Кардиналите влизат в конклав в сряда, за да изберат нов папа, лидер на 1.4 млрд. римокатолици в света.

Ето ето някои от имената, за които се говори като за възможни наследници на папа Франциск, който почина миналия месец.

66-годишният Авлин, архиепископ на Марсилия, е известен със своята непринудена природа, готовност да се шегува и идеологическа близост с Франциск, особено по въпросите на имиграцията и отношенията с мюсюлманския свят. Той има докторска степен по теология и степен по философия.

Роден в Алжир в семейство на испански имигранти, преместили се във Франция след обявяването на независимостта на Алжир, той е живял по-голямата част от живота си в Марсилия, пристанищен град, който е бил кръстопът на култури и религии в продължение на векове.

По време на управлението на Франциск Авелин става епископ през 2013 г., архиепископ през 2019 г. и кардинал три години по-късно. Неговият авторитет се засилва през септември 2023 г., когато организира международна църковна конференция по средиземноморски въпроси, на която присъства папа Франциск.

Авелин става първият френски папа от XIV век и най-младият папа след Йоан Павел II.

76-годишният Чарлз Маунг Бо прави нова крачка през 2015 г., когато папа Франциск го назначава за първи католически кардинал от Мианмар с будистко мнозинство.

В интервю за уебсайта Vatican News след смъртта на Франциск той похвали покойния папа за това, че е протягал ръка към уязвими и маргинализирани хора. "Неговият папски пост въплъщаваше жива притча - свидетелство за Църква, която не трябва да живее в дворци, докато светът линее пред портите ѝ", каза той.

Въпреки това Бо е донякъде разделяща мнението фигура у дома - дори сред католическото малцинство в разкъсваната от война страна, което съставлява около 1% от населението ѝ от 55 млн. души - заради отношенията си с военното ѝ ръководство, което е на власт от 2021 г.

Баща му, фермер, умира, когато е на две години, и е отгледан от майка си, преди да бъде приютен от салезианците в Мандалей от осемгодишна възраст. Той се записва в салезианска семинария като тийнейджър и е ръкоположен за свещеник през 1976 г. През 2003 г. е номиниран за архиепископ на Янгон, най-големия град в Мианмар.

72-годишният Ердо от Унгария би бил смятан за компромисен кандидат, някой от консервативния лагер, който е изградил мостове с прогресивния свят на Франциск.

Той бе смятан за претендент на конклава през 2013 г. благодарение на обширните си контакти с Църквата в Европа и Африка и факта, че беше възприеман като пионер на стремежа за Нова евангелизация, целящ да възроди католическата вяра в секуларизираните страни, приоритет за мнозина.

Консервативен в теологията, той е възприеман като прагматичен и никога не се е сблъсквал открито с Франциск, за разлика от други традиционно настроени духовници.

Той обаче предизвика недоумение във Ватикана по време на мигрантската криза през 2015 г., когато се противопостави на призива на Франциск църквите да приемат бежанци, заявявайки, че това би било равносилно на трафик на хора, очевидно се обединявайки с националистическия премиер на Унгария Виктор Орбан.

Експерт по църковно право, Ердо става епископ на 40-годишна възраст и кардинал през 2003 г., когато е на 51 години, което го прави най-младият член на Кардиналската колегия до 2010 г.

Той говори отлично италиански, а също така говори немски, френски, испански и руски.

68-годишният Грек е от Гозо, малък остров, част от Малта, най-малката страна в Европейския съюз. Той е назначен от папа Франциск за генерален секретар на Синода на епископите, позиция с тежест във Ватикана.

Първоначално смятан за консерватор, Грек се превръща във водеща фигура за реформите на Франциск, като става по-отворен към въпроси като правата на ЛГБТ общността и Светото причастие за разведени. "Преминаваме през период на промяна. И за мен това е много положително нещо", каза той пред вестник Malta Today през 2018 г.

Съюзниците на Грек казват, че той има приятели както в консервативния, така и в умерения лагер и поради известната си роля е познат на много кардинали, което е предимство в конклав, където толкова много кардинали са относително непознати един за друг.

72-годишният архиепископ на Рабат, Мароко, роден в Испания, известен с обширната си мисионерска работа и силното си застъпничество за мигрантите, ясно заяви, че не иска да бъде папа.

Смятан е за въплъщение на фокуса на Франциск върху "перифериите" и междурелигиозния диалог, особено с исляма, и е член на салезианския религиозен орден, който прави образованието и евангелизацията на младите хора, особено на бедните, приоритет.

