Смяна на режима: създава ли Израел "аятолах, когото не познава"
През 1988 г. аятолах Рухоллах Хомейни изпива "горчивата чаша" (по собствените му думи), като приема прекратяване на огъня в 8-годишната война с Ирак. След почти седмица конфликт с Израел, всеки ден приближава приемника му Али Хаменей до друга горчива чаша. Може ли теократичният му режим в Техеран едновременно да запази ядрената си програма и да оцелее?
С въздушните си операции Израел все повече загатва, че за Хаменей може дори да няма такъв избор. Допреди година Иран смяташе, че контролира 4-5 арабски столици. Днес чува от Израел и света как ислямската република може да спре да съществува и многовековната страна ще продължи напред в друга форма.
В действителност е доста по-сложно. Иранската власт може да се окаже много по-гъвкава, иранците - много по-малко склонни да въстанат, а дори целта да е постижима, резултатът от нея да не е непременно желаният и в чужбина, и в страната.
Израел поразява енергийни обекти, полицейски структури и други, редом с военните. Ракети унищожиха сградата на държавната телевизия, защото била използвана за военни операции под гражданско прикритие. "Символите на иранския режим рухват. От телевизионната компания до - скоро - други цели. Бягат рояци от жители", каза министърът на отбраната Израел Кац. "Така рухват диктатурите."
Премиерът Бенямин Нетаняху призовава иранците да въстанат срещу режима и говори за преобразяване на Близкия изток. "Режимът може да падне в резултат на операцията", каза Нетаняху в скорошно интервю. "Променяме лицето на Близкия изток."
Какво всъщност иска Израел и може ли, целенасочено или като следствие от операциите срещу ядрената и ракетната програма, да свали режима на аятоласите?
Ето публично известното досега.
Израел все повече говори за смяна на режима
Смяната на режима не е официална цел на войната за Тел Авив. Израел обаче воюва гъвкаво и адаптира, добавя и премахва цели според обстоятелствата и е готов бързо да реагира, за да постига и тях.
Ако се съди по последните дни, работата по подобна бъдеща цел (дори тя да не е скрита такава) е в ход.
Ударите по военни цели и обекти на сигурността, както и по енергигйната (например газови и петролни обекти за вътрешни нужди) и комуникационната (държавната радио- и телевизионна компания) инфраструктура, по полицията или сгради на съдилища, неминуемо нанасят удар на институциите.
Много от целите, които удря Израел, не са свързани нито с ядрената, нито с ракетната програма. Те символизират стълбове на политическата и икономическа власт. А Израел показва интерес към разклащането ѝ дори само с думите си: в понеделник армията шокира мнозина с евакуационна заповед за цял голям северен квартал на Техеран, каквито досега например се издаваха за Газа или Бейрут.
След поредна нощ с размяна на удари – навлизат ли Иран и Израел във война на изтощение
Сътресението ще продължи: армията казва, че атаките ѝ ще отнемат поне още две-три седмици. Чисто теоретично отслабването на апарата за сигурност, използван срещу опозицията, може да ѝ даде сили. За Ен Би Си Марк Дубовиц, главен изпълнителен директор на мозъчния тръст Foundation for Defense of Democracies, казва, че тъкмо това е основен елемент от стратегията на Израел:
Мисля, че се надяват, че можем да подкопаем и разсеем силите за сигурност и да направим така, че иранците да излязат на улиците, както правеха много години, и да си върнат страната.
Сякаш в потвърждение на тези думи, министърът на отбраната Израел Кац заяви в сряда следобед, че последните удари по Техеран са поразили централата на службите за вътрешна сигурност, "основен инструмент на потисничеството на иранския диктатор".
Ще продължим да се прицелваме в символи на властта и да поразяваме режима на аятоласите, където и да е.
Тъкмо на базата на историческия прочит на протестите досега Израел се надява да създаде разделения в обществото, според катарски анализатор.
