"Екстремизмът и насилието не са родени от религиозно сърце" – и други цитати от папата

Е така е не е от сърцето, а от мозъка

• 0 0
• Докладване

Като католик консерватор, винаги съм ценял папа Франциск, въпреки споровете, които бележат неговото папство. Франциск, избирайки името на свети Франциск от Асизи, постави своето папство под знака на смирението. Тази насока е вкоренена в Евангелието и във францисканската традиция. Като консерватор виждам в този подход не прогресивно отклонение, а препотвърждение на човешката отговорност към сътворението, тема, скъпа на свети Йоан Павел II и Бенедикт XVI.
В лицето на критиките Франциск твърдо поддържа основните учения на Църквата светостта на живота, като неговият подход към грешниците, ръководен от християнските принципи на надежда, вяра и любов, не е компромис с моралните норми, а отражение на милосърдието на Христос, който призовава всички към покаяние. Това е в съответствие с католическата традиция, която балансира истината и милосърдието в учението на свети Тома Аквински.
По отношение на войната в Украйна, позицията на Франциск с неговото остро сравнение на патриарх Кирил с „хористче на Путин“ разкрива ясно неговото несъгласие с инструментализацията на религията за политически цели, като същевременно запазва призива си за мир. Франциск не се поддаваше на идеологически крайности, нито отляво, нито отдясно, а защитаваше вярата с мъдрост и състрадание. Той е папа, който, подобно на свети Франциск, напомня на Църквата за нейната мисия да бъде светлина за света, дори сред бурите на времето

Освен това неговото писмо за литературата, публикувано миналата година, разкри дълбокото му разбиране за ролята на изкуството в човешкия живот. В него той възхвалява литературата като средство за разкриване на истината и красотата, като призовава католиците да се ангажират с нея като с път към Бога. Това писмо, изпълнено с интелектуална и духовна дълбочина, подчертава способността на Франциск да свързва вярата със съвременния свят, оставайки верен на католическата традиция.

Sed ita a principio inchoatum esse mundum, ut certis rebus certa signa praecurrerent, alia in extis, alia in avibus, alia in fulgoribus, alia in ostentis, alia in stellis, alia in somniantium visis, alia in furentium vocibus.

• 2 4
• Докладване

"Екстремизмът и насилието не са родени от религиозно сърце" Ерго, полковник путин и полковник Гундяев нямат нищо общо с религията.

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 0 6
• Докладване

Забелязвате ли, че онези които са срещу религията сега са първи паписти. Бу-ха-ха! Жалкари!
Иначе екстремизмът и насилието са характерни за всички религии, без православието. Това е логично, защото това е Христовата църква!

Няма мрак, който светлината да не може да разсее.

• 4 2
• Докладване

Тъкмо напротив - религията е най-краткия път към екстремизъм и насилие.

• 1 2
• Докладване

Нали?! И затова позицията му относно опитите за "католическа обосновка" на тръмпистката емиграционна политика, от страна на Ванс:
https://www.vatican.va/content/francesco/en/letters/2025/documents/20250210-lettera-vescovi-usa.html
обяснението:
https://religionnews.com/2025/02/11/pope-francis-takes-aim-at-vances-definition-of-ordo-amoris-in-letter-to-us-bishops/

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 0
• Докладване

Да разбирам ли, че Инквизицията е дело на нерелигиозни сърца?

• 2 1
• Докладване

До коментар [#6] от "БОНГО":

Познати неща, но все пак благодаря. Това не противоречи на казаното от мен по-горе —в духа на свети Франциск от Асизи и Игнатий Лойола, велики фигури, които вдъхновяваха папството на Франциск. Колкото до Ванс, той не е нито Папа, нито кардинал, а политическа фигура.

Sed ita a principio inchoatum esse mundum, ut certis rebus certa signa praecurrerent, alia in extis, alia in avibus, alia in fulgoribus, alia in ostentis, alia in stellis, alia in somniantium visis, alia in furentium vocibus.

• 3 3
• Докладване

Тва как се съчетава с крайното ти ницшеанство и апологията на егоизма ала А. Ранд?

