В сряда президентът на САЩ Доналд Тръмп заглуши осветлението в Овалния кабинет и направи южноафриканския президент Сирил Рамафоса мишена на последната си геополитическа засада срещу чуждестранен лидер пред телевизионни камери.

Това беше поредна демонстрация, че Тръмп е готов да използва Овалния кабинет - място за тържествено посрещане на високопоставени чуждестранни гости, за да злепоставя посетители от по-слаби държави или да ги пече на бавен огън по въпроси, върху които е фиксиран.

Безпрецедентното използване от Тръмп на президентската обстановка за подобни демонстрации може да накара чуждестранните лидери да се замислят, преди да приемат поканите му и да рискуват публично унижение, което би могло да затрудни укрепването на връзките с приятели и партньори.

Патрик Гаспар, бивш посланик на САЩ в Южна Африка при президента Барак Обама, заяви, че Тръмп е превърнал срещата с Рамафоса в "срамно зрелище" и го е "размазал с някакъв фалшив снуф филм и насилствена реторика".

Срещата в Овалния кабинет беше представена като шанс за рестартиране на обтегнатите отношения между САЩ и Южна Африка, особено след налагането на мита от Тръмп, и за разсейване на ескалиращото напрежение заради неоснователните му обвинения в "геноцид срещу белите" и предложението за преселване на белите африканери от малцинството.

След сърдечното начало на срещата Тръмп нареди да се приглушат светлините и показа видеоклип и предварително разпечатани статии, представени като доказателства, че белите южноафриканци са преследвани.

Рамафоса, очевидно подготвен да отвърне на обвиненията на Тръмп, макар да е очаквал политически театър, беше внимателен и хладнокръвен, докато се опитваше да опровергае неговия домакин, но се въздържа от директно оспорване или критикуване на американски президент, който има репутация на лесно избухлив човек.

Неговият говорител Винсънт Магвеня заяви пред южноафриканския телевизионен оператор Newzroom Afrika, че "можеше да се види, че президентът Рамафоса е провокиран".

Белият дом не отговори веднага на запитване дали срещата е била нагласена, за да постави Рамафоса на горещия стол и дали това може да обезкуражи други чуждестранни лидери от подобни посещения.

Това настроение е в рязък контраст със срещата на Тръмп само преди месеци със Зеленски, който, подобно на Рамафоса, беше там, за да се опита да излекува разрива в отношенията и в случая на Украйна да запази военната помощ на САЩ за Киев във войната срещу Русия.

Но срещата бързо излезе извън контрол, като Тръмп обвини Зеленски в неуважение и залагане на Трета световна война, а вицепрезидентът му Ванс обвини украинския лидер, че не е показал достатъчно признателност за подкрепата на САЩ.

Спорният характер на срещата разтърси НАТО, подкрепящ борбата на Украйна срещу Русия.

Макар залогът на срещата на Тръмп с Рамафоса да е по-малък, Южна Африка е основен политически и икономически играч в Африка, който смята Китай за свой най-голям търговски партньор, като САЩ са на второ място.

Южна Африка, която е преживяла векове дискриминация срещу чернокожите по време на колониализма и апартейда, преди да стане многопартийна демокрация през 1994 г. при управлението на Нелсън Мандела, отхвърля твърденията на Тръмп.

Конфронтацията на Тръмп, изглежда, е насочена към части от неговата политическа електорална база, особено към крайнодесните и белите националистически сегменти, които отдавна прокарват наратива за "геноцид на белите" в Южна Африка.

Тръмп вкара популярни сред десните екстремистки кръгове в САЩ теми с непроверени твърдения за насилие срещу бели фермери и представи поземлената реформа като расово преследване.

След завръщането си на поста през януари Тръмп отмени помощта за Република Южна Африка, експулсира посланика й и даде подслон в САЩ на някои бели африканери въз основа на твърдения за расова дискриминация. В същото време той до голяма степен блокира приема на бежанци от останалата част на света.

Нов закон за поземлена реформа в Южна Африка, насочен към поправяне на несправедливостите на апартейда, позволява експроприации без обезщетение, когато е в обществен интерес - например, ако земя е неизползвана. Такова експроприиране обаче никога не е извършвано, а законът предвижда всяка заповед да бъде оспорена в съда.