Франциск I промени съвременния имидж и начин на работа на папата повече от всеки предшественик, като избягваше голяма част от помпозността и привилегиите, говореше за една църква, по-близка до бедните и онеправданите и направи няколко промени в разбиранията за мястото на жените и малцинствата в Църквата.

Но опитите му да направи католическата църква по-приобщаваща и по-малко осъждаща го превърнаха във враг на консерваторите, носталгични по традиционното минало, коментира "Ройтерс". Само седмици преди да си отиде в понеделник, папа Франциск правеше това, което умее най-добре: вбесяваше консерваторите, допълва "Политико".

Историята ще се произнесе дали е успял от "свещеник на бедните" да стане "папа на обикновените хора" и дали е бил реформатор или ще се окаже мотиватор за контрареформация на консервативните среди. Но към момента изглежда, че за 12 години той като че ли по-скоро отвори пространства и теми за важни дебати, отколкото да постигне сериозно устойчиво модернизиране в църквата. Хорхе Марио Берголио може да беше лидер от световна величина, но и предвождаше институция с корени в две хилядолетия история и мощ.

Години наред той опита балансирано да реализира прогресивните амбиции на Втория Ватикански събор от началото на 60-те години на миналия век, които се стремат да приведат Църквата в съответствие с либералните революции от онова време. Но резултатът често беше, че разтревожи консерваторите и разочарова либералите, описва още "Политико".

Франциск наследи дълбоко разделена Църква след оставката през 2013 г. на неговия предшественик Бенедикт XVI. Разломът между консерватори и прогресисти се превърна в пропаст, след като аржентинецът беше избран за първия неевропеец от 1300 години на Светия престол. Той започна в уникална ситуация на "двама папи", предизвикала лавина от конспиративни теории, но и сериозно объркване сред вярващите с призиви за писмени норми за ролята на пенсионираните папи. В продължение на почти десетилетие до смъртта на Бенедикт XVI през 2022 г. във Ватикана имаше двама мъже, облечени в папското бяло.

Миналото му в Аржентина така и не изчезна напълно. Той е ръкоположен за йезуитски свещеник през 1969 г., като бързо се издига до оглавяване на влиятелния орден в Аржентина. Това съвпадна с военната диктатура от 1976-1983 г., по време на която до 30 хил. заподозрени левичари бяха отвлечени и избити. Берголио беше обвинен в съучастничество чрез мълчание по време на кървавата "мръсна война" на хунтата, когато военните отвлякоха духовници дисиденти, които бяха под негова власт. Привържениците му твърдят, че той се е опитал да защити подчинените си.

Ватиканът отхвърли обвиненията на някои критици в Аржентина, че Франциск е мълчал за нарушенията на човешките права или че не е успял да защити двама свещеници, оспорили диктатурата. Но за цялото си пребиваване на Светия престол папата никога не посети родината си. Едно от обясненията на анализатори на Ватикана е, че не искал да се замесва с силно поляризирания политически климат в Аржентина, където каквато и да е негова визита би била употребена от една или друга партия.

Неспособността му да помогне за прекратяване на войната в Украйна беше голямо разочарование. От деня на руската инвазия през февруари 2022 г. той отправя призиви за мир при почти всяко публично появяване, поне два пъти седмично. Конфликтът доведе отношенията между Ватикана и Руската православна църква до ново дъно през 2022 г., когато Франциск каза, че нейният патриарх Кирил, който подкрепи агресията, не трябва да се държи като "момче от олтара на Путин".

Много украинци - не само католици - са разочаровани, че в крайна сметка той не взе тяхната страна, на жертвата на агресия. Папата беше цитиран да казва в интервю от 2024 г. за швейцарски телевизионен оператор, че Украйна трябва да има "куража на бялото знаме" и да поиска мир, за да сложи край на конфликта с Русия. Което се различава рязко от мнението на правителството на Украйна и неговите западни съюзници, че те имат морален императив да победят нахлуването на Русия, което смятат за несправедливо и непровокирано.

