Роберт Хабек, който бе кандидат на Зелените за канцлер на изборите в неделя, заяви, че повече няма да поема водеща роля в партията си. "Този резултат не отговаря на очакванията ми. Това не е добър резултат", каза пред репортери Хабек, който е и министър на икономиката. "Вече няма да търся никаква водеща роля в кадровата структура на Зелените", каза той.

Партията, която управляваше със Социалдемократите на канцлера Олаф Шолц и Свободните демократи до ноември, когато коалицията се разпадна, остана четвърта във вота с 11.6%. Почти няма изгледи да има роля в новото управление, включително защото баварските консерватори изключиха това още веднъж в изборната вечер.

Партиите в двата края на политическия спектър - "Алтернатива за Германия" (AfD) и Левицата, си осигуриха съвместно една трета от местата в новия парламент. Това е квота от проруски депутати, достатъчна за блокиране на промени в конституцията, включително разхлабване на т.нар. дългова спирачка на страната, за да се помогне на инвестициите и стимулирането на икономиката и отбраната.

Провинциите от бившата комунистическа ГДР са тотално доминирани на федералните избори от крайната десница от "Алтернатива за Германия". Бившата Западна Германия е гласувала най-вече за ХДС и ХСС с изключение на няколко червени района, предпочели социалдемократите.

Окончателните данни показват, че с изключение на Берлин убедително на първо място по резултат AfD е в:

Това не означава слабо представяне на Запад. В много избирателни райони и особено в югозападната част на страната и на югоизток в Бавария, където Християн-социалният съюз (ХСС) от десетилетия не слиза от първото място, "Алтернатива за Германия" е втората партия с резултат, стигащ на места до 24%.

Мъжете сред избирателите, изглежда, залагат на твърдата ръка в политиката, след като се оказа, че те в по-голяма степен от жените са предпочели християндемократите (30% срещу 27%) и "Алтернатива за Германия" (23% срещу 17%). Жените са по-силни от мъжете последователи на социалистите (17% срещу 15%) и "Левицата" (10% срещу 7%) на бившите комунисти от ГДР и отцепила се преди години крайнолява част от ГСДП.

Вероятният следващ канцлер на Германия Фридрих Мерц ще започне опити за съставяне на коалиционно правителство в понеделник, след като неговият консервативен блок спечели национални избори, социалдемократите на Олаф Шолц понесоха най-тежката си загуба от края на XIX век насам, а крайнодесни и крайнолеви партии получиха подкрепа от недоволни избиратели.

Мерц, който няма предишен опит на поста, е готов да поеме отговорността за най-голямата икономика в Европа, която страда от много проблеми, обществото ѝ е разделено заради миграцията и сигурността ѝ е притисната между конфронтационните САЩ и напористите Русия и Китай.

69-годишният консерватор е изправен пред преговори за Голяма коалиция с ГСДП след тежка предизборна кампания с множество нападки и политическо разделение. Мерц обаче няма да трябва да разчита на подкрепата на "Зелените" за парламентарно мнозинство, след като новата партия на Захра Вагенкнехт, бивш лидер на Лявата партия, за съвсем малко остана под прага от 5%, необходим за влизане в долната камара.

Така при парламентарните партии ще отидат след преразпределение депутатски места на либералите и Вагенкнехт, поради което балансът в Бундестага ще изглежда различно от процентните резултати на партиите.

Еврото засили позициите си в понеделник с 0.5% до $1.0516, след като опозиционните консерватори в Германия спечелиха националните избори, както се очакваше, докато доларът продължи спада си поради нарастващите притеснения поради перспективите за растеж на икономиката на САЩ. Фючърсите на германската борса DAX скочиха с 1.1%, тези на EUROSTOXX 50 - с 0.4%, а лондонските FTSE засега реагират предпазливо с поскъпване с 0.1%.

Фридрих Мерц е изправен пред сложни и дълги коалиционни преговори, след като крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) се изкачи до историческо второ място при вот без категоричен победител. Фокусът на инвеститорите сега е върху това колко бързо партията на Мерц може да състави коалиционно правителство, което да доведе до така необходимата промяна във влачещата се бавно икономика.

Фридрих Мерц заяви още преди окончателните резултати от изборите в Германия, че е готов да поведе страната си - както и Европа и европейската сигурност - към нова епоха без зависимост от САЩ. Администрацията на Доналд Тръмп не се интересува от Европа и се присъединява към Русия, каза Мерц, който е на път да стане новият лидер на Германия. Континентът, предупреди той, трябва спешно да укрепи отбраната си и потенциално дори да намери заместител на НАТО - в рамките на броени месеци, допълни той.

Мерц е убеден атлантик, за разлика от Тръмп, и е прекарал голяма част от професионалната си кариера като адвокат, работещ със и за американски фирми. Но снощи германецът допусна, че Европа може да се наложи да измисли нова отбранителна структура.

Коментарът на Мерц бележи исторически повратен момент и разкрива колко дълбоко промяната във Вашингтон е разтърсила политическите основи в Германия и в Европа, която зависи от американските гаранции за сигурност от 1945 г. насам, коментира "Политико".

Приоритетът е Европейският съюз да се държим заедно и да бъдем независими от САЩ, заяви лидерът на ХДС Фридрих Мерц в телевизионна дискусия след изборите. Според него ЕС трябва да работи срещу намесата от САЩ или Русия. Нямам илюзии за предизвикателствата в отношенията със САЩ, допълни той в съвместно предаване на ARD и ZDF.

