В тези думи на Джон Баркър, генералният директор на Международната организация по лозата и виното (OIV), описват в най-сбита форма проблемите, представени в публикуваната тази седмица статистика за производството, потреблението и търговията през 2024 г. по света. Един от тях е особено впечатляващ - глобалното производство на вино (226 милиона хектолитра) е слязло до най-ниското ниво от над 60 години, с 5% спад в сравнение с предходната 2023 г.

Доналд Тръмп още не е дошъл на власт с неговите шокиращи мита, а и те не са основната тревога. С тях или без тях винопроизводството вече страда от "непредсказуемите и екстремни метеорологични явления както в Северното, така и в Южното полукълбо, причинени от изменението на климата". Площта на лозята в световен мащаб намалява през последните четири години и 2024 г. добавя още 0.6 процентни пункта надолу - до 7.1 милиона хектара. Този процес се забавя, а и докато в изчезват лозя в основни райони, няколко държави разширяват своите площи.

По-малкото произведено вино (и слабата реколта от 2023 г.) не означава, че секторът не отговаря на търсенето - на пазара има равновесие. Износът остава стабилен на ниво 9.8 млн. хектолитра (mhl) и стойност 36 млрд. евро.

Но виното остава скъп продукт в сравнение с времето преди пандемията от COVID-19 - експортната цена на литър е 3.60 евро (над 30% спрямо 2019 г.). Обяснението на OIV е в инфлацията и по-ниското предлагане.

Най-скъпо излизат вносните вина в Швейцария - средно 9.1 евро на литър (поскъпване с 20%). Следват Япония (6.35 евро и поевтиняване от 10%), Китай (5.21 евро и +21%) и САЩ (5.12 евро и +2%). В Европа при най-големите вносители води по цени Белгия (€4.09 за литър), което е над два пъти по-скъпо от вноса в големи производители като Италия (€1.87) и Франция (€1.63).

След което идва проблемът с промяна в потребителските нагласи и поведение.

Пандемията изостри тази низходяща тенденция, като мерките за блокиране повлияха отрицателно на основните пазари на вино по света, но от 2021 г. насам с нормализирането последва възстановяване на потреблението в много страни.

Това беше за кратко - руската агресия срещу Украйна рязко увеличи геополитическото напрежение, енергийни кризи и прекъсванията в глобалната верига на доставки - повишиха разходите за производство и разпространение на вино. Което от своя страна значително вдигна крайните цени и намали общото търсене.

Има и структурни, дългосрочни фактори на няколко развити пазара като тенденцията младите хора да пият по-малко и засилващите се предупреждения за ефекта върху здравето от алкохола.

През февруари 2025 г. се появи и призив на етикетите бутилките да се поставя предупреждение като при тютюневите изделия, че напитката носи риск от раково заболяване.