Критиците на лидера на "Алтернатива за Германия" (AfD) Алис Вайдел я наричат опортюнистка и политически хамелеон.

Пред медиите тя представя партията като консервативно-либертарианска и заявява, че етикетът крайнодясна бил залепен от мейнстрийм медиите.

AfD подкрепя масова депортация на мигранти, отказ от еврото и "зеления" курс, прекратяване на доставките на оръжие за Украйна, отмяна на санкциите за Русия и връщане към покупки на евтиния руски газ.

Като част от партия, която често е обвинявана, че привлича екстремисти в редиците си, Вайдел изпъква като по-разумния и по-малко обсебващ политик. Тя е ключът към привличането на германци от три основни среди: средната класа, политически неопределилите се и западногерманците, разказва Би Би Си.

Вайдел е родена през 1979 г. в град Гютерслох в Западна Германия в семейството на търговец на мебели и антиквар.

В интервю за WeltWoche Вайдел си припомня, че в училище е обичала да спори и да отстоява своето мнение, заради което влиза в конфликти с деца на имигранти от Близкия изток. "Когато непрекъснато те наричат "курва" или с подобни имена, вече не ти се ходи на открит басейн, разказва Вайдел.

Родителите й не са партийни членове, но Вайдел заявява, че е израснала в "твърде политизирана" атмосфера. Тя се старае да избягва нелицеприятните спомени от историята на своето семейство.

Вайдел коментира, че няма информация за нацисткото минало на своя дядо. "Заради семейни разногласия ние не общувахме с дядо ми, който почина през 1985 г., и не е бил тема за обсъждане в семейството", казва Вайдел пред "Политико".

След Втората световна война семейството на Вайдел е изселено от Силезия, на територията на съвременна Полша, и се установява в Източна Вестфалия.

След гимназията Вайдел постъпва в Байройтския университет, откъдето има две висши образования - по бизнес и икономика. Започва "мечтана работа" в инвестиционната банка "Голдмън сакс". Тази работа обаче й става скучна и Алис Вайдел заминава за Пекин да пише докторска дисертация за пенсионната система на Китай, като става бизнес консултант на Bank of China.

След 6 години се връща в Германия, като няколко години работи като бизнес консултант, но през 2013 г. решава да се занимава с политика.

Тогава новосъздадената AfD провъзгласява за своя цел излизането от еврозоната, което привлича Вайдел - също противник на еврото.

AfD се радикализира в борбата с миграцията и Вайдел признава, че членството й в партията води до загуба на приятели, а семейството й даже е принудено да се премести в друг град.

В AfD Вайдел е съпредседател с Тино Хрупала, а в ръководството доминират мъже. В парламентарната група има 69 мъже и само 9 жени.

AfD защитава традиционните семейни ценности, срещу еднополовите бракове е и джендър идеологията. Семейството - това е бащата, майката и децата, се посочва в манифеста на партията.

Алис Вайдел е открита лесбийка, от дълги години в брак със Сара Босард, кинорежисьор с произход от Шри Ланка. Двете споделят живот между две страни - Швейцария и Германия, като възпитават двамата си приемни синове.

Вайдел не се срамува от противоречието между личния й живот и възгледите на партията. "Аз не съм в неопределен род, а имам брак с жена, която познавам от 20 години", казва тя.

Нейните съмишленици също не виждат в това проблем. Един от високопоставените членове в партията казва в интервю, че тя е "лесбийка по биологически, не по политически причини".

Вайдел определя като свой политически кумир бившия британски премиер Маргарет Тачър.

Въпреки че Вайдел е привлечена от решимостта на Тачър и също отстоява принципите на пазарна икономика, между двете има ключово различие. Тачър бе определяна като "желязната лейди" заради твърдостта си и нежеланието да прави компромиси, докато Вайдел показва противоположни качества - политическа гъвкавост и прагматизъм.

Според германско-британския историк и журналист Катя Хойер Вайдел, за разлика от своите съпартийци, винаги е умеела да балансира между идеологическите си убеждения и политическите сметки.

В продължение на много години Вайдел се опитва да изгони от партията радикалите като Бьорн Хьоке, който два пъти е бил извикан, за да отговаря за използването на забранения нацистки лозунг "Всички за Германия".

Бьорн Хьоке доведе до победа AfD на регионалните избори в Тюрингия през септември 2024 г., когато партията събра над 30%.

Призивът "Alice für Deutschland" ("Алис за Германия") подозрително напомня лозунга на нацистките щурмоваци.

Поддръжката на радикали като Хьоке е цената, която Вайдел ще плати за властта и запазването на единството на AfD. В замяна неговата фракция поддържа лидерството на Вайдел, пише Катя Хойер.

Политологът Ханс Форлендер от Дрезденския университет също отбелязва, че силата на Вайдел е в нейната гъвкавост.

Ако в страната си Вайдел получава подкрепа от десните в Европа, то от другата страна на Атлантика подкрепата дойде внезапно от американския милиардер Илон Мъск.

Бизнесменът и съратник на Тръмп, който има намерение да "върне на Европа миналото величие", разгърна истинска кампания за поддръжка на Вайдел, която предизвика буря от възмущение сред политическите опоненти на Вайдел.

Очаквано по-голямата част от разговора беше посветена на незаконната миграция, ненужната бюрокрация и на енергетиката. Вайдел и Мъск не показаха различие по темите, като разкритикуваха правителството на Ангела Меркел за отказа от ядрена енергия и евтиния руски газ в полза на вятърните централи. Вайдел дори нарече Меркел "първия зелен канцлер на Германия".

Вайдел се опита да насочи посланията си към страховете на германците, като концентрира критиките си само срещу германски политици - най-вече срещу Ангела Меркел, тройната коалиция на Олаф Шолц, когото отказа да назове по име, и към прекия си конкурент Фридрих Мерц, който е кандидат за канцлер на водещите в допитванията християндемократи.