Израел тихо руши пътя към създаване на палестинска държава

Израел тихо руши пътя към създаване на палестинска държава

Израелска операция в Наблус, 10 юни 2025 г.
Reuters
Израелска операция в Наблус, 10 юни 2025 г.
Когато "Хамас" нападна Израел на 7 октомври 2023 г., всички гледаха дали ще пламне и Западният бряг. Двайсет месеца по-късно, докато конфликтът с групировката продължава в Газа, никой не гледа към Западния бряг.
Или почти никой: изключение са управляващите и стотици хиляди заселници, под чийто поглед стъпка по стъпка се отдалечава възможността конфликтът да се реши чрез създаване на палестинска държава.
Правителството де факто анексира части от Западния бряг, казаха двама изследователи пред "Дневник" през май в отговор на съвсем различен въпрос: блъфира ли премиерът Бенямин Нетаняху, като заплашва окупираната територия с площ, по-малка от Софийска област, да бъде анексирана, ако Франция или още някой на запад признае палестинска държава този месец.
Само за няколко месеца промените в Западния бряг се ускориха: одобриха се още много израелски селища, изграждане на нови пътища, намаля рискът от наказание да израелски заселници, нападнали палестинци. Операция бавно преобразява Дженин, крепост на бунтуващите се срещу Израел. На крайнодесните министри, превърнали се в лица на насилието, пет западни страни наложиха санкции във вторник. Реакцията им бе красноречива.
Ставащото повдига въпроса дали признаването на палестинска държава би променило хода на събития, които все повече изглеждат необратими.
Отговорът би изисквал да се обобщи какво се променя в Западния бряг в момента.

Как промяната почука на вратата

С площ под 6 хил кв. км (под 5% от територията на България), Западният бряг е окупиран от Израел през 1967 г. заедно с Източен Ерусалим. Преди това почти 20 години се управлява от Йордания; днес заедно с Газа и Източен Ерусалим е една от трите съставни части, които палестинците искат за своя държава. През 2005 г. израелските сили се изтеглиха от Газа, но не и от Западния бряг.
В центъра му, в Рамалла, е и създадената по силата на Споразуменията от Осло Палестинска власт. Тя има ограничен контрол над територията си, който варира в три различни зони. В много малка част (т. нар. Зона А) палестинските власти имат пълен контрол и над гражданските въпроси, и над сигурността. В една четвърт (Зона Б) Тел Авив и Рамалла съвместно отговарят за сигурността.
<strong>Зона А </strong>(пълен контрол над гражданските въпроси и сигурността и едва 3%);<br /><strong>Зона Б </strong>(споделен в сигурността, пълен палестински граждански контрол, около четвърт);<br /><strong>Зона С </strong>(почти три четвърти), под пълен израелски контрол.<br /><br />Според Споразуменията от Осло Израел трябваше да се изтегли от част от Зона С, но ангажиментът не бе изпълнен изцяло (а и преговорите, които трябваше да доведат до трайно решение, не продължиха). В Зона С са и израелските селища, в които <a href="https://www.jpost.com/arab-israeli-conflict/growth-rate-of-settlements-plummets-to-all-time-low-678817" target="_blank">живеят</a> около 450 хил. души. Израел оспорва идеята, че присъствието им нарушава международното право.
Wikimedia commons
Зона А (пълен контрол над гражданските въпроси и сигурността и едва 3%);
Зона Б (споделен в сигурността, пълен палестински граждански контрол, около четвърт);
Зона С (почти три четвърти), под пълен израелски контрол.