"Със сигурност може да бъде резултатът, защото Иран е много слаб", каза Нетаняху пред "Фокс нюз", повтаряйки за пореден път през последната година призива към иранците да въстанат. "Решението да действат, да се надигнат, сега е решението на иранския народ."
Дойде време да се обедините около знамето си и историческото си наследство, като отстоявате свободата си от зъл и потиснически режим.
А тъкмо в това се цели Израел, според професора от Johns Hopkins School of Advanced International Studies Вали Насър:
Това е играта. Не колко успешен ще е Израел в унищожаването на Фордоу. Измерва се с това колко успешни могат да унищожат иранската държава.
Логиката зад това би била: справянето с ядрената заплаха да включва "отсичане на главата на змията".
Нетаняху и Кац оставят възможността на масата, написа в сряда The Times of Israel. Или поне Израел открито флиртува с нея.
"Смяната на режима" не се подкрепя публично от САЩ в момента. В първия си мандат президентът смяташе, че икономическите санкции срещу Иран може да свалят режима (това опита да направи и с Венецуела), но в този мандат екипът му страни далеч от идеята.
Аргументът, който вероятно чува Израел и от администрацията, е, че подобно начинание би отнело много време и Тел Авив би затънал в иранското блато така, както (по не изцяло различни причини) САЩ затънаха в Ирак и Афганистан. Техеран впрочем може и да цели това: война на изтощение.
Рефренът "против опити за смяна на режима" от Афганистан до Либия и Сирия бе важен в кампанията на Тръмп, с която спечели отново президентските избори. Базата му е против всякакви "глобалистки" аспирации, превърнали намесата по света, според тях, в приоритет пред грижата за американците. (Това не означава, че в Конгреса няма републиканци, напомнящи, че малцина, особено на запад, биха страдали, ако падне режимът на аятоласите.)
Нова война или пореден опит за мир: Тръмп е сам пред решаващия миг за Иран
Според "Ню Йорк таймс" тъкмо нарастващата заплаха за правителството в Иран може да възпре Тръмп от това да се въвлича в типа конфликт, срещу който се обявява от години. Тази кампания би изисквала продължително усилие, може би повече от няколкото седмици, в които Израел засега заявява, че е готов да води война на над 1000 км от границите си, в 75 пъти по-голяма като площ държава. От въздуха.
Тръмп се противопоставя на смяна на режима, пишат Барак Равид и Марк Катупо за "Аксиос". Изборът, според техен източник, запознат с мисленето на Тръмп е: "Между аятолаха, който познаваш, и аятолаха, който не познаваш."
Няколко дни преди "Аксиос" агенция "Ройтерс" разказа как Тръмп забранил Израел да убива Хаменей; по-късно президентът каза, че САЩ няма да го правят засега.
Костелив орех (засега)
Убийството на Хаменей обаче няма да свали режима.
Няма консенсус, че Израел иска да направи тъкмо това: израелците са предпазливи в подбора на целите си, а иранците показват, че търсят изход, каза във видеоконферентен разговор Кенет Полък от Middle East Institute. Според него въздушната кампания щеше да е организирана по коренно различен начин, ако имаше подобна идея.
Израел най-малкото държи да създаде впечатление, че работи за сваляне на режима, да не спира със заплахите (Нетаняху каза пред Ей Би Си и че Израел можел да убие аятолах Али Хаменей и това щяло да "спре конфликта"). Най-малкото това усилва психологическия натиск върху ислямската република, който помага за целта тя напълно да се откаже от ядреното оръжие. Ако това остава основната цел, за която говори Тел Авив, с нарастване на натиска тя би изглеждала все по-близо, дори да изисква нелеката задача да се унищожи ядреното съоръжение край Фордоу.
Израел, Иран и САЩ са на кръстопът пред ядрена планина
Ако не е, свалянето на режима ще е трудно постижима задача - било за Израел или за желаещите да се отърват от него иранци, чиито усилия Израел би приветствал.
