Външното министерство спести важна част от разговора с Марко Рубио
Държавният департамент на САЩ разпространи тази нощ своята версия на разговора между държавния секретар Марко Рубио и българския външен министър Георг Георгиев и в нея е посочено нещо важно, което отсъства в българското съобщение.
Това не е необичайна практика в дипломацията - всяка от страните избира какво от разговорите да разкрие. Поради това сравняването на съобщенията създава по-пълна картина.
Изявлението на говорителката Тами Брюс е от само две изречения и във второто се казва, че е обсъждана "важността на механизъм за проверка на инвестициите за защита на България и НАТО от външни заплахи за критично важната инфраструктура".
Този пасаж отсъства в българското съобщение, което е по-обстоятелствено по други теми. Докато американското съобщение говори само за "обсъждане важността на диверсификацията в енергетиката", българското обяснява, че Георгиев и Рубио са разговаряли за "стратегическото значение на споразумението с американската компания "Уестингхаус" за диверсификацията на ядреното гориво за АЕЦ "Козлодуй" и за енергийната ни сигурност като цяло".
Само едно ниво има над това на Държавния департамент, на което администрацията може да повдига този въпрос и това е Белият дом - в лицето на президента или вицепрезидента на САЩ.
Термините, използвани от американската страна, са напомняне, че не само, че България трябва внимателно да проверява кого допуска до стратегическата си инфраструктура, особено когато идва от страни като Русия, Китай или Иран. Това звучи и като предупреждение, че Вашингтон е критичен към евентуален опит за подновяване на строителството на руски ядрени блокове в АЕЦ "Белене" или руската собственост на рафинерията в Бургас.
И не само това.
Все още е в сила меморандум на президента Джо Байдън от преди година, в който подробно се описва какво разбира властта в САЩ под критично важна инфраструктура. Както и очертанията на механизма за нейната сигурност и устойчивост, кой и как отговаря в страната да не се допуска чуждестранни държави и недържавни фактори (например големи терористични организации, мощни групировки на организираната престъпност или мрежи за системна корупция - бел. ред.) "да подкопават волята на американското общество и да отслабват защитата на военната сила на САЩ".
В текста, адресиран до всички министерства и няколко федерални агенции, се дава определение какво разбират в САЩ под "критично важна инфраструктура":
| "Физически и виртуални активи и системи, които са толкова важни за нацията, че довеждането им до неспособност да изпълняват задачите си или разрушаването им ще отслаби националната сигурност, националната икономическа сигурност или здравето или безопасността на нацията. Тя е разнообразна и комплексна и включва различни мрежи, организационни структури, оперативни модели, взаимнозависими системи и и конструкции за управление." |
На практика това обхваща от пристанища през банки до софтуер и от източници на финансиране през медийна среда до това кои са допуснатите за доставчици или оператори.
В меморандума се изброява още, че защитата на такава инфраструктура не е работа само на федералните власти, но и на щатските и местните, на бизнеса, на регулаторите, на оценителите на рискове и на разузнаването.