Безпрецедентно генетично проучване изясни загадка, белязала западната история: разпространилата се в Средиземно море финикийска цивилизация преди над 3000 години вероятно е предизвикала първата културна глобализация, известна на човечеството.

Анализ на 210 тела в изследване на 70 учени от 6 държави, публикувано в сп. Nature, сочи, че картагенците и представителите на други финикийски колонии не са принадлежали генетично към финикийците, изобретили една от първите азбуки.

Римляните, водили три войни с картагенците (включително с прекосилия Алпите със слонове Ханибал) са източници на повечето информация за тях и свързваните с финикийци градове. Сега изследване на ДНК от 210 тела отпреди близо 2500 години, открити в 12 пунически гробища в днешна Испания (Кадис, Малага, Алмерия, Ибиса), о. Сардиния (Италия) и Тунис, изясни, че жителите на тези колонии не са били свързани с първоначалните финикийци от Близкия изток.

Същевременно те са запазили езика, културата, религията и начина на живот, основани на земеделие и търговия. Това е вероятно първият пример за културна глобализация, посочват авторите на изследването.

То сочи, че пуническото население от западните и централните средиземноморски колонии не е имало генетично родство с това на първоначалните градове-държави в Близкия изток, като Тир и Сидон в Ливан. Повечето от тях са потомци на кръстосване между местното население и хора от Северна Африка, както и от Сицилия и Гърция. С други думи, не масова миграция (в която много учени се съмняваха), а културно предаване и асмилация са разпространили финикийската култура.

По думите му във всички анализирани пунически обекти, включително тези в Испания, има почти пълно генетично разминаване с произхода на Близкия изток, въпреки че културата и начинът на живот, възприети от местното население в първоначален опит за космополитизъм, все още са запазени. Останките в испански град например говорят за градска колония от генетична гледна точка, макар намерено в гробница украсено щраусово яйце да подчертава северноафриканската връзка.

Голяма част от находищата съдържат сицилиански, егейски или северноафриканси генетичен материал, но разнообразието е огромно, макар един от случаите сред 210-те тела да е обратният: на братовчеди, един от които живее в Картаген, другият - в Сицилия.