Турция не може да бъде сведена до границите си, да бъде обуздана и да избяга от съдбата си, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган през декември, когато тържествуваше след краха на властта на Башар ал Асад и преди връщането на тази на Доналд Тръмп. Виждаше как светът се придвижва в посока, в каквато той вероятно го иска.

А в нея ли се насочват и турците? Днес на Ердоган му се налага да се върне към границите на Турция: най-голямото предизвикателство срещу него е вътре.

Отправя го, по описанието на изтъкнат автор от страната, човек, наместващ в клип вратовръзката си пред огледалото сякаш се готви да стане кандидат за президент, а не да влезе в полицейския микробус, с който бе отведен всъщност.

Пред тази Турция се изправя Ердоган: пред частта, олицетворена отчасти от Екрем Имамоглу, отчасти от собствените му политически и икономически успехи и провали. Докато опозицията подготвя следващия си ход в продължаващата две седмици съпротива срещу ареста му, след внушителна демонстрация, изпълнила Истанбул в събота и в очакване на нови, триумфът - освобождаването на Имамоглу, воденето на публичен процес срещу него и свикване на предсрочни избори - изглежда далеч. "Никога не съм виждал такова потушаване в Истанбул", заяви по този повод писателят Орхан Памук. "Турската демокрация се бори за живота си."

Ердоган обаче не държи всички карти.

Турция не е и Русия: някои политически и обществени разделения са дълбоки като в САЩ. Но не само те създават проблеми. Досущ като в други, сходни политически системи, неизвестно е колко са неизлизащите на площадите не защото вярват на това, което им казва властта, а защото искат да запазят относителното спокойствие на живота си в границите, в които тази власт им го е позволила.

Властта в Турция е изправена пред трудни решения на онези проблеми, които ѝ пречат да потуши недоволството и да покаже на желащите спокойствие турци, че още могат да го имат благодарение на нея. Начинът, по който ще се развият те, вероятно ще посочи изхода от разгорялата се криза в Турция. Обобщени, те звучат така:

Предишни избори носега на Ердоган облекчението от разделенията в опозицията: кой кандидат е най-подходящ? Можеха да се чуят дори цинични коментари, че в съюза си с РНП турските националисти, тогава застанали зад единна платформа с партията, предпочитат нехаризматичния Кълъчдароглу, защото смятат Имамоглу за по-силна, независима, дори опасна за тях фигура.

Личността на Имамоглу далеч не изчерпва проблемите пред Ердоган, но тъкмо тя запали искрата. Попитан наскоро защо Ердоган се страхува от него, турски политически коментатор каза: "Защото Имамоглу е като Ердоган."

Имамоглу умее да общува с хората, да намира подход към всеки - това бе стихията на Ердоган дълги години. Но умее и да гради мостове. Около кандидатурата му за кмет на Истанбул се обединиха партийци (от неговата Републиканска народна партия), други светски настроени, някои националисти, консервативни избиратели. Той сам е от консервативен район, майка му покрива главата си.

На местния вот преди година, когато Имамоглу бе преизбран, имаше коментари, че цялата държавна машина е изправена срещу него (днес се оказа, че още не е била съвсем цялата), но той победи. Хората същевременно не гласуваха само за харизмата му.

Кампании като "Народното мляко", предоставила осем литра мляко на месец на 156 хил. деца през 2023 г., снабдяване с качествен хляб на намалени цени на хиляди места в града, или субсидираните ресторанти с храна за под 2 лв. на човек (във все по-скъпия Истанбул), показа друг модел, смята колумнистът Кая Генч. Достъпните социални услуги подкопаха модела на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган и поставиха под въпрос модела ѝ за "Новата Турция". Още в първите часове след като държавата пое някои услуги на общината след ареста, ресторантите спряха работа.

За привържениците си Имамоглу успя да предложи алтернатива. Новото ръководство на партията, избрано през 2023 г., в което той имаше силни позиции, я поведе към първата ѝ изборна победа - на местния вот - срещу Ердоган в страната преди година, далеч извън Истанбул.

Според старшия изследовател от Middle East Institute Гьонюл Тол голям успех на опозицията е, че тя покани всички - не само членовете на партията - да покажат, че гласът им има значение, като подкрепят символично Екрем Имамоглу а кандидат-президент.