- Теократичната система надгради предрепубликанските структури отпреди революцията от 1979 г. Надстройката постепенно се просмука в парламент, правителство и съдебна власт, които продължиха да работят - но без да могат да вземат важни решения сами, ако последната дума не е на върховия водач. В Съвета за национална сигурност например, с времето върховният водач и Революционнната гвардия на практика да стават незаобиколими в решенията.
- Теоретично народът избира кой да влезе в Събранието на експертите, което пък назначава върховния водач (но клерикалният елит и избрани от парламента "настойници" могат да отхвърлят който и да било кандидат за Събранието). Водачът е центърът, около който гравитират парламентарните фракции, за чието внимание се борят, докато спорят за посоката (от икономиката до разведряването със САЩ). В Гвардията, съдебната власт армията последната дума кой бъде назначен е на върховния водач.
- А Гвардията, която пази режима, е с над 190 хил. души на активна служба (дори само това я прави по-многочислена от бойците на "недържавната армия" на "Хизбула") и 600 хил. резервисти. Някогашната "преторианска гвардия" днес е с възможности и функции, частично дублиращи редовните въоръжени сили, тя може да се меси в политиката и да "прескача" президенти. Притежава огромни икономически активи и влияние в страната. Контролира между 20 и 40% от икономиката на страната.
Гвардията, накратко, е пазачът на входа на системата, важен двигател и отговарящата за ежедневното функциониране на системата сила, чиито интереси може да не съвпаднат изцяло дори с тези на върховния водач. Съветът на настойниците, който одобрява закони и кандидати, споменат по-горе, е пълен с хора, смятани за близки до Гвардията.
- В армията на активна служба са близо 610 хил. души, други 300 хил. са в запаса.
Числата може да не са непременно от значение, ако Израел не влезе по суша (този сценариий не се обсъжда освен например за ограничени операции в ядрения обект край Фордоу). От значение са обаче за всеки желаещ да запази контрола върху населението.
В тази властова мозайка ликвидирането на върховния водач - Хаменей е на 86 години и от известно време се говори за подготовка на почвата за приемника му - само ще доведе до избор на друг от Събранието на експертите. Контролът на аятоласите върху властта не изглежда отслабен. Не се вижда организирана опозиция, способна в момента да оспори властта.
Армията, когато загуби началник след удари на Израел, получава друг.
Израел уби и новия командващ армията на Иран
Засега няма данни и иранците, повели не едно протестно движение за последното десетилетие и половина (включително след смъртта на Махса (Джина) Амини, задържана от полицията през септември 2022 г.) да въстават срещу властта по принцип.
Дори иранците да са разделени, една част поддържат режима, по идеологически или други причини.
"Ръководството продължава да излъчва единство, режимост и жизненост и, изглежда, сплотява около външната заплаха", написа тази седмица Раз Цимт, специалист по Иран в израелския Институт за изследвания в националната сигурност (INSS). "Към този момент (иранската общественост - бел. ред.) не показва активна съпротива към режима" въпреки да е несъмнена враждебността към властта. Публичните нагласи оформят отчасти болезнените сцени на разруха в жилищни райони, поразени от израелските удари, "които, парадоксално, подхраниха вътрешното сплотяване и повишиха усещането за национална солидарност", продължава той.
Цимт се опасява и че ако Израел постигне официалните си цели и се справя прекалено добре, смяната на режима вероятно е е изкушение.
В края на миналата седмица Нетаняху дори се появи по иранска опозиционна програма и каза, че никой не можал да предрече краха на Съветския съюз или на режима на Башар ал Асад, преди това да се случи.
Не ислямската република, а Израел бомбардира иранците и те му показват среден пръст - на него и на всичко свързано с него. Затова много иранци си казват: "Хаменей може да почака, ще се оправим с него, след като се справим с Нетаняху", пише в "Аарец" Горбанпур.
