В много страни по света една пета или повече от всички възрастни са напуснали религиозната група, в която са израснали. Християнството и будизмът са претърпели особено големи загуби от тази "смяна на религията", докато все повече възрастни нямат религиозна принадлежност, според проучвания на Pew Research Center сред близо 80 хил. души в 36 страни.

България не е сред анкетираните държави, но данни на официалната българска статистика потвърждават тенденцията в американското проучване.

От 36-те изследвани страни, 27 имат достатъчен дял християни в извадката, за да позволи анализ на т.нар. религиозното преминаване към и извън християнството, посочват от "Пю":

От анализираните от "Пю" държави обърнахме повече внимание на тези в Европа, както и в части на света, тясно свързани с юдео-християнската цивилизация, каквито са Австралия, Канада, САЩ и няколко страни от Латинска Америка.

Испания има най-големите нетни загуби за християните в процентно изражение (като дял от общото възрастно население на страната) от 27-те анализирани държави. По-голямата част от всички анкетирани пълнолетни испанци (87%) казват, че са били възпитани като християни. Но много по-малко (54%) се описват като християни днес. Това е чиста загуба за християнството от една трета от всички възрастни испанци (реално делът е по-голям за църквата, тъй като става дума за 33% от общото пълнолетно население, а не само от сегашните християни).

Тази загуба е настъпила, защото 36% от възрастните испанци са напуснали християнството (т.е. те са били отгледани като християни, но вече не се идентифицират като такива), докато само 3% от възрастните испанци са приели християнството (т.е. те се идентифицират като християни днес, но казват, че не са били отгледани по този начин).

Тази тенденция е особено силна в много страни с високи доходи (с изключение на Сингапур). Проучването установява, че християнството е претърпяло нетни загуби поради оттегляне от него на 20 процентни пункта (или повече) от общото възрастно население в Испания, Швеция, Нидерландия, Германия, Канада, Великобритания, Франция, Австралия, Чили, САЩ и Италия.

Това е процес, различен от запазването на идентичност като християни. В повечето анкетирани страни мнозинството от възрастните, отгледани като християни, все още се идентифицират като християни днес (в "Пю" наричат това религиозно "задържане").

В Европа страните, в който отгледаните като християни се идентифицират с тази вяра и като възрастни, най-висок показател има в Унгария (98%), Полша (95%) и православната Гърция (87%).

В Италия, посред която е държавата Ватикна с папския престол, над три четвърти (77%) се самоопределят като християни и когато са пълнолетни. Разликата с предходните европейски страни е, че 22% от италианците са отговорили, че не принадлежат към никоя религия. Сходно е съотношението и в САЩ (73% и 23%).

Но в държави като Германия, Канада, Испания, Франция, Великобритания запазилите христианска идентичност са около и под 60%, а тези, които не са обвързани с никоя религиозна вяра, са около и над 40% Най-голямата разлика в проучването е отчетена в Нидерландия - 51% от отгледаните като християни с такива и днес, 47% вече нямат идентичност на християни и 43% не принадлежат към никоя религия.

Според данните от Преброяване 2021, проведено от Националния статистически институт (НСИ), 71.5% от населението (близо 4.22 млн. души) се самоопределят като християни. Сред тях тотално доминира групата на източноправославните (97% или около 4млн. души), следвани от 1.7% протестанти (70 хил.), 0.9% католици (38 хил.) и 5 хил. армено-апостолически християни (0.1%).

Тук, както и в проучването на "Пю" става дума за доброволно посочилите вероизповеданието си.

Българите, отговорили пред НСИ как практикуват християнската си вяра, показват, че на въпроса "Религиозен ли сте?" с "да" са отговорили 51.4% от анкетираните. Това е с 20 процентни пункта по-малко от самоопределилите се кто християни и реално съответства на около 3 млн. души. Спадът в тази група за 10 години е с 9 процентни пункта - от 60.4% през 2011 г.

И тук е нужно уточнение: самоопределянето като религиозен не винаги означава активно практикуване на вярата чрез редовно посещение на църква или участие в религиозни обреди и църковния живот.

При наглед растящо говорене на политици и партии в България за традиционни ценности или за изучаване на религия и вероучение в училище проверихме колко средства всъщност отпуска годишно държавният бюджет за всички вероизповедания (не само за християнството).

Германия е актуален пример за това дали има връзка между религиозната принадлежност и политиката.

На изборите в края на февруари победи християндемократическият съюз на ХДС и баварската ХСС с над 28% от гласовете при избирателна активност повече от 82%. В реално измерение това за общо малко под 24 млн. гласа за консервативната партия, която от 3 години водеше по популярност и кампанията ѝ отчасти бе за завръщане към корените на християн-демокрацията, вкл. ценностно.

Това се случи преди изследователска група да обяви в началото на април, че е достигнат исторически момент, в който за първи път броят на хората без религиозна принадлежност надвишава този на католиците и протестантите, взети заедно.

Данните показват, че към края на 2024 г. в страната има около 39 млн. души, които се идентифицират като хора със светски мироглед, в сравнение с около 38 милиона, които се самопределят като членове на някоя от двете основни християнски деноминации.

В допълнение към двете основни християнски църкви, изследователската група изчислява, че в Германия има около 3.3 милиона мюсюлмани и стотици хиляди други християни или членове на християнски общности. Това включва различни православни църкви, свободни църкви и Свидетели на Йехова.

Само около 5% от германците са активни в практикуването на във вярата си, според данните. Сравнението по този показател със САЩ, например, е впечатляващо. По данни от друго актуално проучване на "Пю рисъсч" близо 44% от анкетираните казват, че всеки ден се молят, а 33% - че поне веднъж месечно ходят на църква.

Броят на християните в САЩ изглежда от 2019 г. насам се стабилизира около 63% и бавно нараства след години на спад, допълват от института. Нещо повече - голяма част от американците имат "духовен или свръхестествен светоглед". Например:

При младите (18-24-години) американци религиозността не е толкова изрзена и 43% казват, че не принадлежат към някаква религия. В тази група като християни се самоопределят 46%, всек иден се молят 27% и приблизително толкова (25%) ходят на църква поне веднъж в месеца.