се подготвя без никакви предварителни условия, т.е. и двамата си запазват пространство за маневриране и избягване на залози, които може да не се реализират. Втората е, че независимо какво е казал министърът на отбраната или на външните работи на САЩ, около президента продължават да се въртят и се опитват да говорят - на него и с претенция "от негово име" на света - обособени фракции (от "ястреби" до прагматици) в Републиканската партия и MAGA движението.
Добрите за Европа новини са няколко:
- НАТО не бе във фокуса на събитията в Мюнхен, което може да показва, че Тръмп тепърва може да използва алианса в преговорите с Путин, а генералният секретар Марк Рюте остава един от възможните канали към Белия дом.
- Кийр Стармър включи в европейския "оркестър" Великобритания с мрежата ѝ от двустранни и многостранни локални съюзи, вероятно най-подходящият за случая европейски посланик във Вашингтон и потенциално с ядрения ѝ арсенал.
- Президентът и неговите хора няма да говорят с Европа институционално, ще го правят през конкретни лидери и примерът с Еманюел Макрон е особено подходящ (веднага след вчерашната среща той разговаря с Тръмп и Зеленски); възможно е след германските избори тази неделя и Фидрих Мерц да се включи; Джорджа Мелони вече има своите установени канали и отворени врати във Вашингтон и "Мар-а-Лаго", Доналд Туск ще е говорителят на Централна Европа (но ще е предпазлив до президентските избори през май); Метте Фредериксен говори от името на скандинавските и балтийските държави, но това може да прави и Александър Стуб.
- Европа окончателно се разделя с илюзиите, че може да не бърза с увеличаването на разходите за отбрана и на капацитета на отбранителната индустрия.
- Никой не твърди, че във военно отношение Украйна е в безнадеждна ситуация.
- Отсъствието на Европа и Украйна на този етап от разговорите САЩ - Русия не е чак такава драма, защото двете държави имат дневен ред от проблеми извън войната; и руснаци, и американци са казвали, че тепърва ще проверяват и възстановяват нужното ниво на доверие, със сериозни намерения ли влизат в преговорите, каква ще е рамката... Това е добре да започне от тесен към по-широк кръг участници (а не обратното) и може да отнеме месеци, въпреки спекулациите за някакви първи резултати още по Пасха.
Ако Европа успее да говори директно с Тръмп и го държи по-далеч от влиянието на конкретна група в сектора на националната сигурност и международни отношения, може напрежението да намалее и да се правят прагматични стъпки за ново разбирателство.
Любопитно е също, че в повечето коментари от последните дни почти отсъства Китай като фактор. А за САЩ едва ли е изгодна ситуация да се оттеглят от Европа, която притискат и с мита, за да компенсира тя засилени икономически връзки с Пекин.
Срещата в Париж на европейски лидери в понеделник нямаше за цел да постига някакво споразумение, а говоренето за готовност от някои държави за изпращане на военни контингенти в Украйна като част от гаранциите на едно бъдещо мирно споразумение бе по-скоро част от усилие да се напомни на САЩ, че Европа има какво да сложи на масата и че нищо стабилно не може да се постигне без нея, така че да не забравят, че е нужен още един стол.
Реалността е, че Тръмп направи така, че разговорът да е за гаранциите за сигурността на Русия, а не толкова на Украйна, за да се съгласи Путин да спре сраженията и да не му се дават основания и възможности да ги поднови. Няма да е изненадващо, ако началото на това е отказ на американците да дадат гаранции за сигурност на Киев.
Това означава между другото, че Путин никога не би приел западни войски на украинска територия. Не става дума, че ще са от НАТО, а че недоверието на Кремъл е огромно - западните военни може да останат дълго (база "Бондстийл" в Косово стана на четвърт век), през това време може украинската армия да бъде въоръжена и модернизирана така, че след 10 години тогавашният президент в Киев да обяви възстановяване на властта върху окупираното от Русия, което никой не е признал за руско. Путин ще е тогава на 82 години.
ЕС трябва да поеме разходите за отбраната си, но ще издържат ли бюджетите
Затова е по-вероятно, ако изобщо се стигне до някакви мироопазващи международни сили, те да са от индийци, китайци, военни от някои арабски или азиатски държави, защо не от Латинска Америка, по които и двете страни в конфликта нямат особено основание да стрелят.
