Гръцката църква ще си отвори собствена банка

Гръцката православна църква ще си отвори собствена банка през следващите месеци, съобщава в. "Катимерини" в понеделник.
Тя вече е подала молба за издаване на банков лиценз. Този ход, разработван тихомълком през последните три години, предизвика вътрешен дебат сред духовенството и повдигна въпроси относно ролята на институцията във финансите, пише вестникът.
Инициативата предвижда изцяло цифрова финансова институция без физически клонове, позволяваща на клиентите да имат достъп до услуги чрез дистанционен онлайн достъп.
"Това ще бъде много модерна електронна банка и няма да използва църковни активи като обезпечение", казва източникът на "Катимерини", отхвърляйки спекулациите, че ще функционира като "свещена банка".

"Разводът" между държавата и църквата разбуни духовете в Гърция
Според него църквата няма да внася собствен капитал в банката, а ще използва репутацията си, за да привлича инвеститори.
Докато някои църковни служители подкрепят плана, други остават скептични. "Нека да видим кога ще започнат да се появяват резултати дали епископите постепенно ще искат да станат акционери", коментира източник на вестника. Изразяват се и опасение какво би било отношението на съществуващия банков сектор.
Инициативата е подкрепена от Financial Innovation Holding SA, като бившият президент на Пощенската спестовна банка Ангелос Филипидис се счита за неин ключов поддръжник.
Ако бъде одобрена, се очаква банката да разшири дейността си и извън Гърция, насочена към общностите на гръцката диаспора по целия свят.
Образ и подобие
Ръководителите на проекта настояват, че инициативата не се стреми да подражава на финансовите операции на Римокатолическата църква. "Ние не се превръщаме във Ватикана", поясни източник от Църквата, опитвайки се да предотврати сравненията с минали финансови скандали, включващи Светия престол.

Гръцките свещеници вече няма да са държавни служители, църквата ще плаща данъци
Банката на Ватикана, чиито официално име е Институт за религиозни дейности, е основана през 1942 г., на базата на декрет от края на XVIII в. За да се осигури нейното съществуване е преформулиран грехът от извършването на лихварска дейност, като вместо печалба от заемане на пари, той се разбира като "прекомерно облагодетелстване".
През 60-те и 80-те години на ХХ в. банката е замесена в няколко големи скандала, свързани с пране на пари, включително от наркотици, срещу комисиона.
След реформа през 2022 г. папа Франциск променя статута на банката, която вече е "единственият и изключителен субект, отговорен за дейностите по управление на активи и пазител на движимите активи на Светия престол, както и тези на неговите отдели, служби и свързани лица".
Банката се управлява от комитет от петима кардинали, които се избират на всеки пет години. Според последния й годишен отчет тя има малко над 12 300 клиенти, които са й поверили 5,4 млрд. евро, както и собствен капитал от 700 млн. евро