Сблъсъци с над сто жертви заради фалшива новина в Сирия, отнели живота на над 100 души в схватка между друзи и бойци на новата власт, се оказаха най-опасния изблик на напрежение в Южна Сирия след краха на режима на Башар ал Асад, но повдигнаха и въпроси за съдбата на една от най-самобитните религиозни групи.

В Сирия все по-явно навлиза Израел, половин година след като обяви, че "променя Близкия изток" с краха на "Хизбула" и Башар ал Асад. Половин век след последната война със Сирия, Израел окупира късче земя в Сирия отвъд буферната им зона с обещание да остане неопределено време. Атаките срещу друзите само потопиха страната още по-дълбоко в сирийската бъркотия.

Още в края на април Израел порази цели в три района. Дни по-късно нанесе удари край президентския дворец. Високопоставен израелски военен източник твърди за "Ал Монитор", че посланието до президента Ахмед аш Шараа е: Израел няма да се поколебае да защити друзите в Сирия.

Но Израел не се отказва. Само на 2 май например армията поне 4 пъти навлезе в Кунейтра и блокира пътища в района - една от много подобни операции. Израелски военни хеликоптери започнаха да евакуират ранени друзи, събратя по религия в Израел набират помощи. "Мобилно триажно помещение" заработи тази седмица. Броят на евакуираните сирийски друзи в Северен Израел е двуцифрен. Армията обяви в сряда, че нейни военни в Южна Сирия ще пречат на влизането на "враждебни" сили в друзки села.

Генерали от израелската армия се срещнаха с друзки лидери на сирийска територия. За пръв път от десетилетия израелско-сирийската граница бе отворена за религиозни поклонения. Израел публикува план за издаване на разрешения за временна работа в Северен Израел и рекламира израелски "чадър за сигурност". Сирийски духовници влязоха в Израел: поклонници се молиха във важно друзко светилище в Израел за пръв път от 75 години.

Друзите са между чука и наковалнята. Те остават в една държава с нова, доминирана все още от ислямисти власт, на която нямат доверие. От запад помощ им предлага друга, на която някои също не вярват, но чувстват, че нямат избор. Кръга затварят подозренията на онези сирийци, особено част от или поддържащи новата власт, които виждат в това сътрудничество предателство и израелска пета колона, докато Тел Авив опитва да обоснове действията си, а Анкара да го надговори.

Заради дезинформация. Но зад фалшивия повод, запалил искрата, се криеха искрени опасения.

В региона има около милион друзи, които сами се наричат "ал мууаххидуун" или "единобожци" и които произлизат от исмаилитите (обособяват се през 10 в.), но е трудно да се определят само като такива: елементи на други религии се откриват в практиките им.

Големи друзки общности има в Сирия и Ливан. По-малки са в Йордания и тази в Израел (която наброява 152 хил. души, от тях 24 хил. живеят в окупираните Голански възвишения и преимуществено нямат гражданство), но символният им капитал е особено голям в последните месеци. В Сирия 500-700 хил. друзи бяха маргинализирани по времето на Асад; във войната обаче останаха по-скоро неутрални. Мобилизирането им от Асад събуди известна съпротива - точно както го направи и натискът от Шараа да предадат оръжията си.

В населяваните от тях райони на юг от Дамаск (има много по-малка общност край Идлиб) имаше протести още преди похода на ХТШ през есента - например заради икономиката, чието лошо състояние превърна Ас Суейда в център на протести във втората половина на 2023 г. През декември т. нар. Мъже на честта, въоръжена група в Ас Суейда (един от центровете на друзите) активно се сражаваха срещу останките от режима на Асад в и около Дамаск, преди той да избяга.

Известни са взаимодействия между тях и елементи на ХТШ преди офанзивата, свалила Асад. Друзи и сунити ислямисти свалиха президента заедно, но разделенията изплуваха седмици по-късно. В общността им мнозина не вярват на режима и отказват да се разоръжат, докато Шараа настоява, че в новата Сирия държавата трябва да има монопол върху насилието. Когато се появиха непотвърдени сведения, че са готови да се съгласят, различията изплуваха: влиятелният шейх Хикмат ал Хиджри каза "не".

В ново правителството с 23-ма министри само един е от друзите. Общността изглежда разделена в подхода (диалог или конфронтация) към новата власт. Пита се какво ще е мястото ѝ в системата, доминирана от ислямисти (и някои свързани с екстремисти), водена от (временен) президент с джихадистко минало. Атака на "Ислямска държава" срещу друзи в Суейда отне десетки животи през 2018 г.

Напрежението се наслояваше. Докато в края на април сунити екстремисти не нападнаха райони с големи друзки общности в покрайнините на Дамаск.

