Началникът на кабинета на президента на Украйна не бе единственият свалил зеленокафеникавите си дрехи, за да облече костюм за важна среща тази седмица. За дългите си години сражения командирът на доминираните от кюрди Сирийски демократични сили Мазлум Абди, известен и като Мазлум Кобани, поне няколко пъти е виждан със сако и риза.

Този път, в Дамаск, сядайки до новия лидер на Сирия - за когото тази дреха стана обичайна, откакто свали режима на Башар ал Асад - той потвърди на хартия превръщането си от военен лидер на непокорна автономна област в политик, съгласил се да промени баланса на силите в страната си по начин, непознат и за кюрдите, и за самата Сирия. От успеха или провала на начинанието му може да зависят успехът или провалът на тази нова Сирия, която хаосът след бунт на стария режим и вълна от религиозни отмъщения от силите на новия наскоро постави на карта.

Моментът същевременно не може да е по-благоприятен за кюрдите и Мазлум Абди, докато Шараа отчаяно се нуждае от съюзници и видим успех в опита да закърпи раздираната 14 години от война страна.

SDF в последните години контролира територия почти колкото половин България (и една трета от Сирия), там са голяма част и от петролните запаси, и от природната земеделска земя. Автономията, изкована в хода на гражданската война и отчасти засегната от турски военни операции, не бе постигната с това споразумение. В лицето на Демократичната автономна администрация на Северна и Източна Сирия (AANES) доминираните от кюрди бойци имаха паралелна власт, оказала се (чрез SDF) партньор на САЩ в коалицията срещу "Ислямска държава". Свързана с терористи, продължаваше Анкара, свързала организацията с Кюрдската работническа партия (ПКК), защото смята основната бойна сила на SDF - милициите YPG, за сирийско разклонение на ПКК.

С краха на режима на Асад Турция усили натиска върху кюрдските сили в опит да ги застави да сложат оръжие и да се разграничат от ПКК.

Според изданието Al Monitor САЩ са подпомогнали изготвянето на споразумението, но с одобрението на Турция (за съгласието на Анкара, което обясни и мълчанието ѝ в първите часове, говорят и събеседници на телевизия "Ал Арабия"). Интегрирането на североизтока трябва да приключи до края на годината.

Съгласието на Мазлум Абди следва месеци на съмнение дали администрацията на Доналд Тръмп ще изтегли близо 2000 военни от североизтока. Същевременно на SDF вероятно ще се отрази призивът на лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан групировката да сложи оръжие след 40-годишна борба. SDF отрича това да я засяга, но YPG има връзки с организацията (а и Йоджалан остава символичен лидер на организацията на Абди). Вашингтон същевременно дава заявки, че все пак би искал да прехвърля ръководството на коалицията срещу "Ислямска държава" към Дамаск и Анкара; споразумението улеснява това в дългосрочен план.

За пръв път в историята на Сирия - арабска република от основаването си - кюрдската идентичност бе призната на държавно ниво. Правата на кюрдите често биваха потъпквани по време на режима на сем. Асад (от 70-те години насам). Много от кюрдите нямаха документи за самоличност, не можеха да притежават земя, една част бягаха в чужбина в търсене на по-добър живот.

Както отбелязва катарската телевизия "Ал Джазира" в коментар на сайта си, това отваря вратата и за възможно заличаване на разрива между крайбрежието и вътрешността на Сирия - проблем, ясно откроил се за над десетте години война. Значението му се обобщава с четири точки, някои от които вече бяха споменати:

С подписа Мазлум Абди се превърна в основното лице на сирийските кюрди на национално ниво и има шанс да стане политикът, превърнал изброените успехи в реалност. Ако със споразумението Дамаск нарича кюрдите "интегрална част от сирийската държава", той ще има полза и от опита на около 100 хил. бойци (далеч не всички - кюрди), макар интегрирането им да е предизвикателство.

Нуждата от кюрдските сили - още незаличени от прагматичния Шараа - за единството на Сирия дава власт на Абди и автономната му администрация, каквато преди седмици изглеждаше немислима.

Това не означава, че кюрдите в Сирия - между 5 и 10% от населението според различни оценки - ще се облагодетелстват еднозначно. Част от тях са в територии, контролирани от протурски сили. Част от живеещите под контрола на AANES дори не са кюрди, а араби и представители на други групи. Но за някои формалното вливане в националната политика ще е крачка напред.

В първите два месеца на власт, включително след като стана временен президент в края на януари, Шараа не проявяваше видима гъвкавост към исканията на SDF. Абди дори се оказа без покана за т. нар. Конференция за националния диалог, проведена на 24 февруари и критикувана като недостатъчно представителна за всички общности в Сирия. Тя трябваше да очертае контурите на бъдещата Сирия, преди да започне работа по новата конституция.

