Доклад за проучване на общественото мнение в няколко държави, публикуван днес преди срещата на върха на НАТО в сряда, показва широка подкрепа в цяла Европа за увеличаване на разходите за отбрана, мащабни програми за превъоръжаване и повторно въвеждане на задължителна военна служба.

Подготвено за Еропейския съвет за външна политика (ЕСВП) от водещите социологически агенции YouGov, Datapraxis и Norstat, то показва още, че европейците остават ангажирани с Украйна и ако САЩ променят курса си няма да се съобразят с оттегляне на военната подкрепа, натиск върху Киев да отстъпи окупираните територии или отмяна на санкциите срещу Русия.

Въпреки антиевропейската реторика от Белия дом и нарастващите антиамерикански настроения в редица европейски страни, много граждани все още вярват, че на САЩ може да се разчита за ядрено възпиране и военно присъствие на континента. Съществува и широко разпространен оптимизъм, че щетите върху Трансатлантическият алианс може да бъдат поправени в бъдеще.

В своя анализ на данните Иван Кръстев и Марк Ленард - авторите на доклада на ЕСВП по проучването и експерти по външна политика - твърдят, че вторият мандат на Тръмп вече има широкообхватни последици и е довел до изблик на "политическо преминаване на бариери и възприемане на нетипични позиции" в Европа. Те вярват, че днешното безредие предоставя възможност за представители на политическия мейнстрийм да "се измъкнат от бизнеса със защитаване на статуквото и да преоткрият европейската идентичност за един революционен нов свят".

Европа се промени от "мирен проект" в такъв, който сега се разраства с бързи темпове в подготовка за война, като обществеността в редица водещи атлантически държави (включително Дания, Германия и Великобритания) е сред най-уверените в необходимостта Европа да се грижи сама за своята сигурност и отбрана.

В обхванатите 12 европейски държави (Дания, Естония, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, Швейцария и Великобритания има:

Регистрирани са и мащабни идеологически промени в политическите партии след завръщането на Тръмп в Белия дом.

Макар мнозина в Европа да са скептични към Тръмп, да са убедени, че техните правителства трябва да се разделят с американската политика по отношение на Украйна и да искат да видят по-голямо превъоръжаване и отбрана на целия континент, това не се превръща в пълна увереност, че ЕС може да се справи самостоятелно. Авторите твърдят, че гражданите в 12-те страни са спокойни за надеждността на гаранциите за сигурност от САЩ и възможността за възстановяване на силни връзки с другата страна на Атлантика, след като Тръмп напусне поста си.

За това говори фактът, че толкова много граждани все още вярват, че на САЩ може да се разчита за осигуряване на ядрено възпиране (48%) и военно присъствие на континента (55%).

Мнозинството в Полша (70%), Дания (70%), Обединеното кралство (57%), Естония (56%) и Португалия (54%) подкрепят ("силно" или "донякъде") идеята за увеличаване на националните разходи за отбрана. Най-големите групи в Румъния (50%), Испания (46%), Франция (45%), Унгария (45%), Германия (47%) и Швейцария (40%) също изразиха подкрепа за увеличаване на разходите за отбрана.

Италия обаче е изключение от тази тенденция, като мнозинството от 57% е "донякъде" или "силно" против, а само 17% подкрепят увеличение на разходите за отбрана.

Анкетираните във Франция (62%), Германия (53%) и Полша (51%) са най-силните поддръжници на подобна стъпка, като най-слабата подкрепа идва от Унгария (32%), Испания (37%) и Обединеното кралство (37%) (този въпрос не е зададен в Дания, Естония и Швейцария, тъй като военната служба там вече е задължителна). Средно само 27% от групата 18-29 години (които са на възраст да служат във въоръжен конфликт) са изразили подкрепа, докато мнозинството, 57%, са посочили, че биха се противопоставили на подобна стъпка.

Данните на ЕСВП показват, че мнозинството или водещата група отговори в 11 от 12-те анкетирани страни са против идеята Европа да оттегли военната си подкрепа за Украйна, да накара Украйна да се откаже от територия, окупирана от Русия, или да отмени икономическите санкции срещу Русия - независимо от промяна в политиката на САЩ по тези точки.

Това е особено вярно в Дания, където 86% от анкетираните смятат, че политическата система на САЩ е "счупена", и където делът на населението, което смята преизбирането на Тръмп за нещо лошо за американските граждани, се е увеличил от 54% на 76% само за шест месеца. Във Великобритания и Германия мнозинството от 74% и 67% също смятат така.

В Дания и Португалия са най-оптимистично настроени към постигането на това, като съответно 52% и 50% от гражданите вярват, че е "възможно" ЕС да стане независим от САЩ по тази тема през следващите пет години. Скептицизмът е най-силно изразен в Италия и Унгария, където съответно 54% и 51% виждат автономността на ЕС по отношение на сигурността и отбраната като "много трудна" или "практически невъзможна" за постигане през следващите пет години.

На други места анкетираните са раздвоени:

Европейците също са скептични дали ЕС може да загърби вътрешните си различия и да се превърне в глобална сила, способна да се конкурира икономически със САЩ и Китай (датчаните са единствените оптимисти).

Широко разпространено е очакването, че трансатлантическите връзки ще се подобрят, след като Тръмп напусне поста си през януари 2029 г.,

Малцинство във всяка страна (средно 22% в 12 анкетирани страни) - са на мнение, че не само Доналд Тръмп е навредил на отношенията между Европа и САЩ, но и че "щетите вероятно ще продължат дори след като напусне поста си".

Преобладаващото мнение в 12-те страни е, че Европа може да продължи да разчита на:

Подкрепящите масовите установени партии вече не са просто за статуквото - те все повече черпят енергия от това да бъдат защитници на националния суверенитет срещу Тръмп.