Педофилията е болест, а не престъпление, каза южноафриканският кардинал Вилфрид Фокс Напир и след вълна от възмущение се извини, дни след последния конклав, на който Хорхе Марио Берголио стана папа Франциск.

Напир навърши 80 години през 2021 г. и няма да може да гласува за следващия папа, след като Франциск почина в неделя. Но темата за наследството на папата в борбата с педофилията неизбежно ще остане една от най-трудните в разговора не само за наследството на папата, но и за наследника му на Светия престол.

От избора на кардиналите (някои от които са обвинявани, че знаят много повече за случаите на масови посегателства, но прикриват ставащото в своите или други епархии) ще зависи и дали наследникът ще продължи пътя на Франциск.

А дори Франциск не получаваше само похвали за свършеното. Достатъчно или не, то обаче създава още по-големи очаквания за бъдещето.

Прожекторите се насочиха съм случаите на сексуално насилие над деца особено през 2002 г. - преди времето на Франциск. Тогава "Бостън глоуб" публикува поредица статии, създаващи представа за мащаба на случаите на посегателство в местната католическа църква (на него бе базиран филмът Spotlight десетилетие по-късно). Тогава още е на власт Йоан Павел Втори; критиците му го обвиняват, че имал информация - и я получил включително от тогавашния кардинал Йозеф Ратцингер - но не действал.

Самият Ратцингер става папа Бенедикт Шестнайсети три години по-късно. Но и към него имаше критики: бомбата избухна в краката през 2010 г. Тогава в публичното пространство заговориха жертви на сексуални посегателства; и към него имаше обвинения, че като архиепископ на Мюнхен (1977 г.) не опитал да разплете възела: и там имало известни случаи. Обвиненията конкретно към него на базата на документи, на които се основаваше през 2010 г. публикация на "Ню Йорк таймс", бяха, че той и преките му подчинени често нито известявали властите, нито наказвали свещеници, отговорни за сексуални посегателства. Нито дори свещеник от САЩ, тормозил близо 200 момчета с увреден слух.

В резултат епархията Мюнхен-Фризлинг поръча на правна кантора доклад, който преди две години постанови, че той и още шестима архиепископи начело на епархията от 1952 г. насам са прикривали случаите. Бенедикт опита да разграничи извършителите в зависимост дали са извършвали посегателствата в качеството на свещеници или като частни лица. В документ от 18 страници няколко години преди доклада Бенедикт обясни, че според него педофилията в църквата започнала по-късно - през май 1968 г. Тогава, настоя той, педофилията се определила като "позволена и подходяща", но не само в църквата, а била свързана със сексуалната революция от 60-те и духовния упадък.

По това време, когато публикува собственото си изложение и наруши мълчанието си, Йозеф Ратцингер вече не бе папа. Но и наследникът му, Франциск, вече бе критикуван, че си е затворил очите.

Текстът, озаглавен "Църквата и сексуалните злоупотреби", е публикуван дни след срещата на високо ниво във Ватикана за справяне със случаите на педофилия. Тя последва собствения скандал на папата, който при пътуване в Чили в началото на 2018 г. нападна жертви на сексуално посегателство и защити архиепископ със спорна репутация от "оклеветяване", защото нямало "никакво доказателство" срещу епископ Хуан Барос (за когото, изглежда, се бе застъпил, за да послуша свой близък съветник, чилийския кардинал Хавиер Ерасурис). "В деня, когато ми донесат доказателства срещу епископ Барос, ще говоря."

През същия месец най-високопоставения експерт на църквата по сексуални престъпления се оказа изпратен в Чили, за да изслуша желаещите да предоставят информация. Тогава кореспондент на медията National Catholic Reporter нарече "озадачаващо" решението на папата едновременно да заяви, че няма доказателства и че Барос е невинен.

Без аналог

В централата на църквата в Чили последва полицейска акция. Също в първата половина на папството му се появи изобличителен доклад за сексуалното насилие над потенциално хиляди деца от свещеници в Пенсилвания и последвалото прикриване от страна на църквата; оставката като кардинал (и по-късно освобождаването от сан) на Теодор Маккарик, бивш архиепископ на Вашингтон, заради предполагаеми сексуални посегателства; и осъждането на австралийски архиепископ за прикриване на насилие над деца.

През 2018 г. Джордж Пел, кардинал и съюзник на папа Франциск, стана най-високопоставеният католик, осъден за сексуално насилие над деца. В затвора той прекара само една година, след като австралийски съд отмени присъдите му, и почина през 2023 г.

Протести на преживели сексуално насилие белязаха част от десетките му пътувания в чужбина. Графикът му включваше срещи с тях и молби да простят на църквата.

Никога папа не бе се сблъсквал с толкова много скандали, свързани със сексуално посегателство срещу деца.

Все пак в Европа мнозина приветстваха действията на папа Франциск с аргумента, че Ватиканът дълго е замитал темата под килима. Още през 2014 г. Франциск създаде Папската комисия за защита на непълнолетни, с международни експерти, в която влизаха и две жертви на насилие. Те обаче се оттеглиха през 2017 г., вбесени от твърде бавния напредък и от твърденията, че Ватиканът възпрепятства процеса. За да изготви първия си доклад, на комисията ѝ трябваха 10 години.

Тъкмо заради Чили обаче папа Франциск пое по-решителен курс. Призна, че е направил грешна преценка за Барос. Световната среща за борба с педофилията през 2019 г. стана трибуната, от която кардинали от пет континента чуха, че оцелелите заслужават "конкретни и ефективни мерки", а не просто осъждане. Чуха се ужасяващи разкази на преживели сексуално посегателство от свещеници.

Случаят "Маккарик" през 2019 г. бе друг преломен момент, последван за няколко години от доклади за мерките, взети срещу педофилията и от Йоан Павел, и от Бенедикт (за първия се посочи и че пренебрегнал съвета да не повишава Маккарик, но не посочи отговорността на Франциск, когото американски епископ също обвини, че прикривал Маккарик).

Активисти и днес обръщат внимание, че епископите, които ще избират следващия папа, колективно знаят за случаи, замесващи хиляди свещеници, и че в условията на нулева толерантност не би трябвало да продължат да служат. Някои казват, че папата отправял правилните послания, имал правилните намерения, но бюрокрацията го спирала.

Още в първите часове след смъртта му някои жертви благодариха на Франциск за подкрепата. Казаха, че познават хора, които заради него не са напуснали лоното на църквата и са им известни други миряни, избрали да останат. Но други са се отказали от нея.

Организации на жертви по света обаче обвиниха папата, че не е направил достатъчно и че очаквали повече (например тази в Боливия).

Дори в Европа към него имаше обвинения, че се отнесъл твърде предпазливо към доклад за църквата във Франция, според който жертвите на сексуално насилие за 70 години достигат стотици хиляди. Сред голяма част от духовенството в страни като Испания на призивите му не отговарят с особено разбиране.

Липсата на задължение духовници да информират светските власти, ако знаят за подобни случаи, е сред най-остро критикуваните от организации на жертвите проблеми - знак, че и този папа не е отишъл достатъчно далеч. Някои негови застъпници казват: колкото и далеч да искаше да отиде, институция на две хилядолетия, впрочем първо оглавявана от апостол Петър, се реформира трудно. А и станалото след Чили показва, че, за разлика от други свои предшественици, е готов да промени посоката и да признае, когато е сгрешил.