Според Споразуменията от Осло Израел трябваше да се изтегли от част от Зона С, но ангажиментът не бе изпълнен изцяло (а и преговорите, които трябваше да доведат до трайно решение, не продължиха). В Зона С са и израелските селища, в които живеят около 450 хил. души. Израел оспорва идеята, че присъствието им нарушава международното право.
Три четвърти (Зона С) са под пълен израелски контрол.
Споразуменията не превърнаха Палестинската власт в отправна точка за палестинска държава, но все пак създават важна структура за опазване на мира: палестински сили за сигурност, които координират с Израел. В тези сили се оказа и разковничето: те са важни за сигурността и на Израел, и на палестинците, но и сътрудничеството им с Израел отчужди много избиратели.
Още след началото на офанзивата в Газа имаше опасения, че Западният бряг ще пламне от насилие, докато зачестяваха и сблъсъците на израелската армия с палестински бойци (някои радикализирани, но други - просто млади и гневни). Насилието ескалира, но не преля във фронт, съпоставим с двете предходни въстания (интифади) от края на 80-те години насам.
Същевременно сблъсъците зачестиха, включително инцидентите с участие на заселници в Западния бряг - над 500 хил. живеят там след първата вълна на миграция преди половин век, други 200 хил. в Източен Ерусалим. С тях в Западния бряг съжителстват около 3.3 млн. палестинци.
В началото на войната правителство с коалиционен партньор крайнодесния Бецалел Смотрич вече бе на власт близо 10 месеца и още от началото на мандата се възприемаха стъпки за заселническа експанзия. В последвалата година и половина Смотрич, сам заселник, превърна в стълб на политическото си говорене пълното овладяване на Западния бряг, наричан Юдея и Самария.
Част от атаките бяха свързани с т. нар. младежи от хълма, изградили заселнически пост на ползвана от палестинци земя. С времето те все по-често се появяват и в Зона Б - район на съвместен израелско-палестински контрол, който теоретично би бил част от бъдеща палестинска държава.
В Западния бряг и Източен Ерусалим има близо 160 селища. ООН смята селищата за нарушение на международното право. Такава позиция заеха и САЩ, макар през 2019 г. администрацията на Доналд Тръмп да реши, че вече няма да ги смята за незаконни (тогавашният държавен секретар Майк Помпео посети еврейско селище). Заселническото насилие, разраснало се след 7 октомври, подтикна администрацията на Джо Байдън да санкционира, заселници, отговорни за него. Тръмп обаче отмени санкциите.
С встъпването в длъжност на Доналд Тръмп се засилиха очакванията, че президентът ще е по-търпелив към действията на Израел в Газа и Западния бряг. Във втория случай очакванията вече изглеждат основателни.

