Еврокомисията изключи от фонда за превъоръжаване големи държави производители

Еврокомисията изключи от фонда за превъоръжаване големи държави производители

Еврокомисията изключи от фонда за превъоръжаване големи държави производители
Европейската комисия и върховният представител за външните отношения и сигурността представиха Бяла книга за европейската отбрана "Готовност 2030 г." и - като част от плана ReArm Europe/Готовност 2030 г. - амбициозен отбранителен пакет от 150 млрд. евро. Но поръчки от него ще може да се правят единствено към компании, които са регистрирани и централите им са в Европейския съюз, страна от Европейската икономическа общност (ЕИО) или Украйна.
Това означава, че големи производители на въоръжение като безспорния световен лидер САЩ, големи натовски партньори като Великобритания и Турция, както и Израел с неговия силно развит отбранителен сектор са изключени.
Това е победа за френското настояване "Купувайте европейско!", коментира "Файненшъл таймс". Логиката на Еврокомисията е, че средствата за на страните от ЕС и е редно с тях да се развива европейската отбранителна индустрия и способности. Страните членки са напълно свободни да поръчват от националните си бюджети на компании извън ЕС.
За военни консумативи (несложни продукти) държавите членки ще трябва да гарантират, че компонентите, представляващи 65 % от разходите за крайния продукт, произхождат от Съюза, страни от ЕИО и Украйна.
За сложни системи ще се прилага същото правило, съчетано с необходимостта държавите членки да гарантират, че изпълнителите напълно контролират дизайна на отбранителното оборудване. Това гарантира, че няма да създаваме нови зависимости за сложни системи.
  • ReArm Europe/Готовност 2030 г. е с цел да мобилизира до €800 млрд. за инвестиции в отбраната, но 650 млрд. от тях е предвидено да са от засилени национални разходи.
  • Ограничението за оръжейни поръчки е за нов инструмент за €150 млрд., известен като Security Action for Europe (SAFE), целящ "спешни и мащабни инвестиции чрез общи поръчки".
  • В допълнение още милиарди евро ще отпуска Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която е най-голямата инвестиционна многонационална институция в света.
SAFE е замислен като наистина много бърз инструмент, тъй като трябва да получи одобрението на страните - членки на ЕС, да бъдат емитирани "облигации на ЕС" (това не са "облигации за отбрана"), набрани планираните средства от капиталовите пазари, да се кандидатства от интересуващите се страни членки, проектите им да бъдат одобрени и до 31 декември 2030 г. да бъде разписано последното плащане. Това са по-малко от 6 години.
Страни като Унгария, където вчера с резолюция парламентът се обяви против фонда, не могат да блокират решението. За одобряването му стига квалифицирано мнозинство, т.е. са нужни гласовете на поне 55% от членовете (15 от 27), представляващи най-малко 65% от населението на ЕС.
Препоръчително е поръчките да се правят колективно от няколко държави, защото това намалява стойността за едно и също количество въоръжение, осигурява едни и същи модели и стандарти в тези страни, предвидимост за европейската отбранителна индустрия и мащабно производство за подсилване на индустриалната база на отбранителното производство в ЕС, вкл. чрез конкуренция между нейните членове кой да привлече тези средства.
Понеже и Украйна ще може да участва в тези поръчки - но не и да използва средства от SAFE - под "няколко държави" се разбира не само поне две членки на ЕС, но и една страна плюс Украйна (или една страна от ЕС плюс поне една от ЕИО, т.е. Норвегия, Исландия и Лихтенщайн). В допълнение общата поръчка може да включва като възложители (отново без достъп до кредити от SAFE): присъединяващи се страни, страни кандидатки, потенциални кандидатки и други трети държави, с които съюзът е сключил Партньорство за сигурност и отбрана.

Кои области се подпомагат от заемите?

Заемите могат да подкрепят общи доставки на отбранителни продукти, включително производствени мощности, подготовка на инфраструктура. Фокусът трябва да падне върху седем приоритетни области на инвестиции, в съответствие с най-неотложните приоритети за способности, определени на ниво ЕС (и в съответствие с процеса на планиране на отбраната на НАТО):
  • противовъздушна и противоракетна отбрана;
  • артилерийски системи;
  • ракети и боеприпаси;
  • дронове и антидронови системи;
  • стратегически фактори и защита на критичната инфраструктура, включително във връзка с космоса;
  • военна мобилност;
  • кибер, изкуствен интелект и електронна война.
Държавите членки са свободни да решават своята стратегия за придобиване, включително използването на агенти за обществени поръчки за своите проекти.
Разпределянето на пакета от 150 млрд. евро на държавите членки ще се ръководи от търсенето. Няма да има т.нар. ключове за разпределение, под което обикновено се разбират предели за броя, приоритети или вида на поръчаните бройки.
  1. Държавите членки, които желаят да получат заеми (инструментът е доброволен, никой не може да задължи България да вземе кредит), ще трябва да представят на Комисията инвестиционен план за европейската отбранителна промишленост. Той ще трябва да включва: описание на дейностите, разходите и мерките, за които държавата членка иска заем, отбранителните продукти, които възнамерява да закупи, и когато е приложимо, предвиденото участие на Украйна в планираните дейности.
  2. Комисията ще направи оценка на плановете, които ще включват размера на заема и предварителното финансиране. Предварителното финансиране ще гарантира, че подкрепата ще бъде изплатена още през 2025 г., покривайки най-спешните нужди, и ще представлява до 15% от заема.
  3. Държавите членки ще трябва да докладват на всеки шест месеца за напредъка на изпълнението, когато също така ще могат да представят искания за плащане. Последното одобрение за изплащане може да стане до 31 декември 2030 г.
Към това има още две ключови неща. Едното е, че - както стана дума на днешния брифинг в Брюксел - датата 30 декември 2030 г. е по-скоро индикативна, политически ориентир, и може инициативата да приключи по-рано или малко бъде удължена в името на това да постигне резултати. Второто е, че за срок от 4 години Комисията предлага да се активира клауза, съгласно която определени разходи за отбрана няма да се кdлкулират в разходната бюджетна част, за да не бъде нарушено бюджетното правило за не повече от 3% дефицит, след което срещу съответната страна започва процедура. Евентуални кредити по ReArm Europe/Готовност 2030 г. може да попаднат по обсега на това изключение.
Клаузата (National Escape Clause или NEC) не се активира от Комисията. Тя получава искане за това от съответната държава, оценява дали са покрити три критерия и препоръчва решението на Съвета на ЕС. До 4 седмици Съветът отказва или дава одобрението си с квалифицирано мнозинство. Срокът на действие се посочва изрично, но може след изтичането му да бъде удължен, ако изключителните обстоятелства за NEC продължават. Удължаването може да е до една година, но може да се направи повече от веднъж.