В слънчев априлски ден стотици румънци се редяха на опашка в покрайнините на Букурещ, за да посетят гробница, върху която има яркозелено знаме с отличителните знаци на Желязната гвардия, едно от най-бруталните антисемитски движения в Европа от 30-те години на миналия век.

Докато показването на символи на Желязната гвардия беше забранено в Румъния преди две десетилетия, всяка неделя знамето се вее над гроба на Илие Лакатушу, член на Гвардията, канонизиран от Православната църква миналата година.

Символи от фашистката епоха са разпръснати и в други румънски градове, като паметници или улици, кръстени на герои от Желязната гвардия или писатели, свързани с движението, което според политически анализатори укрепва крайната десница преди президентските избори в неделя.

Националистическата крайна десница в Румъния набра популярност в поредица от избори миналата година, кулминацията на които достигна с победата на малко известния проруски настроен Калин Джорджеску на първия тур на президентските избори през ноември - преди съдът да отмени този вот месец по-късно заради обвинения в руска намеса.

След като на Джорджеску вече е забранено да се кандидатира отново, социологическите проучвания показват, че крайнодесният опозиционен лидер и евроскептик Джордже Симион вероятно ще спечели първия тур в неделя с около 30% от гласовете.

Анализаторите казват, че голяма част от тази популярност идва от способността на крайнодесни лидери като Джорджеску и Симион да използват дългогодишното приемане на фашистките фигури от военно време и техните консервативни ценности, за да разпалят гнева на избирателите от високите разходи за живот и това, което определят като неморалност, за която обвиняват масовите лявоцентристки и десноцентристки политици и западните елити.

69-годишната Йоана Скумпиеру, пенсионерка, която работи като бавачка, каза, че за нея е важно духовното преживяване, а не историята. "Нещата ми вървят много добре, след като се помоля на гроба му. Това не ме притеснява", каза тя.

Въпреки че никой в Румъния не призовава публично към насилие или антисемитизъм, активистите казват, че тенденцията сред избирателите е тревожна.

Сформирана през 1927 г. и подкрепена от последвалата Голяма депресия и икономическите щети, които тя нанесе в цяла Европа, Желязната гвардия събра последователи, като обвини евреите за бедността и липсата на възможности, обхванали източноевропейската страна, в съчетание с по-дълбоко въздействащи религиозни, антикапиталистически и антикомунистически послания.

Организацията е отговорна за бунтове и погроми, включително един в Букурещ през 1941 г., когато над 100 евреи бяха убити, а някои обесени на куки в кланица. Желязната гвардия беше обявена за незаконна малко след това. Лакатушу, според Института "Визел", е бил местен лидер на подразделение в Югозападна Румъния.

Симион, който се противопоставя на военната помощ за Украйна, е критичен към ръководството на Брюксел и подкрепя президента на САЩ Доналд Тръмп, избягва директни въпроси за Желязната гвардия.

Когато беше попитан за това, той каза пред "Ройтерс":

Но няколко от членовете на неговата партия, Джорджеску, както и други крайнодесни политици открито хвалят лидерите на Желязната гвардия и Йон Антонеску, фактическият лидер на Румъния от Втората световна война.

По времето на Антонеску Румъния е съюзник на нацистка Германия до август 1944 г., когато минава на на Съюзниците. Доклад от 2004 г. установява, че между 280 хил. и 380 хил. румънски и украински евреи и хиляди роми са били избити от цивилни и военни власти в Румъния и в контролираните от тях райони по време на войната.

Румъния, която сега е член на Европейския съюз и НАТО, се извини през 2003 г. Миналата година беше въведен задължителен училищен курс за Холокоста. Но пропагандата на Желязната гвардия и приемането на крайнодесните лидери на Румъния бавно се разпространяват в сред населението.

Много членове и поддръжници на Желязната гвардия загинаха в затворите под комунистическо управление след войната и мнозина от тях са били свещеници. Те са известни като борци с комунизма и "светци от затворите", а честванията в тяхна памет привличат хора всяка година. На някои от участниците са вдигали ръка за нацистки поздрав.

Някои от най-известните румънски писатели и мислители от периода между двете войни са били гласовити поддръжници на Желязната гвардия и остават чествани и днес като част от идентичността и наследството на страната.

Въпреки че почитането на фашистки фигури и символи на публични места е незаконно, случаите рядко се преследват. Главният прокурор заяви, че средно само около 20 такива инцидента са докладвани годишно.

Президентът на Румъния има изпълнителна и представителна роля, която включва председателство на съвета, вземащ решения за военната помощ и разходите за отбрана, и може да налага вето върху гласувания в ЕС, които изискват единодушие. Страната има проевропейско коалиционно правителство.