Стъпка по стъпка

След половин година на поста Кац обяви най-мащабното одобряване на израелски селища от над 30 години (по оценка на правозащитници). Някои всъщност представляват изградени, незаконни досега постове. Девет обаче тепърва ще бъдат изградени.
Кац ясно посочи целта: "да се предотврати създаването на палестинска държава, която ще застраши Израел". Заедно със Смотрич той посочи и "историческото завръщане" в две селища в северната част, евакуирани в хода на изтеглянето от Газа през 2005 г. (тогава в ивицата имаше и 22 израелски селища).
Това е стратегически ход, който възпрепятства създаването на палестинска държава, която би застрашила Израел, и служи като буфер срещу враговете ни. Това е ционистки и национален отговор - ясно решение за бъдещето на страната.
С решението от края на май кабинетът е одобрил създаването на общо 49 селища.
Смотрич гговори за "нормализиране и фактическа революция в суверенитета" на Западния бряг. В правителството някои като него - но не само от партията му, и в основния коалиционен партньор "Ликуд" - искат анексиране и открито, защото смятат, че моментът е дошъл. Кац също нарича селищата в Западния бряг "защитна бариера" за градските центрове на Израел.
Близо 70-80% от министрите в кабинета искат да се направи и формалната крачка: формално анексиране на Западния бряг, казва пред Би Би Си Елиша Бен Кимон, журналист от Ynet, онлайн изданието на в. "Йедиот ахронот". "Мисля, че Израел е на няколко крачки от това да обяви тази зона за израелска територия. Вярват, че този период никога няма да се върне, че това е възможност, която не искат да им се изплъзне - затова го правят сега", каза той.
Одобряването на 22 селища бе само "черешката на тортата", ако се съди по изминалите няколко месеца.
Израел тихо върви към частично анексиране на Западния бряг, отбелязва Бен Кимон с колегата си Сиван Хилайе в Ynet, две седмици преди решението. И излага примери, някои от които се появиха и в други публикации в последните месеци:
  • прави се проучване за промяна на класификацията на земята, за да се промени статутът на територии в Западния бряг и да стане "държавна земя" (би се улеснило изграждането на селища и би се оспорила легитимността на Палестинската власт да строи в Зона С);
  • отпадат ограниченията за покупка на земя от заселници така, че да е възможно дори да вземат земя в палестински общности (ООН осъди решението, след като бе взето на ниво кабинет по сигурността ден след статията);
  • представители на коалицията разглеждат планове за свързване на селища в Западния бряг с газовата инфраструктура на Израел;
  • терминът "Западен бряг" се заменя формално с "Юдея и Самария" (кнесетът одобри проекта две седмици след статията);
  • обсъжда се прехвърляне например на археологически обекти от армията към гражданската агенция за исторически ценности на Израел.
Междувременно правителството работи за разширяване на пътната мрежа (в Западния бряг има две категории, като едната е само за заселниците).
Израелският финансов министър Бецалел Смотрич, 26 май 2025 г.
Reuters
Израелският финансов министър Бецалел Смотрич, 26 май 2025 г.
Израелски медии писаха по-рано тази година, че по-голямата свобода за действие на Смотрич е причината той да продължи да крепи правителството след примирието в Газа, подтикнало другия крайнодесен лидер, Итамар Бен-Гвир - санкциониран вчера заедно със Смотрич, да си тръгне от него през януари (и да се върне след рухването му през март). Това никога не е потвърждавано официално. Делата са красноречиви, настояват критиците на властта.

Когато армията остане

Друг пример за промяната дойде от Кац през януари, когато обяви началото на т. нар. операция "Желязна воля" в Дженин срещу иранското влияние и това на "Хамас", с операция срещу въоръжени бойци дни след като силите на Палестинската власт бяха приключили собствена операция по сигурността там.
Израелски военен спира палестинка, дошла да посети гроб на роднина в Дженин, 6 юни 2025 г.
Reuters
Израелски военен спира палестинка, дошла да посети гроб на роднина в Дженин, 6 юни 2025 г.
"Улиците изглеждаха като Газа", отбеляза екип на "Тю Йорк таймс", посетил Дженин под съпровод на израелски военни. Репортерите разказаха през май за "огромна, незабелязана" трансформация, която се вижда сред опразнените или разрушени домове в Дженин и Тулкарем.
Напомнят, че Израел почти винаги е напускал тези райони след операции, отнели часове или дни. Но от януари картината в схватката с "Хамас" и "Ислямски джихад" изглежда различно. Сраженията се разредиха, но военните остават с аргумента, че Палестинската власт, отслабена от сътрудничеството с Израел и соченото като лошо управление на изкаралия 20 години на поста 90-годишен президент Махмуд Аббас, не се справя с въоръжената активност.
Достигнахме критична точка в конфликта. Израел действа така, сякаш Палестинската власт не съществува.
Само по данни от средата на май разселените палестинци в хода на операцията бяха 40 хил. души - рекорд, откакто Израел окупира Западния бряг през 1967 г. Кац каза, че армията трябва да се подготви да остане в Дженин и Тулкарем поне през следващата година. А това би била промяна в израелското присъствие на терен. Някои палестинци, с които разговаря медията, изразяват страховете си от предстоящо анексиране. Основателни или не, те издават нагласата им и задълбочаващото се безпокойство от последните месеци.

