Израелският премиер Бенямин Нетаняху години наред показваше пред света диаграми за създаването на ядрена бомба в Иран, съпротивляваше се и срещу споразумението, ограничило ядрената му програма, и срещу опитите за съживяването му. Сега военните му се борят с бомбата със сила - не за да унищожат напълно ядрената програма, а поне да я върнат с години назад.

След ликвидиране на военния елит, опустошителни удари по ключови обекти (включително ядрени), срив на иранската противовъздушна отбрана и овладяване на иранското небе обаче, целта все още изглежда далеч.

Няма международно прието доказателство, че Иран е решил да създаде атомно оръжие (такава оценка не прави и американското разузнаване) и мнозина оспорват тезата на Израел, че това бе въпрос на седмици или месеци. Техеран обаче, изглежда, има капацитета и познанието да го произведе. Въпросът е може ли Израел да промени това и какво би означавал неуспехът му - дали не би направил риска от Иран като ядрена сила още по-осезаем.

Израел допуска, че може да продължи ударите в райони като Техеран поне още две седмици, но, изглежда, още не може да отдалечи Иран с месеци от натрупването на достатъчно големи запаси обогатен уран и с поне година - от производството на оръжие.

Проблемите са много - от недостъпна "ядрена планина", през решението на САЩ дали да се включат, да риска Иран тайно да съхрани елементи от ядрената си програма, които да му помогнат да я възстанови по-бързо и дори да работи по нея още по-решително.

Какво е известно за досегашните успехи на Израел на базата на публично известна информация, включително от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и коментари на директора ѝ Рафаел Гроси в последните дни? Какво не успява да направи Израел и защо не би се справил, ако не получи помощ?

Основното обогатяване в иранските централи е до 60%, но следващият праг - над 90%, нужен за създаване на оръжие, може да се достигне сравнително лесно. Иран настоява, че ядрената му програма е за граждански цели, но според МААЕ няма държава, достигала 60%, без да иска да създаде оръжия. Безпокойството на МААЕ се разрасна до толкова, че в четвъртък - преди израелските операции - обяви ирански нарушения на ядрени ангажименти по Договора за неразпространение на ядрени оръжия (по него Израел не е страна) за прът път от 20 години.

Преди малко повече време западни (включително американски) разузнавателни оценки посочиха, че Иран е започнал работа по оръжейната си програма, след това изоставена за известно време. След тежки международни санкции Техеран седна на масата за преговори. САЩ по времето на Барак Обама и още пет държави (Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай) подписаха през 2015 г споразумение, сваило тези рестрикции. С него Иран се ангажира да обогатява уран само до 3.67% и да ограничи запасите си до 300 кг (като изнася останалото в чужбина).

В първия си мандат обаче Доналд Тръмп излезе от сделката и възстанови санкциите срещу Иран, който от своя страна продължи усилията си. Администрацията на Джо Байдън опитваше да съживи разговорите. Във втория мандат на Тръмп това стана - с непреки преговори. Но Техеран не приема досега компромисните предложения на САЩ. Ден след като Тръмп се усъмни, че ще има сделка, Израел нападна.

През май МААЕ обяяви, че Иран вече има над 400 кг обогатен до 60% уран или достатъчно за 9-10 бомби, ако се обогати до 90%. Общо 8.4 тона е обогатеният уран на ислямската република.

Израел оспорва това и напада обектите, които Иран разпръсна из страната в защита на програмата си. Техеран говори от месеци за промяна в ядрената си доктрина и заплашва, че може да изгони МААЕ.

Големият успех в израелските удари изглежда свързан с най-известното съоръжение от иранската ядрена програма.

Т. нар. Пилотен завод за обогатяване на гориво (PFEP) в Натанз, снабден с по-малко от другите центрофуги, изглежда унищожен. Там имаше 201 центрофуги, обогатяващи до 5%. Някога и научноизследователската работа бе в известна степен съсредоточена в това съоръжение.

Тази работа обаче бе прехвърлена в друг обект, където до 5% обогатяват над 1000 усъвършенствани центрофуги. Става дума за Завода за обогатяване на гориво (FEP), масивно съоръжение под земята, където според МААЕ единствените доказани щети са прекъснатото електрозахранване.

Мащабите на FEP са големи: там могат да се поберат до 50 хил. (около една трета от този капацитет е запълнен, а повечето от тях, над 13 хил. обогатяват уран до 5%) центрофуги за обогатяване. Обектът е на десетки обекти под земята. Под земята са и някои от каскадите на PFEP.

МААЕ смята, че центрофугите във FEP може да са се повредили след ударите по захранването (има сериозен риск те да излязат от строя, ако електроподаването не се изключва плавно). На среща на борда на МААЕ в понеделник Гроси първо отхвърли в понеделник твърденията на израелската армия, че и FEP е унищожена, подобно на PFEٍP. От ударите в петък, унищожили надземната част от Натанз, няма промяна, каза Гроси в понеделник следобед.

Вечерта обаче заяви, че е много вероятно всички центрофуги там, дори подзземните, да са тежко повредени или дори унищожени

За най-укрепеното съоръжение от иранската ядрена програма Израел е нуждае от противобункерните бомби, които САЩ биха могли да пуснат с бомбардировачите си В-2.

Централата за обогатяване на уран "Фордоу" (край едноименно село) е заровена в планина - практика, впрочем позната на САЩ и Русия или на Северна Корея. Според МААЕ няма щети по нея. Там се произдвежда по-голямата част от обогатения до 69% уран, използвайки приблизително същия брой центрофуги като PFEP, тъй като подава уран, обогатен до 20%, в тези каскади в сравнение с 5% в PFEP.

