"Фрийдъм хаус": Демокрацията в България отслабва

"Фрийдъм хаус": Демокрацията в България отслабва

"Фрийдъм хаус" отчита отслабване на демокрацията и основните права в България, което не е голямо, но е най-силното от 2021 г. насам
Reuters
"Фрийдъм хаус" отчита отслабване на демокрацията и основните права в България, което не е голямо, но е най-силното от 2021 г. насам
Свободата по света е изправена пред сериозни предизвикателства и демократичната солидарност ще бъде от решаващо значение за запазването ѝ. Това се казва в годишния доклад на неправителствената организация "Фрийдъм хаус", която следи състоянието на политически и граждански свободи.
Като основни проблеми пред състоянието на демократичните свободи се оценяват многобройните въоръжени конфликти, задълбочаването на репресиите в утвърдени и в нововъзникващи автокрации и демократично избрани лидери, които се стремят да постигнат своите цели, като отслабват институциите.
"Демокрациите като въпрос на собственото си оцеляване трябва да демонстрират основна солидарност и да предотвратят пълното завладяване на други свободни общества от авторитарни сили. Това означава да помогнем на Украйна да победи инвазията на Москва и да застанем зад Тайван пред лицето на военното сплашване от страна на Пекин", се казва в доклада.

Отслабване на демокрациите

Според "Фрийдъм хаус" през миналата година свободите по света са продължили да отслабват за 19-а година, откакто се води наблюдение. Това е факт в 60 държави, сред които и България. Тя продължава да се оценява като свободна държава, но индексът й - 77/100 е най-ниският от 2021 г. насам (78/100 през 2024 г. и 79/100 през предходните две години).
Подобрение се отчита в 34 държави, сред които Сирия и Бангладеш, където имаше смяна на режима и бяха освободени политическите затворници и възстановени правата за сдружаване и събиране.
За сравнение - индексът на Румъния е 82, а на Гърция - 85/100.
Докладът посочва, че в България съблюдаването на политическите права се оценява с 32 от 40 възможни точки, а на гражданските свободи - с 45 от 60. Състоянието е без особена промяна спрямо доклада от миналата година, като се посочва, че България "продължава да се бори с политическа корупция, организирана престъпност, за свобода на медиите и срещу дискриминация срещу етническите малцинства".
В Европа индексът на свободите е най-висок в Норвегия и Швеция, които имат по 99 точки, в Португалия, Словения и Швейцария - 96/100, и най-нисък в Унгария - 65/100. Финландия е единствената държава в света, която има 100 точки от 100 възможни.
Най-значителното подобрение на индекса на свободите е в управлявания от Индия Кашмир, където бяха проведени избори за първи път, откакто индийското правителство отне през 2019 година специалния статут на региона, който е с мюсюлманско мнозинство.Йордания, която според "Фрийдъм хаус" е преминала от категорията на несвободните страни към тази на частично свободните, е един от редките положителни примери в Близкия изток.
Четири държави, които са били частични свободни, са станали несвободни: Кувейт, Нигер, Танзания и Тайланд.
Китай и Русия са в категорията на несвободните държави, като имат съответно по 9 и 12 от възможни точки.

Натиск срещу журналисти и магистрати

Неправителствената организация отбелязва, че под удар са особено свободата на изразяване и върховенството на закона в страни, където хората вече нямат достъп до много основни свободи.
В 34 държави няма никаква свобода на медиите, а в 120 миналата година се отчита наличие на цензура, заплахи, физически и правен тормоз или насилие срещу журналисти.
Наред с това се увеличава натискът върху упражняващите юридически професии, като това е особено видно в Русия и в Беларус, където той се определя като "екстремен".
"В Русия започнаха наказателни процеси срещу адвокатите, представлявали убития опозиционер Алексей Навални и журналиста Иван Сафронов. В Беларус адвокатите, представляващи политически затворници, сами станаха затворници, обвинени в "екстремизъм" единствено въз основа на тяхната работа", се казва в доклада.