Според Александър Габуев от Центъра "Карнеги" към момента са валидни всички сценарии за бъдещето - от провал на преговорите до формално договаряне на новия статут на Украйна. Но сред тях с висока степен на вероятност той поставя вариант, който не изглежда добре за Европа:
- отлагане на уреждането на конфликта
- "мъжка дума" от Путин, че спира сраженията и наистина приема разполагане на мисия на ОССЕ (както беше и при Минските споразумения)
- локални престрелки избухват епизодично, но я няма касапницата на войната
- Америка намалява интереса и присъствието си Европа, за да се занимава с Азия
- Европа все не се подготвя достатъчно сама да поеме отбраната си
- Русия се системно увеличава и модернизира военната си мощ
- Путин дебне момента, в който САЩ се забъркват в нещо на другия край на света, и се изкушава да извърши провокация (или нещо по-сериозно) в Европа.
Габуев очерта и други възможни сценарии:
- мобилизиране на Европа, която замества в доста отношения Америка, включително като купува американско оръжие и муниции, помага на Украйна да достигне до преговори от позиция, по-изгодна от сегашната (Путин не харесва това)
- действаща и доразвита система от вече подписаните двустранни споразумения за сигурност на Украйна, която да се активира в нейна защита при криза, в комбинация с модернизирането на украинската армия, включително с използване капацитета на страната за създаване на достатъчно респектиращи ракетни войски (Путин не харесва това и би опитал да го анулира в хода на преговори)
- продължаване на войната по същия начин като сега, руснаците не печелят кой нае какви земи, но загубите на украинската армия са деморализиращи за отбраната и обществото; получава се ситуация като в кайзерова Германия в края на Първата световна война - има територия, но няма достатъчно армия да я защитава; възстановяването на Украйна е много бавно, десетилетия наред, защото няма достатъчно средства от чужбина и инвеститорите я избягват при липса на договор за мир.
Показателни са новините след вчерашната среща в Париж. Лидерите са се споразумели, че имат готовност - според степента на подкрепа от САЩ - да дадат на Украйна гаранции за сигурността ѝ, но че би било опасно да се договаря спиране на огъня без едновременно с това споразумение за мир.
Три сходни мрачни за Европа сценария за Украйна (и възможното им разрешаване) описа Джак Уотлинг за британския институт RUSI:
- Тръмп договаря резултат директно с Путин, изключва украинците и след това използва заплахата от изтегляне на американските доставки, за да принуди Украйна да приеме сделка, която компрометира нейния суверенитет.
- Тръмп не приема предложените от Путин условия за прекратяване на конфликта и преговорите се проточват, докато Русия променя фактите на терен, а суверенитетът на Украйна бива безнадеждно отслабен.
- Тръмп принуждава Путин да прекрати огъня, но тогава Украйна трябва да издържи на избори на политическо разделение, икономическа парализа поради липса на преки чуждестранни инвестиции и принудителни заплахи от Русия за подновяване на войната. Украйна ще се бори да запази силите си мобилизирани след прекратяване на огъня. Междувременно Русия ще запази войските си в пълен комплект, докато нейната отбранителна промишленост попълва арсеналите си.
Предотвратяването или управлението и на трите сценария зависи от едни и същи основополагащи мерки:
- За да попречи на Тръмп да принуди Украйна да приеме мир при неприемливи условия, е необходимо Европа да се подготви да запълни празнината, която би останала при липса на военнотехническа помощ от САЩ.
- Ако Путин се опита да промени фактите на място, предотвратяването му да направи това ще зависи от устойчивостта на способността на Украйна да се съпротивлява.
- Ако прекратяването на огъня постави Украйна в позиция на повишена уязвимост, гарантирането, че то ще се запази, ще се сведе до способността на Европа да възпира Русия от подновяване на настъпателни операции.
За Европа нито една от тези мерки не е непостижима, смята Уотлинг - от усилено обучение на украинската армия, през повече оръжейно производство до извеждане до нужното ниво на авиацията и противовъздушната отбрана без САЩ.
Засега Украйна е тази, която трябва да се стреми да се движи предпазливо между безразличието на САЩ и европейската апатия, казва той в заключение.