Той отправи чести призиви за освобождаване на заложници, взети при нападението на "Хамас", но засили критиките към военната кампания на Израел в Газа преди споразумението за прекратяване на огъня от януари 2025 г. във войната Израел-Хамас, която избухна през октомври 2023 г. В откъси, публикувани от нова предстояща книга на италианския всекидневник La Stampa, папата каза, че някои международни експерти казват, че "ставащото в Газа има характеристиките на геноцид". Както и: "Трябва да проучим внимателно, за да преценим дали това се вписва в техническото определение (на геноцид), формулирано от международни юристи и организации".

Не само това раздразни мнозина от израелците, както и американски евангелисти. По Коледа 2024 във Ватикана бе позволена инсталация н двама художници с увито в палестинска куфия бебе Исус сред отломки от сграда, озаглавена "Рождество на Витлеем 2024 г.". "Тържественото ѝ откриване от папата е оскърбление за Исус, Библията и 80% от християните, които са избягали от Витлеем, откакто палестинската власт превзе града", каза президентът на американска неправителствена организация. "Нека бъдем ясни. Папата не може да пренапише Библията - Исус беше евреин от Юдея, а не палестинец. Той е роден от майка еврейка във Витлеем, в Юдея - не е имало Палестина", продължи Лори Кардоса-Мур.

Под наблюдението му и като държавен глава на Ватикана един преработен кодекс за устройството и управлението позволи на всеки покръстен мирянин католик, включително жени, да ръководи повечето отдели в централната администрация на Католическата църква. Той постави повече жени на висши постове във Ватикана от всеки предишен папа, но не толкова, колкото прогресистите искаха.

Папството на Франциск бе белязано от борбата му да възстанови доверието в Църквата, разтърсена до основи от скандали за сексуално насилие от страна на духовенството, въпреки че по-голямата част от престъпленията са извършени преди избирането му.

2018 беше annus horribilis за Франциск - главно поради тази тлееща криза. Всичко започна с едно пътуване до Чили през януари, където отначало той категорично защити епископ, който беше обвинен в прикриване на сексуално насилие, като раздразнен каза на репортери, че няма "нито едно доказателство срещу него". Неговите коментари бяха широко критикувани от жертвите, техните защитници и в редакционните статии на вестници в цяла Латинска Америка. Дори ключовият папски съветник кардинал Шон О'Майли от Бостън се дистанцира, заявявайки, че папата е причинил "голяма болка". По-късно Франциск се извини, като каза, че неговият избор на думи и тон са "наранили мнозина".

Той свика почти 200 църковни лидери на среща на върха през февруари 2019 г. по повод сексуалното насилие над деца от страна на духовенството, издаде забележителен указ, който прави епископите пряко отговорни за сексуално насилие или прикриването му, и премахна "папската тайна" за случаите на насилие. По това време той бе на Светия престол от 6 години. Организации на жертвите и правозащитници казаха, че това е твърде малко и се случва твърде късно.

Институционален доклад през 2020 г. за скандала с Тиодор Маккарик, кардинал и бивш архиепископ на Вашингтон (папата го отлъчи през февруари 2019 г.), показа, че двамата предшественици на Франциск, Йоан Павел II и Бенедикт XVI, са знаели за слуховете за негово сексуално поведение, но въпреки това са го повишили или не са го наказали.

Франциск се зае да прочисти Курията, непоклатимата централна администрация на Римокатолическата църква, която беше държана отговорна за много от погрешните стъпки и скандалите, които помрачиха осемгодишния понтификат на папа Бенедикт преди него.

Въпреки огромните подобрения в сравнение с миналите папства, финансовите скандали все още измъчваха Ватикана по време на понтификата на Франциск. През 2020 г. той предприе драстични действия, като уволни италианския кардинал Анджело Бечиу, който беше обвинен в присвояване и непотизъм и също беше замесен в скандал, свързан с покупката от Ватикана на луксозна сграда в Лондон от Ватикана.

Бечиу отрече да е извършил нарушение, но на 3 юли 2021 г. беше сред 10 души, изпратени на съд във Ватикана, обвинени във финансови престъпления, включително присвояване, пране на пари, измама, изнудване и злоупотреба със служебно положение. През декември 2023 г. Бечиу беше признат за виновен по няколко обвинения в присвояване и измама и осъден на пет години и половина затвор. Той и други осъдени са на свобода в очакване на обжалване.

