Трима кандидати - три съвсем различни Румънии. Според социолозите най-голям шанс да спечелят първите две места на първия тур на президентските избори в неделя и да се класират за балотажа две седмици по-късно са Джордже Симион (националист тръмпист), Крин Антонеску (представител на управляващата коалиция на статуквото) и Никушор Дан (независим реформатор, кмет на Букурещ, идващ от неправителствения сектор и защитаващ архитектурното наследство на румънската столица срещу "акулите на недвижимите имоти").

Както и на отменените президентски избори в края на миналата година, такива сондажи трябва да се четат с едно наум.

Убедително начело в прогнозите за първия тур на 4 май се движи Джордже Симион, с около 30% от гласовете. По-малко, отколкото 40%, с които беше Калин Джорджеску, преди Централното избирателно бюро да отхвърли неговата кандидатура в средата на март, мотивирайки се с това, че кандидатът е нарушил конституционния ред в страната с начина на провеждане и финансиране на онлайн кампанията си на отменените избори в края на 2024.

Все пак Симион привлича по-голямата част от гласоподавателите на Джорджеску, с изключение на тези, които считат Симион е част от "Системата", и на онези, които все още вярват, че отмененият през декември втори тур все пак ще бъде проведен, а Джорджеску ще стане президент. Въпреки правната невъзможност това да се случи самият Симион загадъчно говори за "три тайни сценария", които биха могли да върнат Джорджеску.

През цялата кампания Симион заемаше позата на верен последовател на Джорджеску и дори отказа да участва в предизборните дебати като протест срещу "несправедливо отменените избори през декември".

Въпреки че телевизията, която подкрепяше Джорджеску, стои плътно зад Симион, самият Джорджеску в нито един момент не го посочи за свой наследник, може би поради същата надежда, че може да се стигне до повтаряне на отменените избори. Това от своя страна е умишлено създаване у избирателите на несигурност и потенциално - на последващи твърдения за нелегитимност на президентските избори и на самия държавен глава, който и да е той.

Отдалечаване от политиките на Европейския съюз, заемане на страната на Вашингтон в споровете между новата американска администрация и Брюксел, спиране на помощта за Украйна, изолационизъм и национализъм, които ще доведат до сериозен спад на борсата в Букурещ - това са основните страхове на анализаторите в Букурещ при победа на Симион.

Еволюцията на профила на Симион заслужава отделно внимание, включително и за да се разберат разликите с крайното дясно спрямо България. Бивш шеф на агитката "Обединени под трикольора" на националния отбор, разпространител на лозунга "Бесарабия (днешната Република Молдова - бел. ред.) е Румъния", изписван по стени и пътища в цялата страна, горд организатор на националистически и съединистки прояви в бившата съветска република, Джордже Симион създава Алианса за обединение на румънците (АУР) през 2019.

Партията се възползва от възхода на наративите на руската пропаганда, антиваксърските лозунги по време на пандемията от COVID-19, крайнодесните настроения в подкрепа на румънския фашизъм между двете световни войни и отвъдокеанските ултраконсервативни тези, за да се превърне в една от основните

парламентарно представени формации (18% на изборите през 2024). След 2022 АУР постепенно изчисти крайния профашистки и проруски дискурс и се опитва да се превърне в приемлив коалиционен партньор и в представител на тръмпизма в Букурещ.

През 2024 АУР стана член на Европейските консерватори и реформатори (ЕКР), а Симион - заместник на Джорджа Мелони в партийното семейство. За бъде приета от ЕКР, партията подписа декларация, че поддържа териториалната цялост на Украйна. За разлика от българската "Възраждане", за АУР е немислимо да изпрати делегация в Москва или да подпише споразумение с "Единна Русия". Симион признава Крим за украинска територия според международното право - позиция, по която българският президент е изказвал различни мнения.

Особености на крайната десница в Румъния, дължащи се както на желанието за създаването на възможност за участие във властта, така и на ясните предпочитания на румънците: 90% от избирателите на север от Дунава са за оставане на страната в ЕС и НАТО.

Не е ясно обаче доколко тезите на Симион са опортюнистични или искрени. Лидерът на АУР има забрана за влизане в Молдова и Украйна заради регистрирани срещи с представители на руските спецслужби ФСБ. Тази забрана кара голяма част от румънците да се опасяват, че ако Симион стане президент, Румъния може да промени геополитеческите си предпочитания. Това, което е сигурно и заявено от него, е, че АУР се противопоставя на ЕС в сегашната му форма, иска обединена Европа на нациите, което е кампанията на Виктор Орбан (но той е в друго европейска партийно обединение), и е готов да бъде представител на политиката на Доналд Тръмп в страната.

Както и Никушор Дан, Антонеску получава около 20% в сондажите и ще се състезава с кмета на Букурещ за второто място, даващо достъп до балотажа. Антонеску е подкрепен от целия държавен апарат, институции, кметства и повечето телевизии.

Бившият президент Траян Бъсеску описа ситуацията така:

Основният мотив за протестния вот на румънците в края на 2024 г. беше именно управлението на тази коалиция.

