Външните министри в ЕС решиха да отменят икономическите санкции срещу Сирия, заяви ръководителят на външната политика на блока Кая Калас. Предизвестеното от дипломатически източници на "Франс прес" съгласие, приветствано от Дамаск още преди да бъде обявено, е промяна в политиката на ЕС по стъпките на САЩ, след като решението взе и американският президент Доналд Тръмп.

Нямаше обаче консенсус за налагане на санкции на израелски заселници, отговорни за насилие срещу палестинци в Западния бряг, блокирано, според върховния представител на ЕС във външната политика Кая Калас, от неназована държава членка. Същевременно по настоване на Калас се иска преразглеждане на споразумението за асоцииране ЕС-Израел с оглед разширяващата се офанзива в Газа и блокадата, която едва вчера бе прекъсната след месец и половина с ограничени доставки на хуманитарни помощи.

Това искане в последните седмици подкрепят страни като Франция. ООН предупреди днес за риск от гладна смърт на 14 хил. бебета.

За промяната се спореше през последните пет месеца, откако водени от ислямистка групировка бунтовници свалиха режима на Башар ал Асад в Дамаск. На ръководителя им, бивш джихадист, днес ползващ отново името си Ахмед аш Шараа като временен президент на Сирия, все още някои в САЩ и ЕС гледат с подозрение. Промяната обаче започна от решението на Тръмп, обявено на среща с Шараа по време на обиколка в Персийския залив миналата седмица.

ЕС вече облекчи санкциите, свързани с енергетиката, транспорта и реконструкцията, както и свързаните с тях финансови транзакции, но някои столици твърдят, че мерките са недостатъчни, за да помогнат за подкрепа на политическия преход и икономическото възстановяване на Сирия.

На пресконференция още преди потвърждението сирийският външен министър Асаад аш Шайбани заяви, че свалянето на санкциите е израз на "регионалната и международна воля за поддръжка на Сирия".

Калас обясни, че целта е да се направи преглед дали Израел изпълнява задълженията си за зачитането на правата на човека в Газа, както е предвидено в Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, основният инструмент за двустранен политически и търговски обмен от влизането му в сила през 2000 г.

Ако най-критичните в ЕС държави като Испания и Ирландия призоваваха отдавна за тази стъпка, то гласът на Франция стана по-силен след обявяването на плановете на Израел за разширяване на операцията срещу "Хамас" в Газа с цел разгром на групировката и освобождаване на заложниците. Критични гласове в Европа и арабския свят предупреждават, че тя само умножава страданието на палестинците, без да постига желаните цели. Не това е начинът, заявиха съвместно Великобритания, Франция и Канада в понеделник; днес Лондон обяви, че спира търговски преговори с Тел Авив.

И днес меици на терен в Газа съобщават за 55 убити палестинци при израелски удари.

Вчера Израел, след почти 80 дни блокада на Газа още преди рухването на споразумението за примирие с "Хамас", разреши първото от март влизане на хуманитарна помощ, като твърди, че го прави предсрочно (извън графика на нова американско-израелска схема за доставка на помощи, която да заобиколи "Хамас") поради натиск от САЩ.

Говорителят на ООН Стефан Дюжарик обаче предупреди, че помощите, влезли в Газа в последните 24 часа през пункта "Керем Шалом", не се разпределят и че един от екипите чакал одобрение от Израел да вземе доставките и да ги откара в складовете на ООН, но нямал възможност.

За последните 24 часа одобрените доставки възлизат на малко над 100 камиона. Според ООН най-малко 500 камиона на ден - помощи и търговски стоки - са нужни на ивицата.

Според Дюжарик четири камиона с бебешка храна били оставени от палестинската страна на границата в понеделник, а няколко десетки камиона с брашно, лекарства, хранителни продукти и други основни стоки влезли в Газа във вторник.

Очаква се фондацията GHF, отговаряща за израелско-американския план за помощи, да заработи до края на месеца и да разпределя помощи по нов модел. ООН обаче твърди, че планът не е безпристрастен или неутрален и няма да участва.