При една свободна среща с журналисти на връщане от Бразилия през 2013 г. папата, отговаряйки на въпрос за гей свещениците, отговори по начин, който предизвика заглавия в новините по цял свят "Ако човек е гей и търси Бог и има добра воля, кой съм аз, че да го съдя?" Само че коментарът не бе последван от някаква промяна в църковното учение, което нарича хомосексуалното поведение греховно. Просто остана един от емблематичните примери за неговото предпочитание към милостта пред правенето на осъждащи изявления.

В документ от 2019 г., подписан в Абу Даби при първото посещение на папа на Арабския полуостров заедно с имама на влиятелна египетска джамия, се заявява, че "разнообразието на религиите" е "поискано от Господ". Това шокира мнозина, защото католическата църква от векове твърди, че е единствената истинска Божия структура в света.

Франциск се радваше на значителен международен престиж както заради призивите си за социална справедливост, така и заради рисковани политически инициативи. Той направи повече от 45 международни пътувания, включително първото от папа до Ирак, Обединените арабски емирства, Мианмар, Северна Македония, Бахрейн и Монголия.

Този "Ефект Франциск", подсилван от неуморната му спонтанност и прямост, проникна надолу по йерархията на католическата църква.

Но позициите и изказванията му предизвикваха и поляризация, която беше най-ожесточена в САЩ, където консервативният католицизъм често се смесваше с добре финансирана дясна политика и медии, коментира "Ройтерс".

Интензивността на консервативната враждебност към папата излезе на светло през януари 2023 г., когато стана ясно, че покойният австралийски кардинал Джордж Пел, водеща фигура в консервативното движение и съюзник на папа Бенедикт, е автор на анонимен документ през 2022 г., която осъжда папството на Франциск като "катастрофа". Меморандумът се равняваше на консервативен манифест на качествата, които консерваторите ще искат от следващия папа.

Повече от десетилетие по-късно критиците му в САЩ се издигнаха и в средите на духовенството, и в католическите политически среди. Той критикува вицепрезидента Джей Д. Ванс за интерпретацията му на стара католическа концепция с цел оправдаване изгонването на мигранти. Традиционалисткото католическо течение на малцинство в църквата, винаги съществувало в страната, получи кауза, енергия и пари за съпротива. В кабинета на Тръмп над една трета са католици, включително държавният секретар Марко Рубио.

Кардинал Реймънд Бърк, най-откровеният критик на папата в американската католическа йерархия, каза още през 2014 г., че в страната има "силно усещане, че "църквата е като кораб без кормило". И бе наказан от папата на следващата година. Архиепископ Карло Вигано, наследеният от предишия папа посланик на Ватикана във Вашитнгтон, публично наричаше Франциск "фалшив пророк" и "слуга на Сатната". Папата го изгони миналата година. През 2023 г. той се оплака в Лисабон от "назадничавостта" на някои американски консерватори, заместили "идеологията с вяра".

Отношенията със САЩ охладняха, макар три четвърти от католиците да продължават да харесват аржентинския папата, според допитване на Pew Research Center от миналата година. Има важна подробност - той е популярен сред само 63% от католиците републиканци (и почти 90% от демократите).

Католическата медийна екосистема в САЩ описва Франциск като отслабващ Църквата и дори поставя под въпрос дали изобщо е папа, тъй като истински папа не може да проповядва ерес. Докато беше в болницата тази година издание попита дали конклавът, който го избра, е бил свикан според канона.

Бъдещето също не беше обещаващо за Франциск - миналата година проучване показа, че над една трета от младите католически свещеници се описват като теологично консервативни

Франциск назначи близо 80% от кардиналите електори, които ще изберат следващия папа, увеличавайки, но не гарантирайки, възможността неговият наследник да продължи прогресивната си политика. Някои експерти от Ватикана прогнозираха по-умерен и предизвикващ по-малко разногласията наследник.