Говори "Правда" – руска дезинформация атакува България 12 пъти повече, отколкото Западна Европа

Говори "Правда" – руска дезинформация атакува България 12 пъти повече, отколкото Западна Европа

Говори "Правда" – руска дезинформация атакува България 12 пъти повече, отколкото Западна Европа
audiovisual.ec.europa
В началото на годината руска "екосистема за дезинформация" отделя специално внимание на България в силно концентриран модел на информационни операции, извършвани през мрежата, условно наречена "Правда".
Анализът, публикуван днес, показва, че от общо изследвани 45 държави интензивността на публикациите поставя България на четвърто място след Молдова, Грузия и Словакия.
От прегледани 643 601 публикации в интернет за период три месеца - от декември 2024 г. до март 2025 г. - българската аудитория е била бомбардирана с над 12 пъти повече материали, отколкото средния показател за страните от Западна Европа. В Молдова този показател на интензивност надхвърля 56 пъти.
"Моделът демонстрира стратегическо приоритизиране на бившите съветски републики и балканските държави, като тези райони колективно представляват 52% от всички публикации, въпреки че са непропорционално малка част (9%) от населението в анализираната група. Интензивността спрямо западните демокрации показва усъвършенстван подход при оформянето на информационни среди в геополитически значими региони", казват авторите на предварителния доклад д-р Джейкъб Удо-Удо Джейкъб и Георги Ангелов.
Разпределение на водещите 10 държави по брой публикации на глава от населението. България е девета с около 3 на хиляда
Разпределение на водещите 10 държави по брой публикации на глава от населението. България е девета с около 3 на хиляда
Анализът е за Обсерваторията по дезинформация с участието на групата "Сенсика" и Центъра за информация, демокрация и гражданска ангажираност, основан през февруари 2022 г. в Американския университет в Благоевград.
"Този модел предполага координирани, сложни усилия за оформяне на информационна среда в региони със стратегическа геополитическа стойност за Кремъл, с потенциални последици за демократичните процеси, социалното сближаване и регионалната стабилност", казват още авторите.
Според тях ясно се вижда, че фокусирането върху бивши съветски републики, Балканите и отчасти Централна Европа не може да се обясни с размера на техния пазар, потребителското поведение или някакъв естествен интерес. Става дума за държави, граничещи с руската "сфера на интереси", с критично важна за Москва енергийна инфраструктура и проблеми с демокрацията и слаби институции.
"Изключителната концентрация на информационните операции на "Правда" в бившите съветски републики и балканските страни силно показва умишлено стратегическо приоритизиране (...) и значително разпределение на оперативни ресурси към конкретни геополитически театри (зони на активност и сблъсък - бел. ред.)", се казва още в доклада. "Това е особено важно в контекста на несигурността по отношение на бъдещето на Радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода" (RFE/RL), което е ключовият глас на демокрацията в региона."
Стратегическо приоритизиране на дейността на "Правда" по райони - бившите съветски републики, Балканите и Централна Европа са събрали над половината публикации, макар в тях да живеят по-малко хора от останалите места
Стратегическо приоритизиране на дейността на "Правда" по райони - бившите съветски републики, Балканите и Централна Европа са събрали над половината публикации, макар в тях да живеят по-малко хора от останалите места
За "Правда" вече бе писано в мартенския бюлетин на Обсерваторията. В него бе показано, че до началото на 2025 г. екосистемата се е разраснала:
  • Няколкостотин уебсайта за агрегатори на новини
  • 140 поддомейна, насочени към над 83 държави
  • Съдържание на десетки езици, включително основни европейски езици и дори малцинствени като каталунски, баски и маори
  • Специализирани домейни, насочени към конкретни политически субекти (НАТО, ЕС) и дори отделни западни лидери
  • Добавила е т.нар. LLM grooming - умишлено наводняване на интернет с милиони статии в 182 домейна на 12 езика, които са предназначени предимно за потребление от изкуствен интелект
  • постоянно вграждане на руски наратив в базата, от която се захранват AI системите.
Типичен пример за това, че се следват стратегически цели и няма водеща роля на езикови прегради, е Молдова. Малката република между Румъния и Украйна е с най-високото съотношение на публикации спрямо населението (0.01125 при средно 0.00020 за Западна Европа). Това е почти 20% по-висок показател от Латвия. Т.нар. таргетирана интензивност е около 17 пъти по-висока в Молдова, отколкото в Западна Европа.
Брой публикации за първите три месеца на 2025 г. на 1 млн. души от населението. Показателят за България е 2470, за Сърбия – 6340, а за Молдова – 11 250.
Брой публикации за първите три месеца на 2025 г. на 1 млн. души от населението. Показателят за България е 2470, за Сърбия – 6340, а за Молдова – 11 250.
Сред отправените препоръки е тази за ускоряване на медийната грамотност (с приоритет на програмите в най-силно засегнатите региони) и укрепване на гражданското общество (в частност групите, работещи върху устойчивостта срещу дезинформация). Нужни са още програми за увеличаване общественото доверие към институциите и изграждане на устойчивост и акцент върху споделяните от мнозинството ценности, особено срещу опити за поляризиране и раздори в общества с мултиетнически състав.