Още един филипинец и двама испанци: изненадващи нови имена сред "фаворитите" за папа

Още един филипинец и двама испанци: изненадващи нови имена сред "фаворитите" за папа

Още един филипинец и двама испанци: изненадващи нови имена сред "фаворитите" за папа
Reuters
Италиански медии в последното денонощие добавиха още имена към познатия списък с фаворити за папа. Те продължават да се появяват и днес, когато след първите три гласувания според медии от Италия и други държави с предимно католическо население най-вероятно са се очертали кардиналите с най-голям шанс, около които могат да се обединят или срещу които могат да се изправят групи кардинали, участващи в конклава.
Така към италианците Пиетро Паролин и Матео Дзупи, унгареца Петер Ердьо, американеца Робърт Превост и филипинеца Луис Антонио Тагле заедно с други често споменавани имена се добави още един филипинец.
Пабло Вирхилио Давид, на 66 години, е архиепископ на Калоокан, а отскоро - и кардинал. Чуват се и коментари, че другата филипинска кандидатура, тази на Тагле, е поизбледняла, след като се очертаваше като един от възможните избори на реформаторите, желаещи продължаване на пътя, поет от Франциск. Прочува се със съпротивата си срещу политиките на бившия президент Родриго Дутерте, обвиняван в масови извънсъдебни убийства.
По-често се споменават и двама испанци. Едно от имената - това на 72-годишния архиепископ на Рабат Кристопал Лопес - вече бе споменато вчера в "Ройтерс". Агенцията изтъкна шегата му в навечерието на конклава: "Ако видя някаква сериозна опасност това да се случи, ще се втурна да бягам от Рим."
Смятан е за въплъщение на фокуса на Франциск върху "перифериите" и междурелигиозния диалог, особено с исляма, и е член на Салезианския религиозен орден, който прави образованието и евангелизацията на младите хора, особено на бедните, приоритет. Заявявал е, че се срамува от миграционната политика на ЕС.
Но другият испанец, Фернандес Артиме, е по-скоро нов в списъка. "По-млад" по стандартите на кардиналите ("едва" на 64). Кардинал е от септември 2023 г., също е смятан за привърженик на курса на Франциск. Година по-късно получава ръководен пост във Ватикана, надзиравайки дикастерия (нещо като съд), за пръв път оглавявана от жена.