Хотелиерите и ресторантьорите в Хага са може би най-разочарованите от посоката, в която пое през последните седмици организацията на годишната среща на върха на НАТО в града. Съвсем умишлено събитието бе свито от обичайните три дни до една вечеря от домакините на 24 юни и една работна сесия от 180 минути на следващия ден. Но пък американският президент Доналд Тръмп би трябвало да е най-доволен от изключително деловото темпо.

Домакинството беше обявено на 24 май миналата година и особено след разширяването на алианса в Източна Европа най-висшият политически форум на алианса (Северноатлантическият съвет) събира хиляди (само от 32-те страни членки ще са около 6 хил. души), членове на делегациите, участници в съпровождащи събития, представители на влиятелни неправителствени и лобистки организации, бизнесмени, журналисти и антинатовски протестиращи.

Не и този път.

Авторитетни медии като "Файненшъл таймс" и лондонският "Таймс" твърдят, че това е заради Доналд Тръмп (това е първата среща от втория му мандат), макар в съседство на Европа да бушуват вече два големи въоръжени конфликта (в Украйна и операцията на Израел срещу Иран).

Поради това е под въпрос колко делегации на ненатовски държави - и на какво ниво - ще присъстват, още не е сигурно дали Володимир Зеленски ще пристигне, макар Украйна да е един от водещите въпроси, които съюзниците ще обсъждат.

Погледнато исторически, не би трябвало да има някаква политическа драма. За организация на 75 години това е 35-та среща на върха (има няколко извънредни сред тях), като първата след учредителната във Вашингтон през 1949 г. е свикана чак 8 години по-късно в Париж (1957), а после има 15-годишна пауза до 1974 г. в Брюксел.

В Хага единствената сесия ще е в сряда, но още вчера Нидерландия задейства Операция "Оранжев щит" за охрана и защита, включваща над 10 хил. военни и полицаи, катери и кораби, бойни хеликоптери, сапьори, системи за противовъздушна отбрана, екипи за кибер сигурност.

Краткото време, предвидено за работната сесия, означава, че почти цялата работа е свършена предварително от страните членки и секретариата на организацията. Генерпалният секретар Марк Рюте ще се опита да потвърди и официално вече договорените параметри по очакваните две точки в дневния ред:

1. Ангажимент от всички членове да отделят 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страните си за отбрана.
2. Целите за отбранителни способности на всяка държава, които НАТО представи на страните съгласно плановете на алианса.

Значителна част от втората точка няма да стане публично достояние, защото би трябвало подробно да описва колко военни трябва съответната държава да е подготвила, въоръжила и предоставила за постигане на съюзните цели и изпълняване плановете за отбрана. Те са част от българската армия, но задължително трябва да са на разположение и в съответната степен на готовност, независимо с какво в момента се занимават въоръжените сили на страната. Тези планове вече са известни на министерството на отбраната в София, на командването на армията и на президента като главнокомандващ.

Германският министър на отбраната Оскар Писториус каза преди седмици, че НАТО е поискало страната да подготви допълнителни до 60 хил. души. Дали и колко ще разкрият българските власти, зависи от тях.

Повече публична информация и оценки има по първата точка - за увеличаване бюджета за отбрана.

Вече бе съобщено за консенсус, че разходите трябва да са на ниво, каквото дори САЩ не са достигнали в момента. Не е оспорвана публично и компромисната формула въпросните 5% от БВП да бъдат разделени на две части: 3.5% за въоръжение и отбрана плюс 1.5% за свързана с това критично важна инфраструктура (вкр. такава с двойно предназначение), мобилност, киберсигурност...

Въпросните 5% не са някакво хрумване на Доналд Тръмп, те са резултат от съвсем реални изчисления в алианса за това какво е спестено преди руската агресия, какво бързо трябва да се навакса и колко ще струва. Отделянето на 1.5% не е някакъв счетоводен трик, а позволява повече гъвкавост за всяка страна и срокове, различни от темпото за производство и доставяне на въоръжение.

Ключовият спор, който се очаква в Хага е към коя година ще си поставят като цел съюзниците да постигнат новия показател. Едни искат да е не по-късно от края на десетилетието, други - до 2032 г., трети настояват за десетилетие,. т.е към 2035 г.

Усилие за 3.5% е сериозна крачка, защото и в момента 8 държави дори не са покрили договорения праг от 2%. Това са Хърватия, Португалия, Италия, Канада, Белгия, Люксембург, Словения и Испания. Три от тях са големи икономики, но са под 1.5% през 2024 г.

В алианса по тази тема се оформиха общо взето 4 групи държави:

1. тези, които вече са на 3.5% (балтийските републики, като Естония и Литва вече обещаха 5%, Полша, а САЩ са на 3.4%)
2. силно ангажирани и вече работещи с добро темпо за 3.5% (четирите скандинавски страни, вероятно Германия и Нидерландия)
3. голяма група, приела го по принцип и правеща полит. декларации в подкрепа, но на практика с тясно фискално пространство за маневриране и не е сигурно, че ще успеят скоро да стигнат до 3.5% (Италия, Франция, Великобритания, Гърция)
4. онези, които не са във възторг от 5% (Испания го обяви официално).