Оценката е, че там са произведени около 166.6 кг уран, обогатен до 60%, през последното тримесечие (ако се обогати допълнително, по критериите на МААЕ това стига за малко под четири ядрени оръжия, в сравнение с 19.2 кг на PFEP).

Комплексът "Фордоу", чието съществуване бе оповестено публично едва през септември 2009 г., е на над 60 м под земята и може да се окаже извън обхвата на тези бомби (Massive Ordinance Penetrator). Кампания на Израел срещу тази и други труднодостъпни цели, според някои източници в израелската армия, също не може да продължи твърде дълго поради ограниченията колко нейните ВВС могат да водят неспирни бомбардировки толкова далеч от границите на страната.

Всъщност тъкмо този комплекс стана повод за ожесточаването на санкциит преди 15 години. Ядрената сделка доведе до затварянето му. Атака, теко засегнала Натанз през 2021 г. и свързвана от Иран с Израел, доведе до възобновяване на работата там, за да обогатява уран до 60% в нарушение на споразумението.

На въпроса дали Израел може да унищожи иранската ядрена програма, без да атакува съоръжението "Фордоу" и без САЩ, Нетаняху снощи отговори, че Израел е "ангажиран да премахне" иранската ядрена заплаха, която той описва като "екзистенциална" опасност. "Правим го и няма да се откажем от това".

Иран раздели на части географски ядрената си програма, като основни елементи са извън Натанз и Фордоу. А и разполага с голям актив от учени, за които се смята, че все още могат да работят по програмата.

Тежко раненият съветник на върховния водач Али Шамхани каза през април, че Техеран може да прехвърли обогатия си уран на "безопасни" места. Пред "Уолстрийт джърнъл" неназован израелски представител отбелязва, че сигналите от Иран за евентуално разпръскване на запасите из страната са още един пример защо е важно да се нанесат удари на Иран тъкмо сега.

Предвид споменатата диверсификация МААЕ същевременно не знае колко центрофуги има Иран извън обогатяващите си заводи. Ако продължи да се ограничава сътрудничеството с МААЕ (както Техеран направи още преди атаките), това може да засили опасенията, че нов завод за обогатяване, ненаблюдаван от МААЕ, ще бъде или е създаден. Както казва за "Файненшъл таймс" Али Ваез от Международната кризисна група:

Такива тайни места биха имали нужната свобода на действие с потенциала за седмици да преминат от 60 на 90% обогатяване. МААЕ не разполага с доказателства, че това се прави. Но дебатът за бомбата в Иран само се разпалва от над половин година, докато за възможността за израелски удари започна да се говори все по-често.

Съществуващите каскади от центрофуги също могат да бъдат преконфигурирани, за да обогатяват до различно ниво на чистота в рамките на една седмица.

Дори Иран да не е успял да скрие оборудване далеч от прицела на Израел, може да възстанови обекти като този в Исфахан за година според екперти. Иран отказва от години достъп до каскасите с центрофуги, т.е. точният брой центрофуги към момента може да е неизвестен.

Дори успешно унищожаване на обекта "Фордоу" дълбоко в планината може да не даде очаквания резултат. В последните две години за "Фордоу" се очертава алтернатива: южно от Натанз, в Централен Иран, от известно време се градят тунели толкова дълбоко, че подобен обект би бил изпитание и за бомбите на САЩ (потенциално до 145 м под планинския връх; за сравнение "Фордоу" е на 80-90 м дълбочина).

Това приближава кръстопътя, на който САЩ, Иран и Израел ще трябва да вземат решения.

Сигналите от ислямската република все още не са за отстъпки.

Заместник-министър на външните работи на Иран Казем Гарибабади предупреди в събота, че се задават мерки за защита на ядрените материали и оборудване, за които няма да уведоми МААЕ (както твърди, че праваше преди) - включително къде ще премести урановите си запаси.

Освен това страната обяви, че се подготвя законопроект, който може да подтикне Иран да се оттегли от Договора за неразпространение на ядрено оръжие (както направи Северна Корея през 2003 г.).

Въпреки уверенията на западни журналисти, че Иран предлага връщане на масата за преговори, от обясненията на събеседниците им следва, че Иран засега предлага "гъвкавост" без конкретика.

Ако Израел не демонтира напълно ядрената програма на Иран, това увеличава риска Иран не просто да не се откаже от ядрената си програма, а например аятолах Али Хаменей да се почувства длъжен да създаде ядрено оръжие за възстановяване на баланса. Едва ли това би станало под съпровода на израелските бомби, но може, според някои оценки, да подсили решимостта му за следващите месеци, а хипотетично изтегляне от ДНЯО да бъде последвано от промяна на ядрената доктрина.

От резултатите на Израел, смятан за единствената ядрена държава в региона, сега в още по-голяма степен зависи ядреният баланс в Близкия изток: дали светът ще трябва да се обезпокои от по-скоро задаваща се иранска ядрена бомба, или ще си отдъхне, когато той изчезне за пръв път от десетилетия.

А тези резултати, предвид непробиваемостта на "Фордоу" за Израел и централната му (засега) роля, ако Иран е решен да запази ядрената си програма, зависят в голяма степен от Тръмп.

Или от Нетаняху, ако по някаква причина реши да приеме завръщането на Иран на масата за преговори.