През годините католическата църква осъзнава, че първите реакции след избора на нов папа биха могли да бъдат неочаквани, и затова във Ватикана беше създадена така наречената "Стая на сълзите".

Какво представлява "Стаята на сълзите" за новоизбрания папа? Разположена до Сикстинската капела, точно където се провежда конклавът, това е малко тайно преддверие със семпло обзавеждане. Новоизбраният папа може да влезе само след като е провел на латински диалог лице в лице с декана (или неговия заместник, или първия от кардинал-епископите), по време на който се рецитират следните формули: "Приемате ли избирането ви, което се е случило канонично, за Върховен папа?" и "С какво име искаш да те наричат?"

На това място на 28 октомври 1958 г. Анджело Ронкали, току-що станал папа Йоан XXIII, избухва в неудържими ридания при вида на расото, дългата бяла роба на свещениците, въпреки 77-те си години и дългия си дипломатически опит, от Париж до Истанбул.

Тук Бенедикт XVI говори за "гилотина", когато определя избора си от конклава. Тук Франциск се обръща с рязкото "Карнавалът свърши, аз запазвам моя" към Майстора на папските церемонии, който иска той да носи според традицията червените обувки, които в папското облекло символизират следването и послушанието на Слугата на слугите Божии към кръвта, пролята от Христос за изкуплението на човечеството. Така че "Стаята на сълзите" във Ватикана е нещо като съблекалня, където новият папа прекарва последните си мигове като кардинал и се запознава с новата си роля.

Белите папски раса са изработени в три размера, за да паснат на различни типове тяло. "Стаята на сълзите" си остава недостъпно място във Ватикана, почти тайно и малко обсъждано, но преди всичко скромно - за разлика от престижа на Сикстинска капела, която е само на няколко крачки разстояние.