Учени са идентифицирали обект с ширина около 700 в ледените крайни части на нашата слънчева система, който би могъл да се квалифицира като планета джудже. Забелязан е, докато се движи по силно удължена орбитална траектория около Слънцето.

Изследователите го нарекоха един от най-отдалечените видими обекти в Слънчевата система и заявиха, че съществуването му показва, че огромно пространство отвъд най-външната планета Нептун и регион, наречен пояс на Кайпер, може да не са пустеещи, както се смяташе дълго време. Поясът на Кайпер е населен с множество ледени тела.

Наречен 2017 OF201, обектът попада в категория, наречена транснептунови обекти, които обикалят около Слънцето на разстояние, по-голямо от това на Нептун. На обекта му са необходими около 25 хил. години, за да завърши една обиколка около Слънцето, в сравнение с 365 дни, които Земята прави.

Изследователите казаха, че 2017 OF201 е идентифициран при наблюдения от телескопи в Чили и Хавай, обхващащи седем години.

Размерът ѝ се оценява на малко по-малък от Церера, която е най-малката от петте разпознати планети джуджета в Слънчевата система и има диаметър от около 950 км. Плутон, най-голямата от тези планети джуджета, има диаметър от около 2377 км.

Масата на 2017 OF201 се оценява на около 20 хил. пъти по-малка от тази на Земята и 50 пъти по-малка от тази на Плутон.

Откритието беше обявено от Центъра за малки планети към Международния астрономически съюз, международна организация на астрономи, и е подробно описано в проучване, публикувано на сайта за изследвания с отворен достъп arXiv. Проучването все още не е рецензирано.

Орбиталното разстояние на Земята от слънцето се нарича астрономическа единица. 2017 OF201 в момента се намира на разстояние от 90.5 астрономически единици от слънцето, което означава 90.5 пъти повече от Земята.

Но в най-отдалечената си точка по време на орбитата си, 2017 OF201 е на над 1600 астрономически единици от Слънцето, докато най-близката точка на орбитата му е около 45 астрономически единици. Това означава, че понякога е по-близо до слънцето от Плутон, чието орбитално разстояние варира от 30 до 49 астрономически единици, докато се движи по елиптичен път около слънцето.

Изследователите подозират, че екстремната орбита на 2017 OF201 може да е била причинена от отдавнашно близко сблъскване с гравитационното влияние на гигантска планета. "Все още не знаем много за далечната слънчева система, защото в момента е трудно да се видят директно неща отвъд около 150 астрономически единици", каза Ченг. "Наличието на този единствен обект предполага, че може да има още стотина други обекта с подобна орбита и размер. Те са просто твърде далеч, за да бъдат открити в момента."

Петте планети джуджета, признати от Международния астрономически съюз, са, по ред на разстоянието от слънцето: Церера, която е най-големият обект в астероидния пояс между Марс и Юпитер, след това Плутон, Хаумеа, Макемаке и Ерида, които всички обикалят отвъд Нептун.

Организацията определя планета и планета джудже по различен начин. Планетата трябва да обикаля около своята звезда - в нашия случай Слънцето - и трябва да е предимно кръгла и достатъчно голяма, така че гравитационната ѝ сила да отстрани всички други обекти с подобен размер близо до орбитата ѝ. Планетата джудже трябва да обикаля около Слънцето и да е предимно кръгла, но тя не е изчистила орбитата си от други обекти.

Ченг каза, че откритието на 2017 OF201 има значение за хипотезите, свързани с потенциалното съществуване на девета планета в нашата слънчева система, наречена Планета X или Планета Девет.

Това е така, защото орбитата на 2017 OF201 не следва модела, показан от други известни транснептунови обекти, които са склонни да се групират заедно. Някои учени предположиха, че подобно групиране е причинено от гравитацията на все още неоткрита планета.