Каузата внезапно излезе от рамките на партията (дори не всички в опозицията гласно да я подкрепят, и най-мълчаливата опозиционна сила, "Добрата партия", реагира, като обяви предстояща визита в поддръжка на Имамоглу. С подписките за освобждаване на Имамоглу, публичен съдебен процес и предсрочни избори приобщаването на турците отвъд тесните партийни граници продължава.

Сега част от споменатите от Айдънташбаш консервативни "били на власт досега" турци (а и някои нехаресващи и опозицията) излизат, за да подкрепят РНП, докато тя иска той да бъде освободен. Айдънташбаш не смята, че той ще бъде пуснат от затвора преди изборите. Но каквото и да реши турската власт, Ердоган създава мъченик, в какъвто той сам се бе превърнал, когато бе хвърлен в затвора в края на миналия век.

Една от разликите с протестите за парка "Гези" до площад "Таксим" през 2013 г. също постави на изпитание властта на Ердоган: на улиците не са само младите. Големи телевизии опитват да внушат обратното, като например говорят за използваните от "заговора" срещу Турция символи като Пикачу.

Кадрите от митинга със стотици хиляди участници в Истанбул в събота на 29 март обаче показаха хора извън най-младите поколения, жени, покрили косата си с кърпи. Ако преди правителството можеше да делегитимира протестите за "Гези" с аргумента, че това е тероризъм или младежки бунт и да опитва да ги делегитимира, това не върши работа в хода на сегашната кампания.

По-трудно приемливи могат да са фалшивите новини как младите обиждали исляма и се държали вулгарно; дори при протестите за "Гези", когато Ердоган твърдеше, че младежи уринирали в джамия след сблъсъци с полицията, местен имам излезе да ги защити с думите: не само не са правили нищо лошо, а и преди да се скрият от полицията в джамията си събуха обувките.

Както забелязаха и турски, и международни наблюдатели още в първите дни на протестите, Анкара не успя да овладее вълната в първите дни въпреки забраната за демонстрации.

На прицел на властта се оказаха чужди журналисти (единият, известен кореспондент на Би Би Си, нямал акредитация), но и турски. Бяха наложени ограничения или глоби на опозиционни медии, някои като "Сьозджю" бяха временно закрити. Анкара се опита да се справи с нова ситуация, която се очертава като двоен проблем, посочен от изследователя от Вашингтонския институт за близкоизточна политика Сонер Чагаптай: протестите за известно време бяха изчезнали, сега се върнаха, а забраната им не работи.

Опозицията опитва да го изненада с подхода си към протестите и с опита да протегне ръка на всички отвъд социалните, културни, политически различия (прицелвайки се впрочем и в онова, което Айдънташбаш описва като "сунитски блок"). Колко дълго ще успее да го изненадва? Следващите седмици ще покажат готова ли е РНП да приеме "дълга игра": тя вдига залога и със собствения си извънреден конгрес на 6 април, на който иска да попречи на предполагаемия план на Ердоган да овладее партията (РНП).

Ердоган същевременно има опит с "дългата игра".

Опитът за помиряване с кюрдите бе сред най-обсъжданите теми в Турция и сред наблюдаващи я експерти в последните месеци. Лидерът на съюзените с Ердоган националисти Девлет Бахчели дори говореше за възможност лидерът на ПКК Абдуллах Йоджалан да говори пред турския парламент (сега той е в затвора от 25 години), ако се стигне до разоръжаване от групировката. Йоджалан отправи призива; но разговорите как точно ще стане това и какво означава за кюрдите тепърва предстоят.

Прокюрдската ДЕМ, поредното превъплъщение на поредица нападани и забранявани кюрдски сили, подкрепи протестите срещу ареста на Имамоглу. Същевременно партията е в трудна позиция: избирателите ѝ не биха отказали да видят ползите от потенциален край на 40-годишния конфликт, включително във вид на обещавани от властта инвестиции.

ДЕМ обаче настоява да последват стъпки за демократизация в политиката към кюрдите. Ердоган иска разоръжаване (Бахчели дори посочи конкретна дата през май, когато това можело да се потвърди на конгрес) на ПКК, от която ДЕМ не е част, макар някои нейни представители да взаимодействат с кюрдските бойци. ЛИНК Преди дни президентът обясни, че търпението му се изчерпвало.

