Обемът на световната търговия със стоки ментета е достигнал 467 млрд. долара през 2021 г., показват изчисления на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в най-новия й доклад.

Присъствието на България e обяснено по две направления:

Въпреки че почти всички региони на света са засегнати от вноса на фалшифицирани продукти, САЩ и европейските страни са били най-целевите райони. Двадесет от 25-те основни икономики-дестинации са държави-членки на ЕС, макар и в различна степен.

През 2020 г. и 2021 г. Германия е била най-честата цел за внос на фалшифицирани стоки (15% от конфискациите в световен мащаб са били предназначени за Германия). След нея са Белгия (13%), Австрия (7%) и България. Което е донякъде изненадващо, защото достъпът до австрийците минава само през границите на държави от ЕС и Европейската икономическа общност, а Германия, Белгия и България са външни граници.

В световен мащаб Германия е била водещата дестинация за конфискувани фалшиви стоки по отношение на стойността, изпреварвайки САЩ. Франция и Белгия също са били основни цели за фалшификаторите; през 2020 г. и 2021 г. тези две страни са представлявали съответно 9% и 7% от общата конфискувана стойност в световен мащаб. Следват с прибризително равни показатели България и Португалия.

Китай се откроява като основен производител на фалшифицирани стоки във всички продуктови категории. Индия, Тайланд и Малайзия също са идентифицирани като важни производители в определени сектори.

ОИСР посочва, че "ментетата часовници и обувките са водещи, с дял от 23% и 15% от общата стойност на конфискуваните стоки в света". Кожените изделия имат 17% дял което представлява голяма част от общата конфискувана стойност в световен мащаб.

Тези тенденциите се запазват и днес в световната търговия с фалшиви стоки.

Проучването дава подробни данни за ситуацията в ЕС. През 2019 г. вносът на фалшиви стоки и пиратски продукти в ЕС е бил за 119 млрд. евро, което е 5.8% от целия внос в съюза. Данните са на основата на конфискациите на митниците и не отчитат местното производство, както и пиратските дигитални продукти в интернет.

Вносът на ментета в ЕС са предимно луксозни стоки, сред които кожени изделия и чанти, обувки, часовници, облекло и бижута. Други по-отчетливи категории са играчки и игри, електроника и авточасти.

Изследването на ОИСР представя обновен количествен анализ на стойността, обхвата и мащаба на световната търговия с фалшифицирани и пиратски продукти. На базата на данни за 2019 г., е изчислено, че обемът на международната търговия с фалшифицирани и пиратски стоки е достигнал до 2.5% от световната търговия.

В предишни изследвания на ОИСР и EUIPO, използващи същата методология, търговията с фалшифицирани и пиратски стоки е била оценена на до 2.5% от световната търговия през 2013 г. (еквивалентно на до 461 млрд. долара), и 3.3% през 2016 г. (или 509 млрд. долара).

В номинално изражение, в абсолютна стойност и като дял от общата търговия, обемът на търговията с фалшификати остава значителен, като сумите са съизмерими с БВП на развити икономики от ОИСР като Австрия или Белгия.

Фалшифицирането и пиратството застрашават голям брой бизнеси

Фалшиви продукти могат да бъдат открити сред най-различни видове стоки, включително обичайни потребителски продукти (дрехи, обувки), продукти от типа "бизнес към бизнес" (резервни части, пестициди) и луксозни артикули (модно облекло, луксозни часовници).

Голяма част от фалшивите стоки могат да представляват сериозни рискове за здравето, безопасността и околната среда. Това включва най-вече фалшиви лекарства, но също така храни, козметика, играчки, медицинско оборудване и химикали.

Въпреки че фалшифицираните и пиратски стоки произхождат от икономиките на всички континенти, Китай остава основният източник.

Фалшифицираните и пиратски продукти продължават да се разпространяват по сложни търговски маршрути, използвайки междинни транзитни точки. Много от тези транзитни икономики - например Хонконг (Китай), Сингапур или Обединените арабски емирства - са добре развити, високо доходни пазари и важни центрове на международната търговия.

Пандемията от COVID-19 засегна търговията с фалшиви стоки, макар че по обем въздействието беше по-малко от очакваното. В повечето случаи кризата засили съществуващите тенденции. Основна тенденция беше интензивната злоупотреба с онлайн средата.

По време на локдауните потребителите се насочиха към онлайн пазаруване, което доведе до значителен ръст в предлагането на фалшификати онлайн. Рязкото увеличение засегна не само лекарства и лични предпазни средства (ЛПС), но и много други стоки, включително часовници, потребителски стоки и продукти от машиностроенето, електротехниката и металообработването (кухненски уреди).

Служители на Европол, работещи по операция OPSON, са конфискували 12 хил. тона некачествени храни и са прекратили дейността на девет организирани престъпни групи през 2020 г.

Анализът на ОИСР се базира предимно на количествена оценка и статистически методологии на основата на данни за митнически конфискации на стоки, нарушаващи правата на интелектуална собственост. Данните се отнасят до периода преди COVID-19. Кризата внесе значителна динамика и на този етап не могат да се направят окончателни и надеждни заключения за ефектите ѝ.

За да разберат и се справят с риска от търговия с фалшифицирани и пиратски стоки, правителствата се нуждаят от актуална информация за нейния мащаб, обхват и тенденции. Това изследване е част от постоянен мониторинг в подкрепа на политически и правоприлагащи решения.