Лидерът на германските "Свободни демократи" (FDP) Кристиан Линднер ще напусне политиката, ако партията му не влезе в новия парламент, каза той в следизборна панелна дискусия, излъчена от обществените медии в неделя. "Ако FDP напусне Бундестага, е съвсем ясно, че аз също ще напусна политиката", каза Линднер, който беше министър на финансите до падането на коалиционното правителство. Миналата есен поехме пълния политически риск за нашата страна, днес плащаме висока цена за това, но за Германия това решение беше правилното, допълни той.

Олаф Шолц няма да участва в коалиционните преговори с консервативния блок, ако Фридрих Мерц покани социалдемократите, каза канцлерът в неделя. "Няма да бъда представител на ГСДП във федерално правителство, ръководено от ХДС, нито ще преговарям за това", каза Шолц в следизборна панелна дискусия, излъчена от обществените медии.

Според него преговорите няма да са леки, но ще стори възможното Германия да има правителство до Великден (20 април).

Президентът на САЩ Доналд Тръмп приветства един "велик ден за Германия" след днешните избори, на които дясноцентристката опозиция спечели първо място, следвана от крайнодясната AfD с най-силния си резултат досега.

Германският министър на отбраната Борис Писториус нарече резултата от изборите катастрофален за неговите социалдемократи и каза, че сега става въпрос за това, демократите да се държат заедно.

Кандидатът за канцлер на Зелените Роберт Хабек е готов да преговаря с ХДС/ХСС и ГСДП за коалиция "Кения" (партийните цветове са като на знамето на африканската държава). Проблемът е, че ХСС повтори тази вечер,че не вижда шанс за съвместно управление със Зелените.

Маркус Зьодер, министър-председател на германската провинция Бавария и лидер на партията Християн-социален съюз (ХСС), каза, че няма надежда правителство да работи със Зелените. Според прогнозите неговата консервативна коалиция с ХДС ще бъде победител на общите избори в неделя.

Коалиция на ХДС/ХСС с ГСДП на Олаф Шолц и Зелените би събрала най-убедително мнозинство в Бундестага - 376 от 630 депутати (при праг 316 гласа за над 50% от депутатите).

Зодер, който вече беше отхвърлил възможността за коалиция със Зелените преди предсрочните избори, посочи като основна причина за невъзможността да се работи с тях имиграционната им политика, която е в противоречие с исканията на консерваторите за по-твърда линия.

Данните за това за кого са гласували германците според възрастовите групи показват, че AfD, Зелените, Либералите и Алианса на Зара Вагенкнехт (и донякъде Левицата) имат почти еднаква подкрепа във всички възрастови групи. Но при големите традиционни партии не е така - със социалдемократите са останали предимно най-младите (до 24 г.) избиртели, докато консерваторите от ХДС имат растяща подкрепа с нарастване на възрастта.

ХДС се ангажира в предизборната си програма да въведе отново задължителната военна служба и да ръководи инициатива за европейска система за противоракетна отбрана. Но не е съвсем ясно как ще финансира програмните си инициативи, а и е против европейски заеми за отбрана. Мерц се застъпва за по-силни трансатлантически връзки със САЩ и подновено сътрудничество с Франция и Полша. Подкрепя Украйна с дипломатическа, финансова, хуманитарна и военна помощ.

В Бундестага изглежда влизат 7 партии (по екзит пол данни към 19:50 ч. българско време), което оформя поне 3 възможни коалиции плюс теоретично възможната, но смятана за политическо табу, заедно с "Алтернатива за Германия. Прагът за мнозинство във федералния парламент е 316 депутати.

След като е ясно, че Фрих Мерц, лидерът на консервативния съюз ХДС/ХСС, първи ще получи мандат да стане канцлер и да опита да състави правителство, ето първите реакции

Управляващите социалдемократи губят, според екзит пол данни, 9.2% от подкрепата си, която на последните избори през 2021 г. бе 26%. Следват либералните "Свободни демократи" със загуба на 6.4% и Зелените с 2.7%. Това означава, че и трите партии от управляващата коалиция са наказани от избирателите, като либералите се оттеглиха от нея още на 6 ноември. Това доведе до предсрочните избори, но не им спести наказателен вот. Данните тепърва ще се променят с пристигането на официалните резултати.

Но отсега е ясно, че партията на Шолц е с най-слабият си резултат от 1887 г., когато е събрала 10.1% от националния парламентарен вот.

Избирателната активност е забележителна - към 14 ч. бе 52%, което е най-високият резултат поне от 20 години. Това обикновено води до разлика спрямо прогнозните оценки на социолозите, но засега отклонението по екзит пол данните не изглежда да се различава много от последните очаквания от събота.

Екзит пол данни от днешните извънредни парламентарни избори в Германия потвърдиха прогнозите, че страната завива надясно след като тройната коалиция около лявоцентристката Социалдемократическа партия не изкара пълния си мандат. Според екзит пол за теливизя RTL:

Очакванията за сложни коалиционни преговори за ново управление означават, че канцлерът Олаф Шолц и неговото двупартийно правителство остават да изпълняват длъжността до появата на нова власт или отиването на още едни извънредни избори.

Това означава забавяне още повече на наложителните реформи в най-голямата икономика на Европа, вече прекарала две поредни години в лека рецесия и без сигурност, че и през 2025 г. ще излезе от тази зона.

Германците са по-песимистични от всякога от световната финансова криза от 2008 г. насам. Заявяващите, че личното им положение се подобрява намляха рязко от 42% през 2023 г. на 27% миналата година, по данни на Gallup.

Удвояване резултата на крайно дясната "Алтернатива за Германия" и тежко поражение за управляващите лявоцентристки социалдемократи на канцлера Олаф Шолц - това бяха две от устойчивите прогнози от допитванията. Големият въпрос беше как ще се представят по-малките партии, защото от тях зависи ще има ли вторично преразпределяне на депутатските мандати в Бундестага.