С други думи, партията е в трудна ситуация. Може ли съвместната работа с Ердоган да подобри живота на избирателите? Известна бе целта на управляващите да вбият клин между ДЕМ и РНП.

В разговор с "Дневник" миналия месец Димитър Бечев, старши изследовател в "Карнеги Европа", допусна, че на ДЕМ може да се наложи да продължат разговорите с Ердоган (които впрочем разгневяват някои в РНП и част от привържениците ѝ), без да рушат принципния съюз с опозицията - в който Имамоглу бе слепващият елемент. Те са нужни на Ердоган, за да си осигури мнозинството, нужно за промяна в конституцията, която теоретично би му позволила следващ мандат.

Дори да раздели кюрдите, над него ще тегне въпросът: колко сила може да приложи, без да отблъсне онези, чието доверие трябва да спечели - доверие, че могат да се спогодят по правила и, при разовържаване на ПКК, да изпълни своята част от сделката, без да "натегне гайките"? За сложността на задачата - и на изборите пред кюрдите, които са над 20% от населението - говорят репортажи като този на "Ройтерс", описващ недоверието в сърцевината на кюрдските територии на изток и югоизток, надделяващо над надеждата.

Последното е и големият коз на опозицията пред властта. Изборите, които Ердоган успя да не загуби през 2023 г., бяха белязани от икономическото недоволство на милиони турци; президентът умело успя в последния момент да пренасочи това недоволство към кампания, основана на страх.

Миналата седмица бе най-лошата за турските ценни книжа от глобалната финансова криза през 2008 г. насетне. Интервенцията на турската централна банка за 25 млрд. долара не успокои инвеститорите - толкова валутни резерви бяха продадени за облекчаване на пазарния натиск за стабилизиране на лирата.

Забраната за къси продажби и залагането на ниския курс също не успокои ситуацията за дълго, макар в началото на миналата седмица облигационните пазари да се стабилизираха. Финансовият министър Мехмет Шимшек обеща да направи "каквотое необходимо" в името на финансовата стабилност.

Според някои оценки кризата, подхранвана от политическата несигурост, няма да продължи дълго. Извън полето на пазарните анализи не изглежда толкова просто: а ако масовият бойкот даде плодове?

Ако протестите продължат, може да подкопаят икономиката и легитимността на президента, продължава Гьонюл Тол. Така икономиката, от окято се оплакват милиони турци, отново става време за Ердоган в мига, когато се надяваше, че подобрените макроикономически показатели са път към стабилност. Тъкмо икономиката бе сред причините опозицията настова за предсрочни избори. Към януари инфлацията, дори да е двойно под стойността отпреди две години, бе 42% на годишна база според "Тюркстат".

Предстои Ердоган да разбере колко далеч са готови да стигнат протестиращите, особено докато температурите се вдигат, а турците се връщат след деветдневната почивка за Рамазан байрам, която изненадващо получиха навръх протестите (критици на властта казват, че и пътуването вече е поскъпнало твърде много, за да се смята, че Истанбул може да опустее).

За противниците на Ердоган залогът са турската демокрация и правото на избори - "свещена крава" за поколения турци, а и за самия Ердоган, който сам ползва легитимността на вота в държава с активност, близка до 90%.

Ще убеди ли опозицията турците, че трябва по-активно да продължат отпора, защото Ердоган им ограбва бъдещето, както и сега казват някои нейни привърженици, и заради всички описани проблеми? Какво ще последва, ако опозицията успее да наложи представата, че Имамоглу вече е кандидат-президент, а това право му се отказва? Или ако държавата действително овладее партийния апарат на РНП и още повече взриви недоволството?

Ердоган, изглежда, е на друго мнение: Имамоглу бе арестуван дни след първия му разговор с Тръмп. От няколко месеца Ердоган изтъква действително нарастващата геополитическа значимост на Турция, уверява Европа, че тя се нуждае от Анкара, за да бъде глобален играч. Лидерът на РНП Йозгюр Йозел отправи собствено, предизвикателно послание към континента: да се готви за промяна.

Но Ердоган и Йозел знаят, че не ги избират Европа и САЩ, а турците. Ердоган може да се похвали с много преодолени кризи, но трудното за него вероято едва предстои.