Между кюрдските сили и Дамаск имаше явно разминаване: SDF отказваше да се влее в бъдещата национална армия и настояваше това да стане само като блок със самостоятелна структура. Шараа настояваше, че не може да има сили на етническа основа, които да държат оръжие: монополът върху силата трябва да е чисто държавен. По това време вече се водеха преговори с друзките общности на юг, за да сложат оръжие, но друзите оказваха съпротива.

Подобна клауза обаче не се появи в споразумението от осем точки, публикувано от сирийското президентство. Вместо това е записано, че силите на SDF ще се интегрират във военните институции, AANES - в гражданските. Точната формула на тази интеграция предстои да се види: вероятно пропускането ѝ е улеснило споразумението.

Сега двете страни няма да се атакуват взаимно никъде по територията на Сирия. Нещо повече, SDF се съгласява да "подкрепя сирийската държава в битката ѝ срещу остатъците от (режима на - бел. ред.) Асад и срещу всички заплахи за сигурността". В момент, когато за защита на целостта на Сирия структурите на Шараа се оказаха замесени в убийства вероятно на стотици цивилни (но такива се приписват и на асадистите), помощта е добре дошла.

Това е само първа стъпка в усилията на Шараа да обедини все още фрагментираната Сирия. Задачата изглежда още по-тежка след погрома по крайбрежието, предизвикан от бунта на асадисти. Редом с алауитите и християните всъщност загинаха, според редица сведения, и сунити; но каквито и да са точните данни, актовете на етническо отмъщение все още повдигат въпроси.

Подписаното споразумение същевременно нанесе удар по всякакви отцепнически усилия, след като крахът на Асад извика отново опасенията за разделяне на страната между съседи, по интереси, на сфери на влияние.

След този успех Шараа насочи вниманието си на юг, към друзите в Суейда. Според "Ал Джазира" и към момента се преговаря по пълното интегриране на друзките милиции в сирийската държава, като полицията в района ще се набира от района, а жителите ще могат да работят в държавните институции. Влиятелният шейх Хикмат ал Хиджри продължава да се противопоставя на споразумението, но разговорите продължават. Във вторник също имаше среща с Ал Хиджри, като след нея се появиха и снимки от разговори с местни лидери (през декември имаше и среща с ливанския друзки политик Уалид Джумблат).

Малко по-късно през деня областният управител на Суейда, приет от Шараа тази седмица, обяви, че е подписал с шейх Хикмат меморандум за изглаждане различията за отношенията с бъдещата власт, включващ и реформа на институциите. Според изданието "Суейда 24" това не е окончателно споразумение, но най-малкото е сигнал, че разговорите продължават. Същата медия обаче съобщи, че стотици друзи са отишли да се регистрират в местните структури за сигурност в областта вчера.

Ако и те са успешни, Сирия ще направи голяма крачка към бъдещето. Но докато предстои изготвяне на конституция, а напрежението между общности (и външните интереси) остават, подобен пробив може да е само началото. Последиците не само за Иран, но и за разположилите сили на терен Турция (на север, при кюрдите) и Израел (на юг, при друзите), предстои да се оценяват.

Израелската армия овладя буферна зона от 400 км на сирийска територия край окупираните Голански възвишения след падането на Асад. Премиерът Бенямин Нетаняху заяви миналата седмица, че страната му е готова да защитава друзите. Очаква се на някои от тях да бъде разрешено да работят в Голанските възвишения, влизайки там от Сирия; делегация на друзи се очаква тази седмица.

Сирия се изправя пред сложна мрежа от отношения (включително към Израел) на юг и не само в Суейда, която граничи с Йордания и чиито жители протестираха не само срещу режима на Асад, но и срещу военните операции на Израел след падането му. Когато размириците обхванаха и райони в Южна Сирия, някои друзи (например в Джарамана, на 5 км от Дамаск, открито заявиха, че не желаят израелска помощ и се възприемат като сирийци). Някои израелски медии твърдят, че други са по-склонни да я получат.

Последиците от кюрдската и може би друзката инициатива ще отекнат и по крайбрежието на запад. Службата на ООН по правата на човека засега е потвърдила убийствата на едва 111 цивилни за четирите дни на насилие, но в някои от тях вижда белези на извънсъдебни убийства и религиозна омраза. Случаите най-малкото изваждат на показ факта, че разполагалият с добре обучена въоръжена групировка Шараа днес няма достатъчно дисциплинирана армия.

Едва снощи, три месеца след свалянето на Асад и два дни след споразумението Шараа продължи да очертава контурите на новата власт, формирайки съвет за национална сигурност, който сам ще оглавява и в който, редом с министри, ще участват посочени от него експерти.

Събитията напомнят и че въпреки обявения срок (1 март) страната все още няма ново преходно правителство, а три месеца нямаше ясна рамка за защита на малцинствата, включително на алауитите, около 12% от населението.

Докато Сирия разследва тези случаи, "остатъците от режима" продължават да са активни, а някои алауитски семейства бягат към Ливан или дори руската база "Хмеймим", рискът от нова ескалация ще остава. Споразумението с кюрдите на север и завършването на това с друзите на юг обаче ще предложи на крайбрежието възможна алтернатива.