В коментара си тя не поздрави българския народ, а "нашите многобройни български приятели и братя (...) искрено им пожелаваме благополучие и всичко най-добро". "Практиката за взаимни поздравления за националните празници е преустановена от българска страна", посочи още Захарова.

Изказването ѝ редуваше "османското робство" с "турско иго", обявяване "война на Турция" и "война с турците".

Значителна част бе отделена на "русофобски прояви" и на "опити за пренаписване на историята".

Ето още от изявлението:

Струва ми се, че тези, които искат да разберат истинския дух на това руско-българско братство, тази връзка на взаимно разбирателство, достатъчно е веднъж да посетят връх Шипка на 3 март, за да видят колко масов и всенароден е този празник. Затова сме искрено благодарни на огромния брой български граждани, които почитат паметта на руските войници, загинали за свободата на тази страна.

Да, в същото време през последните години видяхме всичко: и желание отвън да се намесва в руско-българските връзки, контакти, отношения, и формирането на антируско, русофобско малцинство в България, и вандализъм срещу общите ни паметници. Какво ли нямаше. Правени са опити за ограничаване или дори забрана на ежегодните тържествени прояви на Шипка. Дори чухме предложение от България националният празник да бъде преместен на друга дата.

Надявам се това да не се случи, защото не може да се пренаписва историята. През последните години руските дипломати в България не получават покани за официални церемонии по повод 3 март. В изказвания на представителите на властта по темата за възстановяване на българската държавност Русия изобщо не се споменава. Няма такова нещо като пренаписана история. Историята може да бъде само вярна. Иначе е лъжа за самите себе си.

Обвързват ни общи традиционни ценности, богато културно и духовно наследство, които трябва да възвърнат ролята си на ключов фактор, определящ характера и тона на руско-българските отношения. Знам, че така и ще бъде."

ТАСС разпространи изказването ѝ с обяснение, че в Сан Стефано "България - страна с население 4.8 млн. души, получава статут на независима държава".

Това не отговаря на истината. Договорът от Сан Стефано е предварителен и окончателният статут на България е определен на Берлинския конгрес три месеца по-късно.

През лятото на 1876 г. Австро-унгарската и Руската империи обсъждат т.нар. Конвенция от Райхщат, в която се определя какво би станало с територии на Балканите и чак до Крит, части от Османската империя, ако тя претърпи военно поражение от руска война. Санкт Петербург например иска правото да си върне Бесарабия, както придобиване на новозавладените територии както по Черно море, така и в Азия в рамки, каквито намери за добре.

България напълно отсъства от австрийския вариант на документите, а в руския се говори за възможност България и Румъния да станат независими княжества при "пълно поражение на Османската империя". Идея за по-голяма славянска държава в района е изключена. Споровете продължават на Цариградската конференция, в Будапеща и Лондон (май 1878).

България възниква като трибутарно княжество и става независима през 1908 г. Първото преброяване показва през 1880 г., че в нея живеят 2 млн. души.

В брой втори на Държавен вестник от 1884 г. е публикувана конвенция, утвърдена от княз Александър Батенберг и приета от Народното събрание, с която правителството на Княжество България признава, че дължи, съгласно Берлинския договор, на Руското императорско правителство 10 618 250 книжни рубли и 43 копейки за "разходите по окупацията от Императорските руски войски". Това са 27 млн. златни лева или франка (националната валута е обвързана с френския франк), изплатени окончателно през 1912 г.