Реалността е, че няма пълен консенсус, не всички 32 държави са окончателно съгласни на 5%. Това заплашва постигането на консенсус в Хага и може да принуди Доналд Тръмп ядосано да си тръгне по-рано с последваща вълна от критики в социалните мрежи към съюзниците.

Къде е България във всичко това?

Спрямо 2014 г., когато бе решено достигането на 2% разходи за отбрана увеличението по данни на НАТО през миналата година е достигнало над 117%. Във финансови измерения това е преминаване от $633 млн. през 2015 г. на почти $2.3 млрд. през 2024 г. (по цени от 2015 г., т.е. без инфлацията и други фактори, увеличението е до $1.4 млрд.). Но реално ускорение имаше след 2022 г. и едва миналата година бяха постигнати 2.18% от БВП.

Преди всичко разходите трябва да с едвижат от ясна представа откъде идва заплахата и колко е голяма, както и да водят към постигане на точно определени цели, задачи и срокове. Според тях се определят нужното въоръжение, поръчките, договорите и мисиите на армията. Няма ли такава ясна визия и рамка, разходите отиват "на парче", отчитат се финансови параметри, но ефектът остава най-малкото спорен.

Така описаната структура на българския бюджет за отбрана, например, не разкрива нещо, на което обърна внимание агенция "Ройтерс" преди няколко седмици - че почти една пета (18.3%) от целия бюджет отиват за пенсии. Тогава въпросните над 51% дял за персонал изгеждат различно като реален боеспособен личен състав на българската армия.

Ситуацията не е уникална за България и съществува още в съюзници като Италия и Белгия, а близо е Франция. "Ройтерс" цитира данни само за 13 от 32 държави в НАТО. Италия докладва пред ООН, че е похарчила €5.2 млрд. ($5.9 млрд.) за военни пенсии през 2023 г., или 18% от общите военни разходи. Това е повече, отколкото е похарчила за самолети и кораби. Бюджетът за отбрана на Франция за 2025 г. включва €9.5 млрд. за пенсии, много повече от €5.7 млрд, които тя харчи за поддържане на своя въздушен и подводен ядрен арсенал.

Изчисления на Кълен Хендрикс от Института за международна икономика "Питърсън" през февруари по данни на института SIPRI показаха, че ако през 2023 г. България е давала за отбрана $1.721 млрд. за отбрана (1.85% от БВП), то при 5% от БВП сумата би съответствала при тогавашния БВП на страната на $4.659 млрд. или разлика от $2.938 млрд.

Според него настояването на Тръмп съюзниците да увеличат разходите си до 5% може да не е най-доброто решение за тях. Той обръща внимание, че САЩ от 40-те години на ХХ век имат най-големите подобни разходи, като през 2023 г. са били почти два пъти по-високи от тези на Русия и Китай, взети заедно. "Ако всички членове на НАТО харчат 5% от своя БВП за тази цел, то общата сума ще надхвърли глобалните разходи за отбрана.

Ако оставим настрана хипотезата, че бързо увеличаване на разходите за отбрана може да се възприеме от съперниците като начало на надпревара във въоръжаването (и създаване на стимул да изпълнят агресивните си планове преди да са факт първите резултати в НАТО), подобен ход изисква и определена нагласа на обществата, от които се изискват подобни жертви, независимо, че той остава под нивото на разходи от времената на Студената война.

Повечето държави в света, които харчат такъв дял от икономиката за армия (без да броим САЩ), очевидно са на военна нога - във война са или са били в такава, пише още Хендрикс. През 2023 г. такива са били само 9 страни: Алжир, Армения, Израел, Ливан, Оман, Русия, Саудитска арабия и Южен Судан (Северна Корея и Еритрея не предоставят такава информация, но със сигурност са над този показател). Пет от тях са авторитарни държави с петродолари, без ограниченията на политически избори и притеснения, че трябва да събират нужните им средства с облагане на населението.

Една от основните цели на Тръмп и мнозина президенти преди него е Европа да сподели по-гояма част от бремето на разходите. Те, от своя страна, имат повече основание да искат в отговор и прехвърляне към съюзниците на повече от отговорността и ръководни функции.

Ако в Хага той не получи това, което иска, ще получи претекст да напусне срещата, а може би и да заплаши, че ще се оттегли от НАТО. При този вариант ситуацията влиза в ендшпил, в който европейците ще трябва да направят същото, на което САЩ настояват, като много бързо увеличат разходите да отбраната си, но вече така, както техните лидери го разбират и могат.

Три европейски държави вече предизвикаха напрежение.

Италианският бюджет за отбрана през 2024 г. е бил 1.49% от БВП, т.е. при нова цел от 5% трябва да се увеличи повече от три пъти. Италия е страна, в която най-голям дял от бюджета за отбрана (59.4%) отиват за заплати на личен състав и служители.