Поводът бе аудиозапис, разпространен на 29 април в Джарамана, предградие на Дамаск, за който се твърдеше, че е с гласа са друзкия религиозен водач Маруан Киуан, обиждащ Пророка. Той отрече, отрече и вътрешното министерство в Дамаск. Въоръжени екстремисти в Сирия обаче нападнаха райони с друзко население, включително Джарамана. Друзите, въоръжени със собствени милиции - част от тях формирани от останки на асадистки паравоенни, обвинявани във връзки с организираната престъпност - отвърнаха със сила.

Пламна още едно друзко предградие на Дамаск: Сахная.

На 30 април вече бе обхваната и Ас Суейда, където в сложен конфликт от месеци са друзи, сили на новата власт и бедуини сунити, също участвали в нападението. Някои друзки лидери приеха защита от правителството; сили на Шараа бяха изпратени по пътя между Суейда и Дамаск в защита на населението.

Седмица след взривоопасните сблъсъци властта и Суейда направиха нова крачка към помирение. В Сахная и Суейда пристигнаха сили на новата власт.

На 1 май в Джарамана бе обявено споразумение за сигурност между вътрешното министерство и местни лидери. Но междувременно шейх Хикмат ал Хиджри поиска международната общност да се намеси в защита на друзите от "неоправдана геноцидна атака", като изпрати многонационални сили. Той не остана до края на среща със същите цели - за ясно обвързване с Дамаск срещу сигурност от държавата - която се проведе в Ас Суейда на същия ден. Очертаха се разделенията в друзите, сред чиито други лидери някои потвърдиха, че открито работят с властта.

Шейха подкрепи и нова, набираща сили групировка, Военният съвет на Ас Суейда.

На разговори с местни първенци - от работещите с Шараа Юсеф ал Жербу и Хамуд ал Хинауи до самия Хикмат ал Хиджри (ревностен съперник на Жербу за влияние) - бе договорено ново споразумение в сигурността, което предвижда местната полиция да е под контрола на сирийското вътрешно министерство, но да е само от сили, които живеят в Ас Суейда. Засега няма компромис за предаването на оръжия, които Шараа продължава да настоява да са под контрола на държавата.

Утихнаха засега и израелските удари, докато Сирия и Израел започнаха непреки преговори (според агенция "Ройтерс" - с посредничеството на ОАЕ), които Шараа потвърди: целта била ситуацията да не излезе извън контрол. Нокакво следва, ако Нетаняху и Шараа не успеят да уредят отношенията си. Всяка външна намеса в мозайката от отношения в тази част на Сирия може да има непредвидими последици.

Почивните дни загатнаха, че отдихът на самите друзи може да е кратък. В социалните мрежи се разпространи видеоклип със студенти от Суейда, напускащи общежитията на университета в Дамаск - с твърдения на публикуващите ги, че хората в тези кадри биват принуждавани да напуснат. Представители на университета отричат това. Но отговорът на ръководителя на общежитията също може да събуди тревога у недоверчивите: "Студентите си тръгнаха доброволно по искане на родителите си. Нямаше насилие." Университетът опитал да ги разубеди. Някои по принцип искали да останат.

Дори проблемът да се раздува онлайн, мнозина са обезпокоени от нарастваща враждебност.

Израел, който окупира сирийските Голански възвишения през 1967 г., от месеци нанася удари по цели в Сирия: пречел на враждебни сили да овладяват територии и оръжия в близост до границите. В резултат стотици въздушни удари и навлизания на сирийска територия са предприети от свалянето на Башар ал Асад през декември. Унищожен бе дори скромният флот на Сирия в Латакия, докато светът още опитваше да запомни истинското име на лидера на "Хайят тахрир аш Шам", Абу Мохаммад ал Джолани.

Армията бързо прекоси буферната зона и се установи на планината Ермон (на арабски Джабал аш Шейх), на десетки км от Дамаск, предупреждавайки, че ще остане там за неопределено време.

Седмици по-късно настояваше за "демилитаризация", при която нямало да позволи на сирийската армия да навлезе на територия южно от Дамаск.

В Израел едно от редовните обяснения е горчивият опит с "Хизбула", десетилетия наред създавала опасност по общата граница с Израел и превърнала се в заплаха за граничните общности. Друг е, че страната предлага да защитава друзите. В сдържането на арабите и Иран стратегията му е да работи с "другия" (кюрди, друзи, в последните месеци - понякога дори алауити), малцинството, да развива връзки и предлага известна помощ.

В анализ на "Франс прес" същевременно се посочва, че израелският ангажимент към защитата на друзите, по признание на някои от лидерите на страната, съответства на дългосрочна стратегическа цел: отслабването на Сирия.

