Какви са рисковете от ядрено замърсяване от атаките на Израел срещу Иран
Израел заявява, че е решен да унищожи ядрените възможности на Иран във военната си кампания, но също така иска да избегне всякаква ядрена катастрофа в регион, който е дом на десетки милиони хора и произвежда голяма част от световния петрол.
Страхове от катастрофа се разпространиха в Персийския залив в четвъртък, когато израелските военни заявиха, че са ударили обект в Бушер на брега на Персийския залив - дом на единствената атомна електроцентрала на Иран - само за да заявят по-късно, че съобщението е било грешка.
Ядрената агенция на ООН вече не е съвсем сигурна къде е иранският уран
По-долу са подробности за щетите, причинени досега от атаките на Израел, и какво казват експертите за рисковете от замърсяване и други бедствия.
Какво е удрял Израел досега
Израел обяви атаки срещу ядрени обекти в Натанз, Исфахан, Арак и самия Техеран. Израел заявява, че целта му е да спре Иран да изгражда атомна бомба. Иран отрича някога да е търсил такава.
Ударът на Израел по неактивен реактор в иранската ядрена централа в Арак (видео)
Международният орган за ядрена безопасност МААЕ съобщи за щети на завода за обогатяване на уран в Натанз, на ядрения комплекс в Исфахан, включително съоръжението за преработване на уран, и на съоръжения за производство на центрофуги в Карадж и Техеран.
Израел заяви в сряда, че е насочил атаките към Арак, известен още като Хондаб, където се намира частично построен изследователски реактор за тежка вода от модел за лесно производство на плутоний, който, подобно на обогатения уран, може да се използва за направата на ядрото на атомна бомба.
МААЕ заяви, че има информация, че изследователският реактор за тежка вода в Хондаб е бил ударен, но че не е функциониращ и не е съобщила за радиологични ефекти.
Какви рискове от радиация създават тези удари
Питър Брайънт, професор в Университета в Ливърпул в Англия, специализиран в науката за радиационна защита и политиката за ядрена енергия, заяви, че досега не е твърде загрижен за рисковете от радиация от ударите.
Ще се откаже ли Иран от бомбата, или ще ускори създаването ѝ
Той отбеляза, че обектът в Арак не е функционирал, докато съоръжението в Натанз е било под земята, и не е съобщено за изпускане на радиация. "Проблемът е да се контролира какво се е случило вътре в това съоръжение, но ядрените съоръжения са проектирани за това", каза той.
| "Уранът е опасен само ако бъде физически вдишан или погълнат или попадне в тялото при ниски степени на обогатяване", каза той. |
Даря Долзикова, старши научен сътрудник в лондонския институт RUSI, заяви, че атаките срещу съоръжения в началната фаза на ядрения горивен цикъл - етапите, където уранът се подготвя за използване в реактор - съдържат предимно химически, а не радиологични рискове.
В обогатяващите съоръжения е проблем UF6 (уранов хексафлуорид). "Когато UF6 взаимодейства с водните пари във въздуха, той произвежда вредни химикали", каза тя.
Степента, до която даден материал се разпръсква, ще зависи от фактори, включително метеорологичните условия, описва Долзикова. "При слаб вятър може да се очаква голяма част от материала да се утаи в близост до съоръжението; при силен вятър материалът ще се разпространи по-далеч, но е вероятно също така да се разпръсне по-широко."
Рискът от разпръскване е по-малък за подземните съоръжения.
А ядрените реактори?
Основното безпокойство би бил удар по иранския ядрен реактор в Бушер.
Ричард Уейкфорд, почетен професор по епидемиология в Университета в Манчестър, заяви, че докато замърсяването от атаки срещу обогатителни съоръжения би било "предимно химически проблем" за околните райони, обширните щети върху големите енергийни реактори "са съвсем различна история".
| Радиоактивни елементи биха били освободени или чрез облак летливи материали, или в морето, добави той. |
Джеймс Актън, съдиректор на Програмата за ядрена политика във Фондация за международен мир "Карнеги", заяви, че атака срещу Бушер "би могла да причини абсолютна радиологична катастрофа", но че атаките срещу обогатителни съоръжения "е малко вероятно да причинят значителни последици извън обекта".
Преди уранът да попадне в ядрен реактор, той е с ниска радиоактивност, каза той. "Химическата форма уранов хексафлуорид е токсична... но всъщност не е склонна да се разнася на големи разстояния и е малко радиоактивна. Досега радиологичните последици от атаките на Израел са практически нулеви", добави той, като същевременно заяви несъгласието си с кампанията на Израел.
Защо са особено притеснени държавите в Залива
За държавите от Залива въздействието на всеки удар срещу Бушер би се влошило от потенциалното замърсяване на водите на залива, което би застрашило критичен източник на обезсолена питейна вода.
- В ОАЕ обезсолената вода представлява повече от 80% от питейната вода.
- Бахрейн стана изцяло зависим от обезсолена вода през 2016 г., като 100% от подземните води са запазени за планове за действие при извънредни ситуации, според властите.
- Катар е 100% зависим от обезсолена вода.
- В Саудитска Арабия, много по-голяма нация с по-голям резерв от естествени подземни води, около 50% от водоснабдяването идва от обезсолена вода към 2023 г., според Генералния статистически орган.
Докато някои държави от Залива като Саудитска Арабия, Оман и Обединените арабски емирства имат достъп до повече от едно море за обезсоляване на вода, страни като Катар, Бахрейн и Кувейт са разположени само по крайбрежието на Персийския залив, без друга брегова линия.
"Ако природно бедствие, разлив на нефт или дори целенасочена атака нарушат работата на инсталация за обезсоляване, стотици хиляди биха могли да загубят достъп до прясна вода почти мигновено", каза Нидал Хилал, професор по инженерство и директор на Центъра за изследване на водите към Нюйоркския университет в Абу Даби. "Крайбрежните инсталации за обезсоляване са особено уязвими към регионални опасности като разливи на нефт и потенциално ядрено замърсяване", каза той.