Последици

Поглед към картата на Западния бряг показва, че тя е осеяна с палестински селища, включително съвсем близо до градове от малката, разпокъсана Зона А. Палестински, израелски и международни активисти от години предупреждават, че всяко ново селище затруднява всяко създаване на жизнеспособна палестинска държава със свързана територия.
Всяко създаване на "факти на терен" - основна мисия пред Смотрич, зад която видимо застават и други членове на кабинета - също усложнява постигането на мир. То може да засили напрежението, докато променя неизвестните в уравнението във и извън Западния бряг.
Действията на "младежите на хълма", изглежда, пораждат известно безпокойство в част от кабинета. Кац сигнализира миналата седмица, че правителството все пак опитва да вземе мерки срещу заселническото насилие: о. з. полковник бе назначен като главен отговарящ за противодействието му след дискусии в кабинета по сигурността (там са премиерът, силовите министри и службите).
"Буре с барут" нарече Неоми Нюман, бивш ръководител на изследванията в "Шин Бет", в анализ за Вашингтонския институт за близкоизточна политика, където е гост-изследовател. Тя отбелязва, че профилът на извършителите е ясен, свързан с младежи, отпаднали от училище, второ или трето поколение заселници, отхвърлящи авторитета на политиците и стремящи се да утвърдят еврейския контрол над земята и да намалят палестинския. Засилената подкрепа за тях от властта, редом със слабата мотивация на полицията да се занимава с подобни случаи и решението на Тръмп да свали санкциите, създават потенциал насилието да ескалира още повече и да нанесе щети на Израел - убити и изгубена дипломатическа подкрепа, а кризата ще е трудна за овладяване.
Какво мислят за всичко това палестинците? Числата издават объркването им насред климата на страх и негодувание. В годината преди 7 октомври (в първите месеци на правителството) подкрепата за въоръжена борба вече се бе увеличила от 35 на 54% според Палестинския център за политики и проучвания. През септември 2024 г. става 56%. Но сега е спаднала на 48% в последната анкета от май.
  • Същата анкета сочи, че подкрепата за "Хамас" намалява с 9 пункта спрямо септември миналата година, но 47% вече не знаят или не искат да отговорят за коя партия са. Расте подкрепата за лежащия в израелски затвор Маруан Баргути като бъдещ лидер на палестинската власт.
  • Намалява подкрепата за терористичната атака на "Хамас" на октомври.
  • Расте и подкрепата за решение със създаване на палестинска държава.
Но това са същите палестинци, които през октомври 2024 г., според друго проучване, все повече искаха пряк сблъсък с Израел заради ситуацията в Газа.
Какъв ще е международният отзвук от ставащото в Западния бряг? В края на май кабинетът блокира визита на външните министри на Саудитска Арабия, Египет, Йордания и Обединените арабски емирства в Палестинската власт, част от кампанията за разрешаване на конфликта чрез създаване на палестинска държава. Публично не се говори за разрив нито със съседите, нито с ОАЕ, макар някои да критикуват Абу Даби за приемането на Авраамовите споразумения през 2020 г. срещу гаранция, че Израел няма да анексира Западния бряг едва пет години.
Така напрежението между Израел и арабските държави и Европа неизбежно ще расте, както напомниха вчерашните санкции. Освен ако не падне правителството заради разногласие с ултраортодоксални партньори, склонни да подкрепят вот на недоверие заради напрежение, свързано с набора им в армията.
Какво ще стане в кабинета в Израел? И без последния скандал Нетаняху е в сложна позиция, според вече цитираната публикация на сайта на "Йедиот ахронот", като все по-често критикуван, че се бори основно за политическото си оцеляване с удължаването на войната в Газа и с отстъпките пред крайнодесните. "Нетаняху може и да не подкрепя лично тези стъпки, но вече не може да ги спре", казва старшият изследовател в мозъчния тръст INSS Йоханан Цорев. ""Коалицията му зависи от партиите, които ги прокарват."