Пет години след като Световната здравна организация за първи път определи епидемията от коронавируса COVID-19 като пандемия, последиците от нея все още се усещат върху световната икономика.

СЗО взе това решение на 11 март 2020 г., България въведе едномесечно извънредно положение на 13 март (след като на 8 март бе регистриран първият случай на заразен в страната, а на 13 март за ден бяха ресгистрирани 16 случая). На 14 май е въведена извънредна епидемична обстановка, продължавана няколко пъти до 1 април 2022 г.

В Европа починаха над 2 млн. души. Колко са в България още не е ясно, но със сигурност са десетки хиляди.

COVID-19 и усилията за ограничаването му предизвикаха рекорден държавен дълг, удариха пазарите на труда и промениха потребителското поведение. Неравенството се увеличи, докато дистанционната работа, онлайн плащанията и промените в моделите на пътуване продължават и след края на пандемията.

Въпреки че непосредственият шок отмина, наследството на COVID-19 продължава да прекроява световните икономики и пазари, обобщава "Ройтерс".

След като страните заеха пари, за да защитят благосъстоянието и поминъка на населението си, глобалният държавен дълг се повиши с 12 процентни пункта от 2020 г. насам, като по-рязко повишаване се наблюдава в нововъзникващите пазари.

Пандемията предизвика високи нива на инфлация, което се оказа основен проблем, използван на изборите в САЩ през 2024 г. Подхранвана от разходите след блокирането, държавните пакети от стимули и недостига на работна ръка и суровини, инфлацията достигна своя връх в много страни през 2022 г.

За да компенсират нарастващите цени, централните банки повишиха лихвените проценти, въпреки че интензивността на техните интервенции варираше в широки граници.

Суверенните кредитни рейтинги, които отразяват способността на страната да изплаща дълговете си, бяха понижени, тъй като икономиките бяха затворени и правителствата поеха огромни количества допълнителен дълг, за да запълнят дупките, останали в публичните финанси.

Данните от Fitch Ratings показват, че средният глобален суверенен кредитен рейтинг остава с една четвърт по-нисък от оценката в началото на пандемията, отразявайки финансовите предизвикателства, влошени от пандемията, инфлацията и по-строгите финансови условия.

За по-малко богатите страни с нововъзникващи пазари средната стойност остава приблизително половин степен по-ниска.

По-ниските кредитни рейтинги обикновено водят до по-високи разходи за заеми на международните капиталови пазари.

Пандемията причини загуба на милиони работни места, като по-бедните домакинства и жените са засегнати най-тежко според Световната банка.

С отслабването на блокирането на нормалния начин на живот заетостта възвърна обичайната си форма, но със значително изместване в сектори като хотелиерство и логистика поради нарастващия сектор за доставка на дребно.

Участието на жените в работната сила намаля през 2020 г. най-вече поради прекомерното представителство на жените в силно засегнатите сектори като хотелиерство, хранителни услуги и производство, както и тежестта на грижите за децата, които остават вкъщи заради затворените училища. Оттогава обаче разликата в заетостта между половете леко е намаляла, показват данните.

Навиците за пътуване и свободното време също се промениха. Докато хората пътуват и се хранят навън толкова, колкото през 2019 г., увеличаването на работата от вкъщи намали пътуването до работното място в големите градове като Лондон.

В Лондон използването както на метрото, така и на автобусите остава с около милион по-малко пътувания на ден, отколкото преди пандемията.

Секторът на авиокомпаниите беше един от най-тежко засегнатите от пандемията, регистрирайки загуби в цялата индустрия от 175 млрд. долара през 2020 г. според глобалната организация на авиокомпаниите IATA.

Кампаниите за ваксиниране в крайна сметка доведоха до премахване на ограниченията за пътуване, което позволи на хората да се върнат в самолетите. За 2025 г. IATA очаква нетна печалба за цялата индустрия 36.6 милиарда долара и рекордните 5.2 милиарда пътници.

Но сега пътуващите изпитват затруднения с цените на хотелските стаи, които в много региони изпревариха инфлацията и остават доста над нивата от 2019 г.

През първата половина на 2023 г. Океания (Австралия и по-малки страни като Тонга и Фиджи), отбеляза най-високото увеличение на цените от същия период на 2019 г., следван от Северна Америка, Латинска Америка и Европа, според данни от Lighthouse Platform.

Има незначителни колебания, но са малко индикациите, че световните цени на хотелите ще се върнат към нормите отпреди пандемията.

Процентът на незаетите офиси също е рекордно висок в много страни, резултат от повече дистанционна работа и гъвкаво работно време. В САЩ централните бизнес райони имат най-голям ръст на свободните работни места, който е очевиден и днес.

Нови потребителски тенденции се развиха по време на глобалното затваряне на бизнес и обичаен живот, тъй като потребителите, които са вкъщи, често нямаха друга възможност, освен да пазаруват онлайн. Това предизвика подем в онлайн покупките от 2020 г., който се стабилизира на по-високите нива.

Анализаторите казват, че в Европа нарастването на онлайн продажбите е съчетано с увеличаване на търговското пространство, тъй като търговците на дребно инвестират във физически магазини, за да стимулират както онлайн, така и офлайн продажбите.

Площта, измерена в квадратни метри, е нараснала с почти 1% от 2022 г. до 2023 г., увеличение, което трябва да достигне 2.7% до 2028 г., показват данни на компанията за пазарни проучвания Euromonitor.

Акциите на дигиталните компании и фирмите за доставка донесоха печалби по време на пандемията заедно с тези на фармацевтичните компании за производство на ваксини.

Пет години по-късно някои печеливши от ерата на пандемията загубиха по-голямата част от своята привлекателност, но други се радваха на трайни печалби, тъй като се отвориха нови пазари, активирани от цифровата промяна.

Въпреки спукването на някои балони и срива на криптоборсата FTX, което разклати индустрията, стойността на Bitcoin се е увеличила с 1233% от декември 2019 г., тъй като хората, изглежда, търсеха нови инвестиционни възможности за намаляване на риска от нестабилност на пазара.

Заседнали у дома и с повече пари в наличност, които няма къде да харчат, защото всичко е затворено, хората започнаха да инвестират повече. Приблизително 27% от общата търговия с акции в САЩ идва от инвеститори на дребно през декември 2020 г. Борсовият посредник TD Ameritrade взе най-голямото парче от тортата, преди да бъде придобит от Charles Schwab в сделка за 26 млрд. долара.

Друга платформа, която придоби популярност по време на бума на търговията на дребно през 2021 г., е Robinhood, която се превърна в предпочитаната платформа за хората да влагат пари в акции на миймове.