Изборни нарушения

"Фрийдъм хаус" отбелязва, че в безпрецедентната на избори 2024 г. в над 40% от страните, където е имало избори, кандидатите са били обект на опити за убийство или нападения, избирателните секции са атакувани, а протести след вота са били потушени с непропорционална сила. Изборите в авторитарни държави бяха манипулирани, за да се попречи на истински опозиционни кандидати да участват, се посочва в доклада.
"Само устойчиви и координирани действия могат да обърнат почти две десетилетия на упадък на глобалната свобода и да гарантират, че повече държави ще се радват на сигурност, просперитет и всички други предимства на демократичното управление", казва организацията.
Посочва се, че избирателите в авторитарните държави от Азербайджан и Алжир до Русия и Руанда не са имали голям избор. Управляващите са арестували, хвърляли в затвора или дисквалифицирали своите политически опоненти, за да премахнат и най-малката възможност за поражение.
Дава се за пример Тунис - една от държавите с най-голям спад на свободите през годината, където президентът Каис Сайед беше преизбран, след като избирателната комисия отстрани повечето от опонентите му и четирима от тях се оказаха в затвора, а журналисти, профсъюзни лидери и други критици на режима бяха преследвани.

Отстъпление в борбата с корупцията

Все по-голям брой лидери в демокрациите се стремят да демонтират антикорупционните механизми и да отменят свързаните с тях закони, позволявайки отклоняването на публични ресурси за лична изгода, се казва в доклада, който се спира подробно на случилото се в Словакия - европейската държава, в която за годината се отчита най-рязък спад в спазването на основните свободи.
Словакия е посочена като европейската държава, в която през 2024 г. е имало най-много атаки срещу основните права и най-силно отслабване на демократичните институции и механизмите за борба с корупцията
Reuters
Словакия е посочена като европейската държава, в която през 2024 г. е имало най-много атаки срещу основните права и най-силно отслабване на демократичните институции и механизмите за борба с корупцията
"Никъде тази тенденция не беше толкова очевидна през 2024 г., колкото в Словакия, където правителството на премиера Роберт Фицо и неговата партия "Посока - Словашка социалдемокрация" (Smer) отслабиха антикорупционните институции, които преди това бяха разследвали Фицо и преследваха съюзниците му", се казва в доклада.
Припомнят се законодателните промени, приети в съкратени срокове, с които беше отслабена защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, и бяха намалени присъдите и срока на давност за финансови престъпления, и беше премахна Специалната прокуратура.
Позовавайки се на новия срок на давност, прокурор оттегли обвиненията срещу заместник-председателя на парламента Петер Жига, бивш член на Smer, който беше обвинен в подкупване на съдия от Върховния съд. Министърът на вътрешните работи отстрани няколко полицейски служители, които са разследвали високопоставени случаи на корупция, свързани с членове на Smer, въпреки факта, че служителите са били законово защитени като податели на сигнали. Правителството също така разпусна Националната агенция за борба с престъпността, която разглеждаше случаи на корупция и тероризъм и разследваше Фицо в миналото.

Три предизвикателства

Според доклада светът е изправен пред три проблема, които ще окажат влияние върху състоянието на човешките свободи и демокрацията:
  • нови лидери и управление - в страни, където имаше смяна на властта или падане на авторитарни режими (Сенегал, Бангладеш, Шри Ланка), предстои да се види дали те ще поемат към реформи и гарантиране на основните свободи
  • подкопаване на институциите в демократични държави, сред които Словакия и Мексико, избраните лидери се опитват да подкопаят институциите, медиите, антикорупционните органи и съдебната система
  • насилие от въоръжени групи и беззаконие в държави като Судан, Хаити и Хондурас, подкопават свободите и служат на авторитарни интереси.
Според организацията демократичните правителства, гражданското общество и бизнес лидерите трябва да полагат повече усилия "за реформиране или възстановяване на демократичните институции след периоди на антидемократично ръководство, за предпазване от ерозия на демокрацията и за справяне с насилието, произтичащо от въоръжени конфликти и организирана престъпност".