Ядрената енергетика се възражда, но какво става с отпадъците

Ядрената енергетика се възражда, но какво става с отпадъците

Другите ядрени страни по-бързо изграждат ядрени хранилища за отпадъците
Reuters
Другите ядрени страни по-бързо изграждат ядрени хранилища за отпадъците
Възраждането на ядрената енергетика, което е свързано и с нарасналите нужди от мощни центрове за бази данни с изкуствен интелект, които изразходват огромни количества енергия, поражда щекотливия въпрос как ще бъдат складирани радиоктивните отпадъци, пише "Уолстрийт джърнъл".
В момента над 90 хил. тона отработено ядрено гориво се складират в 39 щата. Включени са 73 ядрени централи за търговски цели и над три дузини университетски и правителствени съоръжения, показва доклад от 2024 г. на Националната лаборатория в северозападния пасифик.
Отпадъците са складирани в хранилища за отработено гориво и сухи контейнери, предназначени за временно съхранение, откакто ядрената индустрия в САЩ започна да се развива през 60-те години на миналия век, а отказът на Министерството на енергетиката да изхвърли окончателно отпадъците, както се изисква от закона, струва на данъкоплатците десетки милиарди долари като компенсации на доставчиците на комунални услуги.
По закон Министерството на енергетиката е задължено да приема и съхранява отработено ядрено гориво, но тъй като постоянно съоръжение за погребване не е изградено, правителството плаща на комуналните услуги от 600 до 800 млн. долара всяка година обезщетение за неизхвърлени ядрени отпадъци.
Новите опити да се складира ядрено гориво далече от ядрените централи също са критикувани. Върховният съд на САЩ ще изслуша аргументи по казус, който ще бъде определящ за това дали частни компании могат временно да складират отработено ядрено гориво близо до съоръжения в Тексас и Ню Мексико.
Според държавни служители Комисията за ядрено регулиране е превишила правомощията си, когато е издала лицензи за съоръженията. Решение по случая не се очаква да бъде взето до по-късно тази година.
Междувременно ядрените реактори продължават да осигуряват близо 20% от електричеството в САЩ и да произвеждат около 2000 тона отпадъци всяка година. С нарастването на броя на централите, които задоволяват нуждите на центровете за бази данни, индустриалните заводи, домовете и електромобилите, ядрените отпадъци ще се увеличават още повече.
Първите нови реактори от 30 години бяха завършени през 2024 г. в Джорджия. Има планове да се отворят наново затворените реактори в Мичиган, Айова, Пенсилвания и Южна Каролина.
Президентът Тръмп призова за бързо издаване на разрешителни за нови малки модулни ядрени реактори, които са в процес на разработка.
Ядрената енергия е атрактивен източник, защото почти не произвежда парникови емисии и предоставя непрекъсваем източник на електричество. Но отработеното ядрено гориво трябва да бъде за постоянно складирано дълбоко под земята, смятат учени и инженери.
Безотговорно е да се изграждат нови реактори, ако не е решен проблемът с отпадъка.
В момента той е директор на Училището по обществена политика и глобални въпроси към Университета на Британска Колумбия.

Другите ядрени страни по-бързо изграждат ядрени хранилища за отпадъците

Финландия завършва последните тестове на подземно място с дълбочина 458 м, което се очаква да заработи през 2026. Страната има 5 реактора, които произвеждат около една трета от енергията в страната.
70% от електроенергията на Франция се произвежда от ядрена енергия, като 96% от отпадъците се рециклират в ново гориво. Остатъкът се съхранява в централизиран басейн за охлаждане в Нормандия. Френските власти очакват да започнат строителството през 2027 г. на постоянно подземно хранилище в Североизточна Франция, което да заработи до 2035 г.
През ноември канадските власти избраха постоянно място за ядрени отпадъци в скална основа в Северозападно Онтарио.
  • Усилията на САЩ замряха преди десетилетия, когато проект за 15 млрд. долара за изграждане на постоянно подземно хранилище в планината Юка, Невада, беше спрян заради съпротивата на някои служители в щата, според доклад от 2021 г. на Службата за отчетност на правителството.
  • Провалът на проекта за хранилище в планината Юка хвърли сянка върху усилията за изграждане на постоянно място за погребване, показват интервюта с ядрени експерти, политици и избрани длъжностни лица.
"Няма технически проблеми, няма инженерни проблеми", каза Пол Мъри, заместник-помощник секретар на Министерството на енергетиката за отработеното гориво и изхвърлянето на високоактивни отпадъци, по време на уебинар на 26 ноември. "Опитваме се да изградим обществено доверие и политическа воля наистина да направим нещо съществено. Проведохме всички проучвания, които трябваше да направим."
  • Докато не бъде построено постоянно хранилище, Interim Storage Partners, съвместно предприятие между Orano USA, фирма за извеждане от експлоатация на ядрена енергия, и Waste Control Specialists, компания за погребване в Тексас, предложи временно съхраняване на до 40 хил. тона отработено ядрено гориво над земята в сухи контейнери в съоръжение в Тексас, което в момента съдържа нискоактивни радиоактивни отпадъци.
  • Отделно Holtec International, компания за ядрени инженерни услуги, предложи подземно хранилище за сухи контейнери в Ню Мексико, на около 64 км от съоръжението в Тексас, което може да съхранява 8680 тона отработено ядрено гориво.
През 2023 г. федерален съд в Тексас разкри, че Националният граждански регистър е превишил правомощията си, като е предоставил лиценз, с който позволява на Interim Storage Partners да складират отработено гориво на своя територия за 40 години с възможност за удължаване на лиценза. Същият съд блокира лиценза на Holtec за временно складиране в Ню Мексико през 2024 г.
Предстои Върховният съд да реши дали хранилището в Ню Мексико може да продължи да функционира.
Дори и при положение че тези временни хранилища са изградени, някои елементи от отработеното ядрено гориво остават радиоактивни за хиляди години, докато федералният закон изисква постоянното хранилище да е годно 10 хил. години. Това означава постоянно геоложко хранилище на дълбоко, сухо място и далече от активни земетръсни зони.
Типичният ядрен реактор съдържа между 121 и 193 горивни касети, всяка от които побира около 3.7- метрови уранови горивни пръти, според Американската администрация за енергийна информация. Всяка касета включва от 179 до 264 горивни пръта.
След пет до седем години уранът започва да се разпада, което налага на всеки 18 месеца около една трета от горивните касети да бъдат извадени от реактора и преместени в басейн за отработено гориво.
Типичният басейн е около 12 метра дълбок и може да е с площ над 12 кв. м. Стените му са с дебелина между 1.2 и 2.4 метра, изградени от армиран бетон и облицовани с неръждаема стомана. Отработеното гориво се съхранява в поне 6 метра вода, която служи като радиационна защита и охлаждаща среда.
Когато басейните се запълнят, отработените горивни касети се прехвърлят в сухи контейнери за дългосрочно съхранение.
По закон Министерството на енергетиката е задължено да приема и съхранява отработено ядрено гориво, но тъй като постоянно съоръжение за погребване никога не е било завършено, правителството плаща на комуналните услуги от 600 до 800 млн. долара всяка година обезщетение за неуспешно изхвърлени отпадъци.