Европейските потребители и американските износители, които са любопитни да научат кои точно стоки попадат под обявените тази седмица контрамита на Европейския съюз за общо 26 млрд. евро годишно, имат два варианта пред себе си. Или ще прочетат за най-общо представени групи, или трябва да се заровят в списък с кодове и подробни описания срещу всеки един от тях, понятни единствено за бизнеса. Той е дълъг 99 страници.

В него под мито от 25% попадат много продукти на земеделието и животновъдството, алкохол, врати и каси за тях, парфюми, сапуни, конци за зъби, фитинги, чанти и сакове, килими и текстилни подови покрития, покривала за коли, костюми и облекла (включително спортни), бебешки дрехи, бански, капачки за бутилки, никотинови вейпове, нощници, пижами... нафора (хляб за причастие).

От 1 април - ако няма договорено избягване на търговската война - влизат в сила подновени мерки от 2018-2020 г., засягащи търговия за €8 млрд. със стоки от САЩ, сред които мотори Harley-Davidson, бърбън и дънки. В средата на април (засега е определена датата 13) се актвират останалите контрамерки за над €18 млрд., но след като има одобрение от страните членки.

Сам Лоуи, партньор във Flint Global, обясни в свой блог, че когато се стигне до контрамита, едно от средствата е да се причини "максимална политическа болка" на лица и компании, които имат известна политическа значимост в САЩ. Под това обикновено се разбира удар по бизнеси в щати, където са спечелили управляващите в момента републиканци.

Стигне ли се до война с мита, жителите на Кентъки плащат цената първо със своя бърбън, картите за игра са просто любопитна подробност, която би било жалко да не бъде използвана.

Но разкриването на такива подробности просто от изчитането на публикувания от Европейската комисия списък е почти невъзможно. Ето защо:

Но същото може да се каже и за действията на Тръмп към "европйския начин на живот" със заплахата муу от 200% мито за шампанско и вино. Американски вносители, дистрибутори и търговци на дребно, продаващи френско шампанско и италиански вина, казаха пред "Ройтерс", че ще бъдат ударени тежко, ако това се случи.

Мери Тейлър, собственик на европейския вносител на вино Mary Taylor Wine, каза пред агенцията, че има 16 контейнера с вино на път и 200% мито би унищожило "цялата й нетна стойност". "Ако трябва да платя... свършена съм", каза тя, добавяйки, че иска да види дали може да отмени някои от пратките и е писала на контакти, близки до президента, за да се противопостави на митата.

Според законите на САЩ производителите на алкохол не могат да продават директно на потребители, барове или ресторанти. Вместо това производителите трябва да продават на вносители или дистрибутори, които продават продуктите на барове и ресторанти.

Това означава, че европейските вина се внасят предимно от около 4000 малки американски вносители и дистрибутори, обясни Бен Анеф, президент на Алианса за търговия с вино в САЩ, който се застъпва срещу митата върху виното. Именно тези американски фирми трябва да плащат налозите, каза Анеф, също управляващ партньор на Tribeca Wine Merchants, магазин за вино в Ню Йорк, добавяйки, че американските търговци на дребно и ресторанти също ще пострадат, ако доставчиците повишат цените, за да покрият разходите.

Търговската война между САЩ и ЕС наистина не е шега и набира скорост. Дори Tesla предупреди, че компанията и други големи американски износители са изложени на ответни мерки, които могат да бъдат наложени в отговор на агресивното използване на мита от Доналд Тръмп. Собственикът Илон Мъск обаче е открит привърженик на тази политика на президента.

Тръмп твърди, че действа на принципа "те ни слагат такси, и ние им слагаме". За автоиндустрията на ЕС, например, когато американците калкулират и субсидиите и държавните помощи, митата може да достигнат де факто 30%.

Колко основателни са нападките на Тръмп? Наистина ли САЩ са третирани несправедливо? И защо изобщо има търговски дефицит между двете страни?

През последните 15 г. ЕС е изнасял повече стоки за САЩ, отколкото е внасял американски. Според данни на Евростат търговският дефицит на САЩ със стоки с ЕС е 158 млрд. долара през 2023 г. Между 2013 и 2023 г. излишъкът на ЕС в търговията със стоки със САЩ варира от 81 млрд. евро през 2013 г. до 166 млрд. евро през 2021 г.

При услугите обаче САЩ са имали излишък на износа спрямо вноса от ЕС от 104 млрд. евро през 2023 г. Това значително намалява общия търговски дефицит до "само" 54 млрд. евро, сравнително малка сума в сравнение с общата стойност на икономиката на САЩ от 27 трлн. долара.

