Във Ватикана и извън нея тези дни се коментира още един избор - кой ще стане шивач на новия папа. Традиционно това е Лоренцо Гамарели, но този път са помолили ателието му да не подготвя нищо и да изчака. Вниманието се насочи към Раниеро Манчинели, който е шил бели одежди и раса за няколко папи, но сега му бе възложено да направи и трите размера за първата папска одежда още докато се събираше конклавът.

Едва ли има по-прочут "модел" за неговата одежда - няма кой да замени първата поява на Лъв XIV на балкона на "Св. Петър" в дрехата на Манчинели.

Ателието на "Борго Пио" шие за свещеници, епископи и кардинали от 70 години и 7 папи. Лично той е шил за трима, вкл. за покойния Франциск.

Раниеро е на 86 години, така че дори Лъв XIV да го избере за свой шивач, въпросът остава.

Честта за него е голяма - да сътвори първата церемониална дреха, която папата ще облече след избора. Разбира се, те са подарък. "Създавам ги, предлагам ги, не са ги искали отмен. Ако използват моите, ще съм много щастлив."

В същото време Гамарели каза, че е очаквал в Стаята на сълзите до Сикстинската капела за новия предводител на католиците да чакат дрехи, ушити за някои от предишните конклави.

Манчинели облича и католически епископи, свещеници и семинаристи. Всъщност той е много зает с поръчки в последния момент преди конклава. "Има кардинали, които се нуждаят от пояс, лятна пелерина, яка. Аз се грижа за това", описва още той пред АФП.

Избирането на Франциск през 2013 г. го изненадало - аутсайдер от "края на света", както самият той каза в деня, в който започна управлението си. Манчинели каза, че аржентинецът не е бил сред редовните му клиенти, въпреки че може би е минавал през магазина в някакъв момент. "С толкова много свещеници, епископи и кардинали, които влизат и излизат, е трудно да се запомнят всички", отбеляза той.

Но после развил специални отношения с Франциск. "Първата ни най-сладка и най-красива среща с него никога няма да забравя. Той беше приятелски настроен, радостен. Изглеждахме като приятели за цял живот. Срещнах го поне пет пъти. Той избра мен." Именно в магазина на Манчинели преди повече от 30 години Франциск купува железния кръст, който носи до смъртта си. Изображение на този кръст сега е над гробницата му в базиликата "Санта Мария Маджоре".

Франциск поставил едно конкретно условие: простота. "Той не харесваше скъпи неща. Искаше прости, издръжливи материи, като лека вълна, смесена с малко синтетика срещу деформация", каза Манчинели.

Простият начин на живот на Франциск проправи пътя за ново разбиране на папската елегантност. Той отказа да носи късата, подобна на наметало червена моцета (вид къса наметка до лактите) в нощта на избирането си, появявайки се вечерта на 13 март 2013 г. само в бяло расо.

Малкото му ателие е като капсула на времето. Стените са облепени с фотографии, на които Манчинели се появява усмихнат до Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск. Ютията, тежка и почерняла, е същата, която използва от 1962 г. Шевната машина изглежда като музен експонат, но помогна за създаването на бяло расо, предназначено за един от най-вълнуващите моменти в живота на един папа.

Говори с увереността на човек, който шие раса за папите повече от половин век. Изработването на едно му отнема 5-6 дни. Той започва на 15-годишна възраст, рамо до рамо с баща си. "Чувствам се нормално. Това е моята работа от 70 години и я правя със страст. Работя с дъщеря си и с внука си Лоренцо, който е на 23 години и сега изработва пояс за кардинал. Това е традиция, която продължава."

Манчинели разказа, че преди конклава видял двама кардинали, единият американец, а другият източноевропеец, облечени в нови червени раса. "Казах им: "Ваше Преосвещенство, ами станете папа?" А те казаха: "Не, няма риск!" Той каза, че не си спомня кои са били, но може би, като всеки добър майстор, е пазител на тайни.

Римската улица "Борго Пио" и околностите ѝ представляват своеобразна елитна витрина на модата за духовници. Там се намира и работилницата на човека, известен като "обущаря на папите".

Антонио Арелано, родом от Трухильо (Перу), е в Италия от над три десетилетия. В малката си занаятчийска работилница той е изработвал обувките на Йоан Павел II и известните червени мокасини на Бенедикт XVI. Германският папа е бил редовен клиент, дори по време на мандата си като почетен папа, след оставката му през 2013 г., обяснява занаятчията, гордо показвайки снимка от погребалния параклис на папата, на която подписът на Арелано може да се види върху подметката на обувките на починалия.

По стените на магазина му също има изрезки от вестници и множество снимки с Ратцингер. В единия ъгъл са подредени няколко екземпляра от книгата, която самият той е написал през 2019 г., озаглавена "Обущарят на папата", в която разказва за живота си, как е пристигнал в Италия, как си е изградил клиентела сред свещеници, епископи и монахини по стените на Ватикана и как е станал обущар на двама папи.

Той си спомня всеки детайл от своите именити клиенти. "Йоан Павел II харесваше бордо обувки, със заострени върхове като тези", спомня си той, показвайки чифт. Познавал Бенедикт XVI от времето му като кардинал; записал му мерките и като папа поръчал няколко червени обувки. "Той беше много учтив, много спокоен. Дойде тук, защото аз бях единственият обущар в този район", обяснява той зад щанда, заобиколен от обувки, колани и други кожени изделия, докато в задната стая племенникът му работи с калъпи и подметки за обувки.

Синът му, Даниел Арелано, притежава друг магазин за обувки, който е отворил преди 17 години, също недалеч от Ватикана, но от другата страна на площад "Свети Петър". Той научил занаята от баща си и многократно поправял ортопедичнитеобу вки на папа Франциск, изработени от неговия доверен обущар в Аржентина.

Франциск бил погребан в обикновен ковчег с чифта си износени обувки, които също били ремонтирани от Даниел Арелано. В работилницата си Даниел също така с любов поправя всякакви кожени изделия, като луксозни чанти от Fendi и Louis Vuitton. "Хубаво е, че хората продължават да поправят нещата. Надявам се следващият папа да изпрати послание в тази посока, както направи Франциск. Културата на изхвърляне и толкова много консуматорство не са нещо, на което да се възхищаваме", разсъждава той.