Американският президент Доналд Тръмп разраства кампанията си за прочистване на университетите и изследователските центрове в САЩ от учени, които се занимават с теми, смятани за прогресивни.

Същевременно, в знак на солидарност, европейски градове започнаха опити да привличат обратно най-добрите таланти, които досега се насочваха към престижни и по-добре финансирани институции отвъд Атлантика.

Покани отправиха през последните седмици френският президент Еманюел Макрон и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Но конкретната работа се върши от висшите училища и градските власти.

В опит да направи същото за Барселона каталунският президент Салвадор Иля представи проект за наемане на кадри за 30 млн. евро, който ще финансира 78 позиции за американски учени в институции като Центъра за суперкомпютър в Барселона и Националния център за анализ на човешкия геном, разказва "Политико".

Университетите в ЕС отварят врати за американски учени, засегнати от прекратеното финансиране и принудителните мерки на Тръмп, насочени срещу изследователи в областта на климата, ваксините, малцинствата и въпроси на социалния пол.

Преди 90 години възходът на тоталитаризма в Европа принуди много от най-ярките умове на континента да избягат от нацисткия, а после и от съветския, лагер в САЩ, за да преобразят градовете, в които намериха убежище.

Тихото университетско градче Принстън стана световна столица на физиката и теоретичните изследвания след идването на Алберт Айнщайн и Курт Гьодел. Пасадена прерасна в международен център на аерокосмическото инженерство, след като предостави убежище на изследователя по аеронавтика Теодор фон Карман.

Президентът на AMU Ерик Бертон заяви, че новодошлите учени ще помогнат на университетите в ЕС "да развият нови изследвания и да засилят своята дейност". "По-важното е, че тяхното присъствие ще представлява "отговор от Европа на знанието към мракобесието, която набира сила в Съединените щати", каза още Бертон.

Захариева посочи, че съюзът се намира в уникалната позиция да служи като убежище за най-добрите учени. Тя също така набеляза инициативи за изследователи, под влиянието на мерките на Тръмп.

С цел да засили "привлекателността" на Европа за висококвалифицирани таланти, Захариева заяви, че Европейската комисия ще заложи свободата на научните изследвания в законодателството на ЕС и ще увеличи финансовата подкрепа в най-кратки срокове. Финансирането се предоставя от Европейския изследователски съвет (ERC) - публичната институция на съюза за научни и технологични изследвания.

Президентът на ERC Мария Лептин каза пред "Политико", че организацията иска да запази "европейската традиция на отвореност и подкрепа за независими, ръководени от самите учени изследвания, без да има значение националността или местоположението на кандидатите за финансиране".

Лептин подчерта, че ERC не се опитва целенасочено да "краде" таланти от САЩ, "но иска да помогне на колегите си, ако може".

Захариева се позова на писмо от 13 държави членки, които призовават Брюксел да направи стратегия за привличане на американски изследователи. По думите й, ЕК работи по създаването на специална виза за висококвалифицирани таланти, както и по система, която да помогне на правителствата и университетите в ЕС да обединят ресурси за привличане на американски учени. Ще бъде организирана и среща за координиране на тези действия с държавите членки на ЕС.

Испания вече използва схемата Atrae, която е била създадена, за да върне обратно в родината изтъкнати испански учени, които са емигрирали по икономически причини. Днес схемата ще бъде прилагана за американските учени.

По сходен начин Белгия създава програмата "Умове за Брюксел", която финансира изследователи, занимаващи се с изкуствен интелект, ин витро оплождане и други области, свързани с региона на Брюксел. Тази година програмата ще цели да привлече учени от САЩ.