Иранската колективна памет има лоши спомени от външни инвервенции. Американско-британски преврат сваля заплашващ интересите на двете страни премиер, Мохамад Мосадек, през 1953 г. (независимо че е демократично избран). Ислямската република (впрочем Хомейни по ирония на съдбата идва от чужбина, прибирайки се, за да оглави новата власт) десетилетия насажда подозрителност към външния свят. Западният монарх, когото ислямистите свалят, шах Реза Пахлави, често е критикуван, че модернизацията по негово време е съпътствана от съсредоточаване на власт и потъпкване на политически свободи.
Дори лидери на мнение сред иранците, силно популярни от години, може да се окажат в немилост. Някогашният престолонаследник Реза Пахлави, най-големият син на последния шах, направи видеообръщение, в което призова иранците да въстанат срещу режима и да си върнат страната. А това, според изследователя Хамидреза Азизи от SWP Berlin, може тежко да засегне дори неговата популярност.
Някои опозиционери видяха в израелските удари намеса на чужда армия, агресия, която няма нито политическо, нито морално оправдание.
Хаос или компромис: зависи какво ще направи Иран
Дълга кампания би увеличила натиска върху режима.
Задушаването в зародиш на демократичния политически активизъм отвъд одобрените от върховния водач и гвардията рамки не позволи да бъдат изградени структури, които да могат да запълнят всеки бъдещ вакуум. "Дори войната да доведе до такава развръзка, Иран ще остане в руини и най-вероятно ще надделее хаосът", каза в писмо от затвора реформистът Мостафа Таджзаде, имайки предвид хипотезата за "промяна на провалилото се клерикално правителство".
Някои оценки в последните дни гласят, че дори да не се стигне до въстанието, което да свали режима, войната, ако се проточи, може да подхрани междуособици и дори да доведе до преврат.
| Парадоксално, но тъкмо рухването на режима може да въвлече САЩ в конфликта дори те да изберат твърдо да стоят встрани от него. Какво ще стане с иранския ядрен материал в хаоса? С други активи на "бившия режим", ако стане такъв? |
Може би дори не само на САЩ. Сложната етническа мозайка, различните интереси, според някои оценки, може да предизвикат гражданска война, която би увеличила нестабилността в региона.
Иран не е "Хизбула" – след дръзката атака Израел навлиза в непознати води
Тогава възниква друг разглеждан в последните дни въпрос: какво, ако вакуумът бъде запълнен от сила, по-враждебна към Израел от сегашния режим? Например военно положение, водено от Революционната гвардия или (дори да има въстание) радикални организации, които да успеят да овладеят страна? Никой няма да може да гарантира, че те няма да са враждебни към външна сила, бомбардирала страната им и убила стотици от тях.
Затова френският президент Еманюел Макрон, макар и недвусмислено да подкрепи Израел за Иран (за разлика от ситуацията с войната в Газа), предупреди тази седмица, ако режимът се смени със сила, ще последва "хаос". "Никога не подкрепяме действия, които водят до регионална дестабилизация."
Дали режимът ще рискува такъв хаос, ако алтернативата е да оцелее? Пътят към атомна бомба е предимно средство за възпиране. Но перговорите може накрая да защитят по-добре интересите на режим, изградил апарат за сигурност с над милион души, за да оцелее. Някои наблюдатели очакват Иран да остане предпазлив, да се въздържа от ескалация (като отказ от неразпространение на ядрени оръжия или удари по американски цели).
Затова някои изтъкнати иранци вече призовават за "среден" път. Например Наргес Мохаммади, взела Нобелова награда за мир през 2023 г. и оказала се в затвора в Техеран, заедно с други известни личности призова за незабавен край на сраженията и поиска режимът да спре обогатяването на уран и да се оттегли мирно. Тези и други политици и активисти, станали жертва на репресиите в Иран, вече показаха, че не са против властта, но биха искали да поемат към властта в кабинета на израелски изтребител.