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 0
• Докладване

До коментар [#9] от "БОНГО":

Накратко, защото не ми се пише много. Тази позиция не е в разрез с философските ми симпатии към Ницше, чиято критика на нихилизма и призоваване към свръхчовека могат да се тълкуват като стремеж към трансцендентност, съзвучен с християнския идеал за imago Dei. Ницше, макар и често погрешно разбран, изобличава слабостите на модерния дух, което резонира с католическата защита на вечните истини срещу релативизма. Що се отнася до Айн Ранд, за разлика от дълбокото ми ницшеанство, както вече казах, не съм до такава степен толкова голям почитател на нея, макар да ценя акцента й върху индивидуалната свобода и рационалния егоизъм който дори не е апология на себичността, а призив за свобода на личността, която в католически контекст се осъществява чрез любовта, която „не търси своето“ (1 Коринтяни 13:5). Както свети Августин пише, „моето сърце е неспокойно, докато не намери покой в Тебе“. Моята философия, подчинена на тази истина, е апология на свободата, която намира своя смисъл в Христос, и на католическата църква, която я пази. Парадоксите са присъщи на католическата мисъл. Католическата антропология, основана на тайната на Въплъщението, съчетава божественото и човешкото, както подчертава свети Ириней: „Славата на Бога е живият човек“. Православието, с неговото настояване за апофатична чистота, често избягва парадокса в полза на мистично единство, докато протестантизмът, с неговата sola scriptura, редуцира тайната до рационалност. Моята позиция, следователно, е синтез, осветен от католическата способност да приема парадокса като път към божественото.

Sed ita a principio inchoatum esse mundum, ut certis rebus certa signa praecurrerent, alia in extis, alia in avibus, alia in fulgoribus, alia in ostentis, alia in stellis, alia in somniantium visis, alia in furentium vocibus.

• 1 1
• Докладване

Ницше, чиято критика на нихилизма и призоваване към свръхчовека могат да се тълкуват като стремеж към трансцендентност, съзвучен с християнския идеал за imago Dei.

====

Не е добре да ме караш да се превивам от смях преди лягане,

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 1
• Докладване

бан от падасхтот меню и толкова.

Мутрите от 90-те поеха открито държавата, а ние ги последвахме. Sapienti Sat

• 0 0
• Докладване

До коментар [#11] от "БОНГО":

Ти се смей колкото искаш, това е много хубаво и здравословно, но Ницше, макар често възприеман като противник на християнството, предлага в своята философия дълбока критика на нихилизма – духовната празнота, породена от загубата на абсолютни ценности в модерния свят. Неговото известно изявление „Бог е мъртъв“ („Така говореше Заратустра“) не е просто отричане на Бога, а диагностика на културна криза, в която традиционните морални и метафизични основи са рухнали. В този смисъл Ницше не е нихилист, а мислител, който се бори срещу нихилизма, призовавайки към създаване на нови ценности чрез фигурата на свръхчовека (Übermensch). Свръхчовекът е символ на човека, който надхвърля себе си, преодолява ограниченията на обикновеното съществуване и твори смисъл в един свят без предзададени истини. Тази идея, макар и секуларна, може да се разглежда като стремеж към трансцендентност – желание да се достигне нещо по-висше, отвъд обикновеното човешко състояние.
В християнския контекст този стремеж намира паралел в учението за imago Dei – библейската истина, че човекът е създаден по Божия образ и подобие (Битие 1:26-27). Този идеал, развит в патристичната и схоластичната традиция от мислители като св. Августин и св. Тома Аквински, подчертава уникалната способност на човека да надхвърля своята природа чрез участие в божественото чрез благодатта. Подобно на Ницшеанския свръхчовек, християнският imago Dei предполага динамичен процес на себенадхвърляне, но с ключова разлика: за християнството този процес е вкоренен в отношението с Бога, а не в автономното самоутвърждаване. Въпреки това, мисля че и двете визии споделят убеждението, че човекът е призван да надмине своите ограничения и да достигне по-висша форма на съществуване.

Sed ita a principio inchoatum esse mundum, ut certis rebus certa signa praecurrerent, alia in extis, alia in avibus, alia in fulgoribus, alia in ostentis, alia in stellis, alia in somniantium visis, alia in furentium vocibus.

• 0 0
• Докладване