S&P: България ще влезе в еврозоната, но виждаме риск от предсрочни избори догодина

S&P: България ще влезе в еврозоната, но виждаме риск от предсрочни избори догодина

S&P: България ще влезе в еврозоната, но виждаме риск от предсрочни избори догодина
audiovisual.ec.europa
"Стандарт енд Пуърс" потвърди късно в петък рейтинга на България BBB/A-2 с положителна перспектива и увереност, че страната ще се присъедини към еврозоната в началото на 2026 г. За българската икономика са изброени параметри, които показват устойчивост, солиден ръст и готовност за тази промяна. Авторите обръщат внимание и на това, че "подновената политическа нестабилност в страната може да отложи този процес, но ние смятаме, че тези рискове намаляха".
Въпреки това в съобщението на S&P Global Ratings по повод правителството на Росен Желязков се казва, че не е изключено то да падне след като левът бъде заменен с единната валута.
"Смятаме, че стабилността на тази коалиция се крепи на тяхната (ГЕРБ, БСП, ИТН плюс външна подкрепа о ДПС) обща цел за приемане в еврозоната и на доминиращата умора от избори; но виждаме рискове от още един изборен цикъл през 2026 г.", пише в текста.
Обръща са внимане и на социологически проучвания, показващи "смесена обществена подкрепа за влизането в еврозоната". Но и веднага се пояснява, че "това съответства на случилото се в други страни членки, вкл. Хърватия, където обществената подкрепа след приемане в EMU (бел.ред. - механизмът, по-известен като Чакалнята на еврозоната) общо взето надхвърляше тази в самото навечерие на въвеждането на еврото".
Отрицателният сценарий, който от S&P си представят, предвижда ревизиране надолу на перспективата в оценката - от положителна на стабилна, "ако перспективата България да се присъедини към еврозоната се отдалечи". "Това може да се случи, ако има пореден продължителен период на политическа парализа или ако, например, се появи отново инфлационният натиск."
Позитивният сценарий, който е водещият към момента, е повишаване не на перспективата, а на рейтинга, защото еврочленството "ще донесе ползи чрез достъпа на България до капиталови пазари и ефективност на монетарната политика". "Със или без влизане в еврозоната, мож еда повишим рейтинга, ако устойчив растеж доведе до продължително повишаване нивото на благосъстояние", измерено като БВП на глава от населението.
Политическата нестабилност, липсата на структурни реформи и слабото използване на фондовете на ЕС води до пропуснати възможности и намалява потенциала на България за растеж, продължават от S&P. "Смятаме, че може необратимо да бъдат изгубени около половината от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, предвид ограничения капацитет на България за усвояване."
Ето още оценки и прогнози на агенцията в тази посока:
  • "След продължителен период на политическа безизходица, през януари 2025 г. беше сформирано правителство. Смятаме, че това ще доведе до временна политическа стабилност, предимно поради споделената цел за присъединяване към еврозоната както между коалиционното правителство, така и между неговите парламентарни поддръжници. Признаваме обаче, риска от повторна политическа несигурност след евентуално одобрение за присъединяване към еврозоната.
  • Въпреки това, дори в случай на колапс на правителството, разбираме, че служебното правителство би имало подобен мандат да продължи процеса на присъединяване.
  • Според нас членството на България в ЕС и стремежите ѝ за присъединяване към еврозоната продължават да осигуряват важни политически "котви" за страната. Смятаме, че някои институции на ЕС биха могли да продължат да подчертават своята гледна точка по повод необходимостта от структурни реформи, свързани със специфични недостатъци при върховенството на закона, особено защото тези оценки могат да бъдат обвързани с прехвърлянето на средства от ЕС. (...)
  • "Въпреки че България остава един от бенефициентите, на които е отпуснат най-голям размер на средства от ЕС на глава от населението, усвояването на средствата от Плана за възстановяване и развитие е сред най ниските (под 20%). Смятаме, че това до голяма степен се дължи на скорошния период на политическа безизходица и очакваме известен напредък след сформирането на новото правителство и ревизирания национален План. Въпреки това, общото усвояване е малко вероятно съществено да надхвърли 50% от отпуснатата сума (което води до около €3 млрд.), като се има предвид относително краткият срок до август 2026 г. Ускорението на получаването на средства от ЕС ще има положителен ефект върху растежа в близко бъдеще, но смятаме, че загубените средства означават загубени възможности за растеж.
  • България се присъедини напълно към Шенгенското пространство на 1 януари 2025 г., когато вътрешният граничен контрол беше премахнат на сухопътната граница на страната. Смятаме, че това би могло да подпомогне международния туризъм и търговията със съседните страни в средносрочен и дългосрочен план, като административните пречки бъдат намалени. В краткосрочен план смятаме, че недостатъците във физическата инфраструктура пречат на достигането на пълния потенциал на страната."
  • Амбицията за приемане на еврото е донесла важен политически фактор за придържането на към строга фискална политика, особено във времена на политическа нестабилност, посочват още от S&P един от положителните ефекти от движението към еврозоната.
Извън темата за политическия елемент, агенцията обръща внимание на бързия растеж на частното кредитиране от банковия сектор, който иначе е оценен като "печеливш, ликвиден и адекватно капитализиран", като "високата ликвидност частично предотвратява прехвърлянето на по-високите лихвени нива в еврозоната към местното кредитиране, особено към кредитите за домакинствата".
"Смятаме, че това (бел.ред. - темпото на растеж в банковото кредитиране) е отчасти движено от очакването за приемане в еврозоната, но виждаме да се трупа икономически дисбаланс, ако тази тенденция не се забави в следващите 1-2 години. (...) Агенцията описва мерките на БНБ от октомври 2024 г. насам и подчертава, че "качеството на активите непрекъснато се подобрява и делът на необслужваните заеми е нисък".