Лопес Ромеро е прекарал десетилетия в служение в Северна Америка, Африка, а преди това и Латинска Америка, по-специално в Парагвай, където е работил от 1984 до 2003 г.

70-годишният италианец Паролин е смятан за компромисен кандидат между прогресистите и консерваторите. Той е бил църковен дипломат през по-голямата част от живота си и е служил като държавен секретар на папа Франциск от 2013 г.

Позицията е подобна на тази на министър-председател, а държавните секретари често се наричат "заместник-папа", защото са втори след папата във ватиканската йерархия.

Паролин е бил заместник-министър на външните работи при папа Бенедикт, който през 2009 г. го назначава за посланик на Ватикана във Венецуела, където защитава Църквата срещу опитите за нейното отслабване от тогавашния президент Уго Чавес. Той е бил и главният архитект на сближаването на Ватикана с Китай и Виетнам. Консерваторите го атакуват заради споразумение за назначаването на епископи в комунистически Китай. Защитава споразумението, заявявайки, че макар да не е перфектно, то избягва разкол.

Паролин никога не е бил шумен активист в така наречените културни войни на Църквата, фокусирали се върху въпроси като абортите и правата на гейовете, въпреки че веднъж осъди легализирането на еднополовите бракове в много страни като "поражение за човечеството".

Паролин ще върне папския пост на италианците за първи път от 1978 г. насам.

69-годишният Превост, американец, прекарал голяма част от кариерата си като мисионер в Перу, е сравнително непознат на световната сцена. Издигнат за кардинал от папа Франциск през 2023 г., той е дал малко медийни интервюта и рядко говори публично.

Родом от Чикаго, той привлече интереса на своите колеги заради тихия си стил и подкрепата за 12-годишното папство на Франциск, особено ангажимента си към въпросите на социалната справедливост.

Превост е служил като епископ в Чиклайо, в северозападно Перу, от 2015 до 2023 г.

Франциск го довежда в Рим през същата година, за да оглави ватиканския офис, отговарящ за избора на свещеници, които да служат като католически епископи по целия свят, което означава, че е участвал в избора на много от епископите по света.

Превост казва по време на пресконференция във Ватикана през 2023 г.: "Нашата работа е да разширим шатрата и да уведомим всички, че са добре дошли в Църквата."

Тагле, филипинец на 67 години, често е наричан "азиатският Франциск" заради лесния си смях и ангажираността си със социалната справедливост. Ако бъде избран, той ще бъде първият папа от Азия.

На хартия Тагле, който предпочита прякора си "Чито", изглежда отговаря на всички изисквания, за да се квалифицира като папа. Той има десетилетия пастирски опит от ръкополагането си за свещеник през 1982 г. Той е натрупал административен опит първо като епископ на Имус, а след това като архиепископ на Манила. Папа Бенедикт го направи кардинал през 2012 г.

В ход, възприет от някои като стратегия на Франциск да даде на Тагле известен опит във Ватикана, папата през 2019 г. го назначи за ръководител на мисионерското крило на Църквата, официално известно като Дикастерия за евангелизация.

Между 2015 и 2022 г. той беше лидер на Caritas Internationalis, конфедерация от над 160 католически организации за помощ и развитие. Франциск уволни цялото ѝ ръководство през 2022 г. след обвинения в тормоз над персонала. Ролята на Тагле беше предимно церемониална и той не участваше в ежедневните операции на организацията и очевидно самият той не беше обвинен в неправомерни действия, но беше отстранен от поста си.

Когато Дзупи, на 69 години, стана архиепископ на Болоня през 2015 г., националните медии го наричаха "италианският Бергольо" поради близостта му с Франциск, аржентинския папа, роден като Хорхе Марио Бергольо.

Дзупи е известен като "уличен свещеник", който се фокусира върху мигрантите и бедните и не се интересува особено от помпозност и протокол. Той е известен с името "Отец Матео" и в Болоня често използва велосипед, а не служебен автомобил.

Ако бъде избран за папа, консерваторите вероятно биха го гледали с подозрение. Жертвите на сексуално насилие от страна на църквата също биха могли да възразят срещу него, тъй като Италианската католическа църква, която той ръководи от 2022 г., бавно разследва и се изправя срещу проблема.

Италианският кардинал е тясно свързан с Общността на Сант'Еджидио, глобална католическа група за мир и справедливост, базирана в Рим. Групата посредничи за мирно споразумение от 1992 г., което сложи край на 17-годишна гражданска война в Мозамбик, като Дзупи действа като един от медиаторите.

През последните години той се занимава с повече дипломация като папски пратеник за конфликта между Русия и Украйна.

Дзупи би бил първият италиански папа от 1978 г. насам.