Полските президентски избори са "жълт картон" за правителството на Туск
Ако големите градски центрове са основният избирателен район на либералното правителство на полския премиер Доналд Туск, то първият тур на президентските избори в неделя показа, че той се бори срещу отпора против елитите, който тлее в цяла Европа.
Кметът на Варшава Рафал Тржасковски, близък съюзник на Туск, постигна малка победа над Карол Навроцки, консервативен историк, издигнат от опозиционната националистическа партия "Право и справедливост" (ПиС).
Заедно кандидатите, подкрепени от партии в широката коалиция на Туск, спечелиха 40% от гласовете, докато комбинираната крайна десница събра рекордните 21%.
Тржасковски, който говори шест езика и е син на джаз музикант, получи почти четвърт милион по-малко гласове в петте най-големи града, отколкото на първия тур преди пет години, когато подкрепяният от ПиС действащ президент Анджей Дуда беше преизбран.
Анджей Ричард, социолог от Полската академия на науките, нарече резултата "жълт картон" за Тржасковски преди все още непредсказуемия балотаж на 1 юни.
Победа на Тржасковски би дала шанс на Туск да завърши демократичните реформи, които обеща да приложи, когато дойде на власт през 2023 г., слагайки край на осемгодишното управление на националистическа ПиС, което според него и западните съюзници на Полша е подкопало механизмите за контрол и баланс.
Победа за Навроцки, консерватор по социални теми с евроскептични убеждения, допълнително би възпрепятствала това и би отслабила усилията на Туск да възстанови съюзите, които той смята за ключови за европейското единство в подкрепа на Украйна в тригодишната ѝ война срещу руската инвазия. Подобно на Дуда, Навроцки вероятно би осуетил и всички усилия на Туск да облекчи почти пълната забрана на Полша за абортите, а това е ключово предизборно обещание на Туск от 2023 г.
Представянето на Навроцки на първия тур обаче, подобно на това на Тржасковски, беше разочароващо. Неговите 29.5% бяха доста под 35.4%, които ПиС спечели на парламентарните избори през 2023 г.
Именно антиестаблишмънт партии като крайнодясната Конфедерация и радикалната левица се представиха по-добре, отколкото на последните парламентарни и президентски избори, и това не би трябвало да е изненада.
Раздразнение от утвърдените партии
Избирателите в цяла Европа са разочаровани, че утвърдените партии на власт, изглежда, нямат почти никакъв отговор на проблеми като инфлацията и негативните ефекти от имиграцията.
Бившите комунистически страни в Централна Европа като Полша приеха присъединяването си към ЕС през 2004 г., но надеждите, които някога гражданите им имаха, за бързо настигане на по-богатите си западни съседи избледняха през последните години.
Пандемията от COVID-19 и след това икономическите последици от руската инвазия в Украйна забавиха икономическата конвергенция до степен, в която Европейската централна банка заяви миналия юни, че "от 2019 г. процесът на догонване е в застой или дори се е обърнал".
| Кшищоф Издебски, директор по политиките във фондация "Батори", заяви, че мнозинството от гласовете в неделя са отишли при опозиционните групи. "Така че е ясно, че... случилото се през последните две години не впечатли поляците, нито им даде увереност, че тези реформи могат да бъдат завършени", каза той. "Въпросите, които мобилизираха опозиционните електорати, останаха нерешени." |
Тржасковски се стреми да се дистанцира от правителството на Туск.
| "Със сигурност нямаме намерение да се отделяме от коалицията", каза членът на предизборния екип Дорота Лобода. "В същото време подчертаваме, че, разбира се, Рафал Тржасковски не е част от правителствения пъзел и като президент ще бъде независим", каза тя. |
Една голяма цел и за двамата останали кандидати ще бъде привличането на по-млади избиратели.
| "Най-добре би било да се направи нещо за жилищното настаняване на младите хора, защото сега е наистина трудно за тях", каза Барбара Журавска, пенсионерка от Варшава. "Те живеят с родителите си много дълго време и е трудно да теглят заеми и да ги изплащат. Не всеки може да направи това, нали?" |
Данните от екзитполовете показват, че избирателната активност сред избирателите под 30 години е била близо 73% в сравнение с общото число 67%.
Крайнодесният Славомир Менцен, който се класира трети в неделя с 14.8%, спечели над 36% от гласовете на младите хора, докато крайнолевият Адриан Зандберг получи 4.9%, подпомогнат от 19.7% от гласовете на младите хора.