Новият лидер на католическата църква ще наследи финансова бъркотия, която папа Франциск опитваше да разчисти през голяма част от управлението си. Покойният папа се оказа най-великият от всички свети реформатори по отношение на финансите, но бюджетните проблеми продължават и до днес, пише Fortune за една от най-загадъчните икономики в света, чиито финансови скандали подкопаха доверието на част от 1.3 млрд. католици редом със случаите на сексуално посегателство над деца.

Финансите на Ватикана (чиито приходи за 2022 г. само от управление на имоти впрочем достигнаха 887 млн. долара; други 24% са дарения за конкретна кауза) бяха печално известни и Франциск се опита да ги реформира и на смъртния си одър. Комисия на високо ниво, създадена през февруари, докато той бе в болница, трябва да набира дарения за запълване на бюджетни дефицити. Целта бе да се блокират опити в администрацията да се съкратят разходите. Заплатите на 250 кардинали бяха трикратно намалени от 2021 г. насам. През 2023 г. отмени богатите жилищни субсидии за елитен персонал, а миналия септември за първи път от десетилетия поиска Ватиканът да определи строг график за постигане на режим на "нулев дефицит".

Когато Франциск встъпи в длъжност предходната година, почти всичко, свързано с начина, по който Ватиканът управляваше парите, се нуждаеше от поправка: огромната и постоянно нарастваща разлика между приходите и разходите; ръководството, доминирано от духовенство, лишено от експертиза в счетоводството и инвестициите; и репутацията, опетнена от скандали. Петното на корупцията, или поне на некомпетентността, се задържа от началото на 80-те години на миналия век, когато финансистът Роберто Калви измами Института за религиозни дела, известен още като Ватиканската банка, с афера, която струва над 250 млн. долара и изпразни голяма част от резервите на институцията.

Среща на автора на статията във "Форчън" с оглавяващия института Пол Марцинкус (наричан Горилата и висок 198 см), издигнал се от бодигард на папа Йоан Павел Втори, оставя впечатлението, че банката е най-големият източник на пари за Ватикана благодарение на прибирането на "разликата" между малката лихва, която плаща на йезуитите и други религиозни ордени за техните депозити, и много по-високите лихви, които получава, пренасочвайки тези средства към европейски банки. Марцинкус бе за една година в изгнание във Ватикана.

Франциск бързо показа, че по финансовите въпроси е нов вид лидер, продължава "Форчън". Според източници на автора на среща през лятото на 2013 г. Франциск за пръв път се спрял на аспектите на Ватикана като търговско предприятие, в което трябва да се набележат проблемите и да препоръча решение. За тази цел бе назначена комисия от 7 души, сред които френски изпълнителен директор на американски гигант във взаимните фондове (Invesco) и лидери от сходна величина от германския и малтийския бизнес, както и бивш премиер на Сингапур.

На среща в скромна по ватикански стандарти къща за гости бившият кардинал на Буенос Айрес заявил преди десетилетие, че за да бъде достоверно духовното му послание, финансите на Ватикана също трябва да будят доверие. Практиките, формирани от векове, на потайност и интриги не помагат нито за ефективно управление на парите му, нито за издаване на последователен отчет за това откъде идват средствата и къде са изразходвани, продължил той. Основната мисия по думите му била да се помага на бедните и онеправданите, а бюджетът на Ватикана пречел на тази цел.

Администрацията била нездравословно голяма, обяснил Франциск. Предупредил, че отсега нататък, когато Ватиканът получи сметка за проект, където изпълнителят е този, който е законно отговорен за допълнителните разходи, политиката е: "Ние не плащаме!"

Папа Франциск не бе микромениджър, който би изучавал счетоводните баланси, но бе роден лидер, експерт в определянето на ясни цели и избора на специалисти, необходими за постигането им - той би разчитал на истински банкери, а не на аматьори от типа на Марцинкус, продължава "Форчън".

Престижният съвет, формиран след срещата, помогна за проектирането на радикално нова архитектура, ръководена не от религиозните лидери, управлявали машината в продължение на векове, а от опитни мениджъри и консултанти от цял свят. Новият режим нае KMPG да внедри международно приети счетоводни принципи, заместващи старите - тромави и умопомрачителни - стандарти; EY - да провери счетоводните книги на магазините и комуналните услуги на малката страна; а Deloitte & Touche и Spencer Stuart - съответно да одитират отчета за печалбите и загубите и да наемат нови таланти в Банката на Ватикана.

Папа Франциск също така създаде нов орган, наречен Секретариат по икономиката, който за първи път централизира цялата власт под ръководството на една агенция и ръководител. Днес висшият му служител е завършил Масачузетския технологичен институт, с дълга кариера на ръководни позиции в католически университети и видни институции на църквата.

По-строгият надзор донесе нова дисциплина на необузданите разходи и увеличи възвръщаемостта на инвестициите, но не сложи край на дългата история на Ватикана с прегрешения, привличащи вниманието на медиите. През 2014 г. кардиналът, който е бил втори по ранг служител в Държавния секретариат, е направил план с друг съмнителен италиански магнат да закупи акции в лондонска сграда; впоследствие Секретариатът е поел пълен контрол над имота за силно завишената цена около 400 млн. долара, след което го е продал няколко години по-късно на загуба 150 млн. долара.

Разследване, започнато през 2019 г., установи, че много милиони евро са изчезнали в подкупи и измами. Но този път властите подходиха строго. Ватиканските съдилища изпратиха осем души, включително кардинала, в затвора, и наложиха глоби на двама други.

Малко след като стана папа, Франциск нареди замразяване на наемането на персонал, което е в сила и до днес. Всъщност стратегията му за свиване на работната сила чрез текучество е успешна. Но над Ватикана все още тегне бремето на наследените от него пенсионни планове с недофинансиране.

Покойният папа винаги е искал да насочва "лептата на Св. Петър" единствено към първоначалната ѝ цел - да подкрепя бедните. Това е цел, която той цени, но не доживява да постигне. Въпреки това папа Франциск извършва почти чудо, като донася прозрачност, компетентност и почтеност в може би най-известния с византийския си характер ъгъл на финансовия свят.

От болничното си легло в последните си дни папата продължаваше да се бори с ватиканския естаблишмънт за реформа, която издига разумното управление на парите като инструмент за изпълнение на ролята на неговия модел и съименник, свети Франциск от Асизи, италианският монах от XIII век, посветен на подпомагането на онеправданите. Само ако неговият наследник сподели рядката дарба на Франциск за бизнес стратегия, работата ще бъде завършена.