От ноември 2024 г. насам в Сърбия продължават мащабни протести в цялата страна, породени от разочарование от корупцията и липсата на институционална прозрачност. Тези протести косвено подчертаха дълбоки структурни проблеми на сръбския пазар на труда и особено предизвикателствата, пред които са изправени младите хора, опитващи се да влязат на пазара на труда. Протестите показват значително недоволство сред младите сърби. Студентите заявяват, че протестите ще продължат, докато Сърбия не приеме система, "която цени знанието и работата, а не подчинението и мълчанието".

Нарастващото недоволство сред младите хора по отношение на местните институции и перспективите за работа, предвид, че 41% от сърбите изразяват желание да живеят и работят в чужбина, означава, че прозорецът с възможности за промяна се стеснява. Ако не се предприемат действия, Сърбия рискува да загуби цяло поколение млади хора.

В Западните Балкани тенденциите в младежкия труд са повлияни от исторически пречки на пазара на труда, специфични за региона, като висока и структурна безработица, липса на местни възможности за работа и произтичащата от това емиграция на висококвалифицирани работници. Тези проблеми имат дългосрочни последици за перспективите за растеж на страните.

За да разберем по-добре връзката между недоволството на младежите и проблемите на сръбския пазар на труда, ние подчертаваме някои данни за характеристиките на младежкия пазар на труда и сравняваме тези тенденции на пазара на труда с тези на три страни от ЕС, съседни на Сърбия (България, Хърватия и Румъния), и със страни от ЕС, които са популярни дестинации за сръбските емигранти (Австрия и Германия). Разчитаме на данни от проучванията на работната сила (LFS) от Статистическата служба на Сърбия и данни от Евростат (за страните от ЕС).

През 2023 г. безработицата в Сърбия е 9.4%, по-висока, отколкото в Хърватия (5.8%), Румъния (5.2%) или България (4.2%). Това се дължи главно на високите нива на безработица сред младежите. Сред тези в Сърбия на възраст 20-29 години 18.3% са безработни. По-възрастните са изправени пред по-ниски от средните нива на безработица.

В предпочитани сръбски миграционни дестинации като Германия и Австрия, младежката безработица е съответно с около 1.5 и 2.6 процентни пункта над средния процент за населението в трудоспособна възраст. В Сърбия обаче тя е с 8.9 пункта по-висока. България, Румъния и Хърватия също имат по-добри перспективи от Сърбия, като нивата на безработица сред тези на възраст 20-29 години са между 3.1 (България) и 7.1 (Румъния) процентни пункта над средните нива.

Освен това младите сърби, както и останалата част от населението, са изправени пред висока дългосрочна безработица: над 30% от безработните нямат препитание повече от година. Цифрата не се подобрява много с образованието: сред високообразованите на възраст 20-29 години 22.4% от безработните са дългосрочно безработни.

Във възрастовата група 25-29 години 30.8% са с висше образование, докато сред тези над 55 години само 18% имат такова. Въпреки по-високите нива на образование, нивото на младежка безработица е значително по-високо от нивото на безработица за по-възрастните поколения. Това е потенциален източник на разочарование за младите хора.

Около 19% от хората на възраст между 20 и 29 години в момента не работят, но също така не са в образование или обучение (NEET). Делът на NEET (извън трудовия пазар, образователната система и системата на обучения) варира от 14.4% в Хърватия до 24.3% в Румъния, което предполага, че това е често срещан проблем в региона. Наблюдава се забележителна разлика между половете в броя на NEET в групата 25-29 години, като броят на жените е с 8.3 процентни пункта по-висок.

От тези под 30 години, които се считат за икономически неактивни, 13% биха искали да работят, но не търсят работа. Близо една трета от анкетираните заявяват, че това е така, защото са в образование или обучение. Това може да изглежда противоречиво на пръв поглед, но е важно да се отбележи, че студент, който не работи и не търси работа, се счита за икономически неактивен. Следователно, отговорът им вероятно отразява ограничения във времето или приоритизиране на обучението им пред търсенето на работа.

Макар че това е субективно твърдение, тези чувства на разочарование от пазара на труда биха могли да отразяват и липсата на доверие в справедливите резултати на пазара на труда и възнагражденията за умения и образование. Липсата на възможности за работа и ниските заплати също биха могли да влошат разочарованието. Средните нетни доходи в Сърбия, макар и да се покачват, все още са ниски, около 900 евро на месец.

Студентските протести и синдикалните искания в Сърбия се обединиха около споделени опасения. На Деня на труда, 1 май 2025 г., студенти и работници протестираха в Белград за по-добри условия на труд, включително за работещите по временни договори, които според протестиращите не са правилно признати съгласно трудовото законодателство в Сърбия 11.

Данните от Проучването на работната сила в Сърбия показват, че 15,4% от общото население в трудоспособна възраст е на временни договори за заетост, като по-младите хора са непропорционално засегнати. Въпреки че това може да се обясни отчасти с факта, че много от тази група все още са в образователната система, 36% от младите хора са наети по такива договори.

Дял на временните работници по възрастови групи, избрани държави, 2023 г.

Данните показват, че това не е избор. Основната причина, поради която временните работници са по тези договори, е, че не могат да намерят постоянна работа.

Значителен дял от младите сърби активно търсят по-добри възможности за заетост - 9.2% от тези на възраст 20-29 години търсят нова работа, въпреки че вече са заети, което е с 3.7 процентни пункта по-високо от средното сред по-широката група на населението в трудоспособна възраст. Забележително е, че тази тенденция обхваща всички образователни среди: 14% от високообразованите млади хора и тези, които са завършили само начално образование, търсят алтернативна работа.

Освен това образованието не гарантира по-стабилен достъп до пазара на труда в Сърбия. Сред тези на възраст 20-29 години, които са с висше образование и работят, 41% имат временна работа.

Протестите, водени от младежи в Сърбия, отразяват активно търсене на системна промяна. Младите сърби са изправени пред трудности, които сочат към дълбоки структурни бариери при достъпа до стабилна и възнаграждаваща заетост. Техните искания за по-силна демокрация и функционални, независими институции са придружени от призиви за справедливи резултати на пазара на труда, особено от 1 май 2025 г.

ЕС критикува Сърбия за това, че не отговаря на институционалните и демократичните стандарти. Докато младите сърби пристигат в Брюксел, за да подчертаят промените, които искат да видят в Сърбия, ЕС трябва да покаже по-силна подкрепа за техните искания.