Нетаняху действа и от вътрешнополитически подбуди, в унисон с крайнодесните си партньори. Финансовият му министър и лидер на Религиозната ционистка партия Бецалел Смотрич заяви през април, че войната ще приключи, когато бъдат постигнати няколко цели; сред тях е Сирия да бъде разградена. И отвъд крайнодясното, външният министър Гидеон Саар в миналото е говорил за разбиване на Сирия на части, сред които да е друзката автономия в южна Сирия.

Подтик властта да действа дойде и от самите друзи в Израел. В края на април протестиращи друзи блокираха магистрали и запалиха гуми с искане Израел да защити братята им в Сирия. В началото на май премиерът Бенямин Нетаняху се срещна с духовния лидер на друзите в Израел, шейх Мууафак Тариф, който, според изявление на кабинета на премиера, заявил, че действията на Израел в Сирия "изпращат възпиращо послание към сирийския режим относно ангажимента на Израел към друзите в Сирия". С изключение на Голанските възвишения, повечето друзи в Израел са верни на станата и служат в армията.

Връзки с Израел обаче поддържат и някои сирийски друзки организации. Сред тях вероятно е Военният съвет на Суейда, който на 2 май обяви, че не приема споразумението между местните лидери и властта. Обеща намеса при всеки опит на правителството да влезе в Суейда. С изявлението, провокирало и спор с местния управител, Съветът застана зад шейх Хикмат.

Това изненада някои наблюдатели, тъй като друзите реагираха хладно и сдържано (дори сдържащо) на израелския интерес в последните десетилетия.

След обиколка в предимно друзки райони медията чува от жители, че от страх биха приели всяка помощ, дори от Израел, каквито и да са мотивите му. Някои, дори да нямат топли чувства към Израел, чувстват, че нямат и избор.

В едно друзко село обаче жителите разказват за притеснението си, когато дошли правителствените сили, които обаче с тях се държали добре.

Ако Нетаняху и Шараа не постигнат съгласие (Дамаск засега отрича американските твърдения, че е на масата нормализация с Тел Авив), Израел може все повече да се меси в Сирия за "защита на друзите". Това е и още един повод за активно възпиране на Турция.

Анкара вече призова еврейската държава да спре въздушните удари, "които подкопават усилията на Сирия за единство и териториална цялост".

Мнимата обида към Пророка бе само поводът да се изложат на показ незарасналите рани от гражданската война, досущ като сблъсъците в крайбрежните, предимно алауитски райони, с най-малко 900 (според други данни до 1600) убити през март.

Някои в Сирия свързват друзите с Асад. Те никога не са били единни към режима и революцията, но чувството се насади отчасти заради периодите на принудителна мобилизация, сложила в ръцете им и част от сегашните оръжия (така, както със стария режим биват свързвани алауитите, изградили гръбнака му в последното половин десетилетие); но това не се отнася за мнозинството друзи в Суйда, където повечето жители останаха встрани.

За някои сунити ислямисти са вероотстъпници. В арабския свят някои ги гледат с подозрения, виждат в отделни групи съюзници на Израел.

Извадено на показ бе и недоверието, от което все още се градят връзките в новата власт в Сирия. Неприятностите продължават за Шараа, който все е не е изградил, работеща, споена армия с ясна идеология от ислямистките поделения на ХТШ, които превърна в армейски дивизии. Случаят, два месеца след избиването на стотици в алауитските райони на запад ЛИНК, повдигна въпроса доколко той е способен да овладее силите си, превърнали се от бойци във военни, и доколко те са способни да оказват натиск върху него. В силите му има и чужди бойци; образът на узбеки и чеченци, тероризиращи сирийския юг, правдив или не, също тревожи друзите.

Ескалацията с Израел остава немислима: Шараа още не владее цялата територия на Сирия. Не всички общности са интегрирани в армията. Дори кюрдите на пръв поглед се бяха съгласили и сключили споразумение с Шараа, видяха как новата временна конституция продължава да ги изключва и свикаха специална конференция, притеснила властта. Критикуван е и че опитва да подклажда напрежение, за да всява страх по пътя към изграждането на арабска по характер държава с ясно изразен сунитски профил. И Хиджри протестира срещу обявеното "временно" устройство: президентът на Сирия може да е само мюсюлманин, а ислямската юриспруденция е основен източник на законите.

Кризата показа регионалния си потенциал, докато сблъсъците за кратко преливаха в съседен Ливан: влиятелният ливански друзки лидер Уалид Джумблат бе приет от Шараа в Дамаск на 2 май и предупреди, че външните намеси само всяват раздор в Сирия.

Отделянето на друзите в момента изглежда малко вероятно; дори Хиджри, някога верен на Асад (до 2021 г.), днес обвиняван в близост с Израел, изключва сепаратистка дейност. Но след сблъсъците от април последиците от нова криза са непредвидими.