Въпреки това Тръмп се фокусира изключително върху дефицита с търгуваните стоки, като се заканва да наложи рицепрочни тарифи на страните, за да постигне равни условия. Като цяло нивата на митата между САЩ и ЕС са сходни, като средно за продуктите от САЩ те са 3.95% и 3.5% за продуктите от ЕС. Независимо от това, има значими вариации в определени сектори.

Например, митото на ЕС върху вноса на коли е 10%, сравнено с 2.5% в САЩ. Митата на ЕС са около 3.5% по-високи върху храните и напитките. Върху химически продукти са средно с 1 процентен пункт по-високи в ЕС отколкото в САЩ. В тези области ЕС може наистина да се сблъска със значимо по-високи мита и трудни преговори със САЩ.

През 2018 г. митата на Тръмп върху вноса на стомана и алуминий се отразиха върху доставките на метали на стойност 6.4 млрд. евро. Сега САЩ смятат да приложат отново митата от 2018 г., но вече ги повишиха за алуминия от 10% на 25% и същото може да се случи с останалите продукти от началото на април."

Митата също ще важат за "дериватните продукти", сред които са стоманени машинни части и богати на алуминий при бялата техника - от миялни машини до тенис ракети, броня за автомобили, лъкове и стрели.

Базираната в Швейцария мониторингова служба изчисли стойността на дериватните продукти на 20.3 млрд. долара. Това ще бъде в допълнение на 8 млрд. евро към металите.

Еврокомисията, която координира търговската политика на 27-те страни, трябва да реши дали ще определи нови продукти от САЩ за налагане на мита. Каквито и мерки да реши да наложи ЕК, те ще влязат в сила, освен ако "квалифицирано мнозинство" от членовете на съюза не се противопостави.

ЕС обещава "твърд и пропорционален" отговор на митата от 25% върху стоманата и алуминия, както и ако има последващи мита.

Друга потенциална регулаторна мярка е спрямо големите технологични компании. Това представлява голяма загриженост за Вашингтон заради компании като X и "Мета", които са под наблюдение на ЕС заради регулации на съдържанието и споделяне на данни с институциите.

Бернд Ланге, председател на комисията по търговия в Европейския парламент, заяви, че съюзът е отворен за намаляване на данъка върху вноса на автомобили от 10%, за да е в съответствие със ставката от 2.5%, наложена от САЩ. Друго потенциално предложение може да бъде увеличаване на разходите за отбрана и закупуване на американски оръжия и въоръжение. Но Ланге е на позиция, от която не може да се промени много.

Поведението на потребителите и техните предпочитания от двете страни на Атлантика имат огромен дял в търговските взаимоотношения между САЩ и ЕС. Търговският дефицит често е отражение на разликите между производствената стойност и качеството на продукта. Това предполага, че американските потребители като цяло предпочитат европейски продукти спрямо алтернативите им у дома, но и потребителите в ЕС харсват своите стоки пред американските. Резултатът е търговски дефицит в полза на ЕС.

Основен фактор особено при износа на храни тук е стриктната политика на ЕС за селското стопанство, която САЩ неколкократно провокираха. Тук влизат хигиенни правила и пестициди (познати като санитарни и фитосанитарни стандарти, SPS) и географски обозначения (GI). Дълогодишните и неразрешени търговски спорове, включващи селскостопански продукти, са с ограничен внос от САЩ в ЕС, особено при говеждото, птичето месо и млечните продукти.

Санитарните и фитосанитарните стандарти на ЕС (SPS) могат да затруднят търговията с хранителни продукти, които използват биотехнологии и други производствени методи, широко разпространени в САЩ. Един от най-известните примери за това е дългогодишният търговски спор между ЕС и САЩ за хормоните в говеждото месо, продължил от 1996 до 2009 г.

В продължение на 13 г. ЕС прилагаше пълна забрана върху вноса на американско говеждо месо, позовавайки се на здравни рискове, свързани с употребата на хормони, в съответствие с предпазната мярка на ЕС ("по-добре в безопасност, отколкото да съжаляваме"). САЩ многократно оспорваха тази забрана, включително пред Световната търговска организация (СТО). През 2009 г. страните постигнаха компромис, при който ЕС се съгласи да въведе квота за внос на американско говеждо месо без хормони.

Спорът се възобнови, когато САЩ обвиниха ЕС, че не изпълнява договорената квота. Това доведе до ново споразумение през 2019 г., според което ЕС се ангажира да внася 35 хил. тона американско говеждо месо без хормони..