Замърсяването на планетата с микропластмаси значително намалява доставките на храна, като уврежда способността на растенията да фотосинтезират, според ново изследване, публикувано в изданието Proceedings of the National Academy of Sciences.

Според анализа между 4% и 14% от основните световни култури от пшеница, ориз и царевица се губят поради широко разпространените частици. Може да стане още по-лошо, казаха учените, тъй като повече микропластмаса се излива в околната среда.

Около 700 млн. души са били засегнати от глад през 2022 г. Изследователите изчисляват, че замърсяването с микропластмаса може да увеличи броя на хората, изложени на риск от глад, с още 400 млн. през следващите две десетилетия. Те наричат това "тревожен сценарий" за глобалната продоволствена сигурност, пише "Гардиън", обобщавайки изводите в изследването.

Други учени нарекоха изследването полезно и навременно, но предупредиха, че този първи опит за количествено определяне на въздействието на микропластмасата върху производството на храни трябва да бъде потвърден и прецизиран чрез по-нататъшно събиране на данни и изследвания.

Годишните загуби на реколта, причинени от микропластмаси, може да са от подобен мащаб на тези, причинени от климатичната криза през последните десетилетия, казаха изследователите, изготвили новото проучване. Светът вече е изправен пред предизвикателството да произвежда достатъчно храна по устойчив начин, като се очаква световното население да нарасне до 10 млрд. до около 2058 г.

Микропластмасата се разгражда от огромните количества отпадъци, изхвърлени в околната среда. Те пречат на растенията да използват слънчевата светлина, за да растат, по много начини - от увреждане на почвата до пренасяне на токсични химикали. Частиците са проникнали в цялата планета, от връх Еверест до най-дълбоките океани. Авторите, водени от проф. Хуан Жонг от Нанкинския университет в Китай, призовават за спешни мерки срещу замърсяването предвид "нарастващата пластмасова криза".

Новото проучване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, комбинира повече от 3000 наблюдения за въздействието на микропластмасата върху растенията, взети от 157 проучвания. Някои учени, включително сред потърсените от британската медия, имат резерви към надеждността на данните, използвани за модела, или смятат, че е нужно прецизиране.

Изследователите изчисляват, че микропластмасата намалява фотосинтезата на сухоземните растения с около 12% и с около 7% в морските водорасли, които са в основата на океанската хранителна мрежа. След това те екстраполират тези данни, за да изчислят намаляването на растежа на пшеница, ориз и царевица и в производството на риба и морски дарове.

Азия беше най-силно засегната от очакваните загуби на реколта, с намаления и в трите между 54 и 177 млн. тона годишно, около половината от глобалните загуби. Пшеницата в Европа също бе силно засегната, както и царевицата в САЩ. Други региони като Южна Америка и Африка отглеждат по-малко от тези култури, но имат много по-малко данни за замърсяване с микропластмаса.

В океаните, където микропластмасата може да покрие водораслите, загубата на риба и морски дарове се оценява на между 1 и 24 млн. тона годишно, около 7% от общото количество и достатъчно протеин, за да изхрани десетки милиони хора.