Микропластмасата пречи на растенията да фотосинтезират според ново изследване

Поредната псевдонаучна либерастия.
Грета какво казва?

• 81 4
• Докладване

А като намалим съдържанието на СО2 във въздуха какво би станало, по интезивна фотосинтеза или напротив?

За пластмасите се говори отдавна, но политиците в света нищо не правят, трябва да се субсидират проекти за търсене на алтернативни опаковъчни материали, които да се разграждат бързо!

• 51 5
• Докладване

За да има описаният ефект то микрочастиците трябва да проникнат в хлоропластите на растенията което е абсурдно.

• 79 2
• Докладване

А каква ли е реколтата в Украйна и Русия, в тази война?
Няма ли кой да направи изследвания, какви са тези учени дето гиимаме?

• 46 3
• Докладване

10.
Ако си учил ботаника нямаше да задаваш ТЪПИ въпроси.
Марш в 6-ти клас.

• 66 0
• Докладване

До коментар [#15] от "КМЕТ В СЯНКА":

Вече 4 индивида показват, че не са учили ботаника.
Бахти неграмотниците.

Въпреки междувидовите различия, фотосинтезата започва с поглъщането на фотони от белтъци, които насочват светлинните лъчи към други белтъци, изграждащи реакционен център и съдържащи хлорофили и спомагателни пигменти като каротиноиди и лутеин. В еволюционното си развитие листата са получили много приспособления за да поемат повече светлина. При растенията тези белтъци се намират в органели, наричани хлоропласти, а при бактериите те са вградени в клетъчната мембрана. Част от светлинната енергия, събрана от хлорофилите, се използва за синтеза на АТФ, а останалата се използва за отстраняване на електрони от електронен донор, най-често H2O, но това могат да бъдат и други молекули като H2S. Тези електрони преминават по електронтранспортни вериги през фотосистема 2; мембранни белъчни комплекси – пластохинон, цитохром-b6f и пластоцианин; фотосистема 1; феридоксин и НАДФ редуктаза за получаване на редуциран НАДФ. Тези реакции приключват светлинната фаза на фотосинтезата.

Впоследствие получените от светлинната фаза АТФ и НАДФ участват в поредица от реакции, превръщащи CO2 в органични съединения. При растенията и цианобактериите този метаболитен път е известен като цикъл на Калвин, но при някои бактерии процесът протича по различен начин, например чрез обратен цикъл на Кребс при Chlorobium. Цикълът на Калвин фиксира 3 молекули CO2 чрез ензима рубиско. Полученият в светлинната фаза АТФ се използва за субстратно фосфолириране, а НАДФ – за редукция. От получените 6 молекули ГАФ, една се използва за синтеза на въглехидрати, а останалите 5 се преобразуват в риблозо-1,5-дифосфат, който се фиксира с рубиско и затваря метаболитния цикъл. Тези реакции приключват тъмнинната фаза на фотосинтезата, а получените АДФ и НАДФ могат да се използват отново в светлинната фаза.

Много фотосинтезиращи организми са развили адаптации, които им помагат да концентрират или съхраняват въглероден диоксид, намалявайки загубите на CO2 в резултат на фотодишането. Освен морфологични промени, висшите растения са развили C3-, C4- и CAM-фиксация на въглерод.

Общото уравнение на кислородната фотосинтеза е:

6 CO 2 + 6 H 2 O → h ν C 6 H 12 O 6 + 6 O 2 {\displaystyle {\ce {6CO2 + 6H2O ->[h\nu] C6H12O6 + 6O2}}}

При други фотосинтетични процеси за източник на електрони служи не вода, а друго съединение. Така някои анаеробни микроорганизми използват слънчевата светлина, за да се окислят арсенит до арсенат:[4]

CO 2 + AsO 3 3 − → h ν AsO 4 3 − + CO {\displaystyle {\ce {CO2 + AsO3^3- ->[h\nu] AsO4^3- + CO}}}[5]

• 64 1
• Докладване

До коментар [#16] от "КМЕТ В СЯНКА":

Станаха 11.

• 55 1
• Докладване