Тя беше формирана през 2021 в седалището на тайните служби (разкритие направено през 2024 г.) против вота на румънците от 2020 г. в полза на антикорупционно управление, което да възвърне независимостта на правосъдието, накърнена от управлението на ПСД в периода на Ливиу Драгня (2015-2019). Случи се обратното - коалицията на ПСД и ПНЛ засили контрола върху институциите и правосъдието, а също и доведе и до икономическа криза: задоволяването на клиентелистките структури на най-големите партии в страната се оказа прекалено скъпо. Бюджетен дефицит през 2024 г. достигна 8.6%.

Въпреки протестния вот на президентските и парламентарните избори в края на 2024 г. коалицията беше преродена почти идентично и само за първите три месеца на 2025 г. натрупа нов дефицит 6 млрд. евро. Всички експерти сочат, че драстичното вдигане на данъците е безалтернативно. Болезнените мерки обаче се отлагат за след изборите.

Тази коалиция всъщност е и своеобразен наследник на Социалнолибералния съюз (УСЛ), създаден през 2011 г. от ПСД и ПНЛ, за да противодейства на антикорупционните действие на известния в България Департамент за борба с корупцията, начело с Лаура Кодруца Кьовеши.

Един от бащите на УСЛ е именно сегашният кандидат за президент Крин Антонеску. Той е и сред авторите на опита за сваляне на президента Бъсеску през 2012, определен като "опит за държавен преврат" и порицан от евроатлантическите партньори на страната.

В сегашната кампания управляващата коалиция се опита да наблегне на факта, че е гарант за стабилност, предвидимост и непоколебими евроатлантически ценности. През декември тези нейни черти обаче не бяха достатъчни, за да класират някой от двамата кандидати на коалицията на несъстоялия се балотаж. Според много експерти именно липсата на кандидат на коалицията в крайна сметка е натежала при вземането на решението за отмяната на втория тур.

Неестествеността на коалицията води до това, че по-либералната част от привържениците на ПНЛ, несъгласни със съюза с ПСД, са склонни да гласуват за реформатора Никушор Дан, а част от традиционалистки и консервативно настроените привърженици на ПСД не приемат националлибералът Крин Антонеску за свой кандидат и са склонни да подкрепят консервативния тръмпист Виктор Понта (бивш член на ПСД) или дори националиста Джордже Симион. Показателен е и фактът, че в последните дни на кампания Виктор Понта разпрати съобщения до всички кметове на ПСД с призив да го подкрепят.

Тръгнал от неправителствения сектор и борбата с "акулите в сектора на недвижимите имоти", Никушор Дан е втори мандат кмет на Букурещ и успешно се бори с презастрояването и архитектурното обезличаване на града. Не е ясно обаче доколко неговият профил може да спечели румънците извън столицата.

Основател на реформисткия съюз "Спасете Румъния" (УСР), той го напуска поради несъгласието си да поиска отмяна на референдума за традиционното семейство - действие, което някои обявяват за нелиберално, но математикът Дан обяснява рационално: не това е най-сериозният проблем пред Румъния днес и е твърде рано за румънците да разберат нещо, което е против ценностите, в които десетилетия са били възпитавани.

По време на настоящата кампания Дан предложи на другите проевропейски кандидати, Крин Антонеску и Елена Ласкони, да се договорят и тримата да подкрепят най-добре котирания от тях в сондажите непосредствено преди първия тур. Предложението му беше отхвърлено.

Две седмици преди изборите обаче УСР обяви, че се отказва от собствения си кандидат, Ласкони, в полза на имащия по-големи шансове, Дан. Ласкони обаче не се оттегли от състезанието и вероятно ще откъсне проценти от резултата на Никушор Дан.

Социологическите агенции правят прогнози и за втория кръг на 18 май. Според тях Антонеску би имал по-големи шансове срещу Симион, отколкото Никушор Дан срещу Симион. Това е така, защото голяма част от привържениците на ПСД биха подкрепили по-скоро националиста Симион, отколкото кмета на столицата, считан от тях за прекалено либерален.

Парадоксално на пръв поглед, тези привърженици на социалдемократите биха гласували за човека, който се обявява за борец против системата, олицетворявана от тяхната ПСД.

Основен залог на президентските избори в Румъния е това какво ще бъде правителството след тях.

При всички случаи трябва да се знае, че ролята на президента за съставянето на правителство в Румъния е по-голяма, отколкото в България. Без да се съобразява с това коя партия е спечелила изборите, румънският президент теоретично може да посочи всеки един за премиер, който, разбира се, след това трябва да създаде около себе си парламентарно мнозинство, което да го подкрепи.

Любопитен е и изборът по кое време да се проведе вотът. Съвсем не е случайно, че управляващите са избрали първият тур на изборите да се проведе в края на дългия уикенд 1-4 май. Надеждата им е, че топлите слънчеви дни ще изкарат сред природата по-скоро жителите на големите градове, отколкото контролираните от партийните структури гласоподаватели в страната. Както и в предишни случаи, статуквото изглежда по-уплашено от победа на реформаторите, отколкото от победа на националистите.