Неизпълнените от България регулаторни изисквания, свързани с борбата с корупцията, обществените поръчки и либерализирането на енергийния пазар няма да повлияят на влизането на България в еврозоната и страната ще приеме единната валута догодина. Това е прогноза на поделението за глобални анализи на "Стандарт енд пуърс" от последната седмица, с която "Дневник" се запозна.

Авторите ѝ напомнят, че конвергентните доклади от 2024 г. са се занимавали изключително с инфлацията и с прецедентите за кандидати за членство в зоната на единната валута. Това е знак, че Европейската комисия се интересува повече от покриването на икономическите критерии, отколкото от изискванията за управление на икономиката, посочва агенцията. (За да сте добре подготвени за присъединяването към еврозоната - "Дневник" има специално предложение за абонамент тук)

В прогнозата е отбелязано, че страни като Германия и Нидерландия, които не са проявявали желание да бъдат интегрирани държави, без да са отговорили на критериите, засега не са заявявали публично противопоставяне на българското членство от 2026 г. Това е индикация, че критерият за качествено управление на България е възприеман като "периферно изискване от страните членки на ЕС".

Авторите припомнят, че през март бяха изгубени €653 млн. евро безвъзмездни средства по Плана за възстановяване и устойчивост заради забавеното приемане на нови антикорупционни мерки, подобряване управлението на обществените поръчки и либерализацията на енергийния пазар.

Анализът е разпространен след като председателят на Народното събрание Наталия Киселова върна предложението на президента Румен Радев за референдум дали единната валута да бъде приета от 2026 г.

С въвеждането на единната валута в България ситуацията е по-различна - то започва автоматично, ако има единодушно одобрение от страните членки. Дали страната е покрила всички критерии ще покажат конвергентните доклади, очаквани на 4 юни.

Агенцията посочва, че според нея изискването за подходящо за влизане в еврозоната ниво на инфлацията в България е покрито, предвид сравняването със средния показател на трите най-добре представили се по този показател страни от ЕС през последните 12 месеца (Италия, Ирландия и Финландия, към които се добавят не повече от 1.5 процентни пункта).

На и под 3% от БВП ще остане бюджетният дефицит поне до 2027 г., делът на задълженията е под 30% от БВП и дългосрочните лихви и обменният курс на лева също отговарят на Маастрихтските критерии.

За клиентите си агенцията обяснява и кои са потенциалните проблеми за българското членство в еврозоната в оставащите дни. Едно от тях е дали някоя от страните с единна валута ще заяви публично, че е против разширяването на зоната към България - напр. докато не постигне напредък в борбата с корупцията или има значителни и чести протести за реформи в правосъдната система (което не се наблюдава и към момента не е известно насрочването на такива в малкото оставащи дни - бел.ред.).

Противници в България на смяната на българския лев призоваваха премиерът на Словакия Роберт Фицо да направи нещо подобно. Няма данни обаче страната да подготвя подобен ход, а и критики от Братислава по повод корупцията не биха звучали убедително - в тазгодишната класация на "Прозрачност без граници" тя слезе с цели 12 места надолу (най-лошият спад за една година в историята на Индекса за възприятие на корупцията на TI) - от позиция 47 на 59 от общо 180 държави.

Друго събитие за проследяване е дали страни от еврозоната открито ще критикуват готовността на България, защото това би поставило под въпрос единодушното одобрение. България трябва да внимава и да не би да се появят данни за някакви - макар и малки - промени в инфлацията и дефицита, които да сочат към риск за нарушаване на изискванията.

В оценката си от S&P напомнят за друга своя публикация, от 22 април, в която се казва, че има висока вероятност някоя от поддържащите сегашното правителство партии да се оттегли и то да не оцелее в следващите 12 месеца. Седмица по-рано, на 15 април, ДПС на Ахмед Доган заяви, че не може повече да одобрява решения на правителството заради това, че то не се бори достатъчно с корупцията. Партии като "Възраждане" и МЕЧ подкрепиха неуспешен вот на недоверие (72 срещу 130 гласа).