Цените на петрола се повишиха в понеделник до най-високото си ниво от януари заради опасения за доставките след ударите на САЩ по ядрени съоръжения на Иран. След пик в началото на борсовите сесии последва стабилизиране и връщане на по-ниски нива.

От началото на конфликта на 13 юни сортът Brent се е повишил с около 11%, а американският WTI е добавил приблизително 9%. И двата сорта бавно се движат към зона, определяна като "ниво на болката" за световната икономика.

Фючърсите на Brent скочиха до петмесечен връх от $81.40 за барел, след което слязоха на до $77.09, което е поскъпване с 8 цента спрямо края на петъчната сесия, т.е. преди операцията "Среднощен чук". West Texas Intermediate започна със $78.40 и се стабилизира на $73.87, поскъпване с 3 цента.

За Brent нивото е много под най-високата цена от 139 долара за 2022 г. след руската агресия срещу Украйна, но е близо до критични точки. "Ако петролът достигне диапазона от $80-$100 и се задържи там, това застрашава световната икономика", каза главният информационен директор на ABN AMRO Solutions Кристоф Буше. "Намираме се точно под този праг."

Инвеститорите изчислиха приблизително на това ниво геополитическата рискова премия на петролните пазари, тъй като все още нямат достатъчно данни.

Иран, третият по големина производител на суров петрол в ОПЕК, заяви в понеделник, че атаката на САЩ срещу ядрените му обекти е разширила кръга от легитимни цели за въоръжените му сили, и нарече президента на САЩ Доналд Тръмп "комарджия" за това, че се е присъединил към военната кампания на Израел срещу ислямската република.

Геополитическата рискова премия включва опасения, че иранският отговор може да включва затваряне на Ормузкия проток, през който преминават приблизително една пета от световните доставки на суров петрол.

Goldman Sachs заяви в неделно съобщение, че Brent може за кратко да достигне пик от $110 за барел, ако преносът на петрол през критично важния морски воден път бъде намален наполовина за един месец, и да остане на ниво близо до $100 през следващите 11 месеца. Банката все още не приема, че има значително прекъсване на доставките на петрол и природен газ, позовавайки се на глобални стимули за опит за предотвратяване на трайно и много голямо прекъсване.

Като се има предвид, че Ормузкият проток е незаменим за собствения износ на петрол на Иран (и жизненоважен източник на национални приходи), трайното затваряне би нанесло сериозни икономически щети на самия Иран, което прави затварянето на протока в нож с две остриета, каза Суганда Сачдева от изследователската фирма SS WealthStreet.

Блокирани корабни трасета биха утежнили всеки шок в доставките, тъй като ОПЕК+ може да увеличи добив, той трябва да достигне международния пазар, каза директорът на хедж фонда Svelland Capital, Надя Мартин Виген.

Последният месечен доклад за пазара на петрол на Организацията на страните - износителки на петрол, установи, че производството от по-широката група ОПЕК+ се е увеличило през май със 180 хил. барела на ден до 41.23 млн. барела на ден. Това е по-малко от увеличението, предполагано от майските квоти на участничките - 411 хил. барела на ден.

Покачващите се цени на петрола пораждат опасения, защото могат да повишат инфлацията в краткосрочен план и да навредят на икономическия растеж, като свият потреблението. Високите цени на петрола действат като данък, казват икономисти, особено за нетните вносители на енергия като Япония и Европа, тъй като петролът е трудно да се замени в краткосрочен план.

Турция, Индия, Пакистан, Мароко и голяма част от Източна Европа, където петролът се внася в големи количества, ще бъдат най-силно засегнати от покачването на цените на суровия петрол, коментира "Ройтерс". Според анализатори тези, които го доставят - страните от Персийския залив, Нигерия, Ангола, Венецуела и до известна степен Бразилия, Колумбия и Мексико, би трябвало да получат от това добри приходи в бюджета.

Другата посока, в която винаги се гледа, когато стане дума за петрол, е промяната в курса на долара.

През последните години той тръгваше нагоре, когато цената на петрола се покачваше, но сега получи само ограничена подкрепа със седмична печалба от 0.7%. Той е отслабнал с около 9% досега тази година спрямо други основни валути, засегнат от икономическата несигурност и опасенията от надеждността на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп като търговски и дипломатически партньор.

Пазарите се ориентират и по историческия опит - Танкерната война по време на тежката иранско-иракска война през 80-те на миналия век беше последният път, когато конфликт в региона наистина сериозно и за дълго време повиши световните цени. Дори тогава Ормузкият проток не беше напълно блокиран - американският флот, не без загуби, но като цяло успешно, ескортираше граждански кораби и се бореше с минната и ракетната заплаха от Иран. Дали блокадата е осъществима в новата технологична ера може да се определи само в реална обстановка.

През 1991 г., след нахлуването на Ирак в Кувейт, цените на петрола се удвоиха до $40, но се върнаха към нормалното шест месеца след операция "Пустинна буря", припомня "Ройтерс".

Всички последващи военни пикове бяха по-ниски: нахлуването на водената от САЩ коалиция в Ирак през 2003 г. повиши цените с 1.5 пъти, нахлуването на Русия в Украйна за кратко повиши цената на петрола от 95 на 130 долара, които се възстановиха до август 2022 г.

Освен това ОПЕК+ в момента разполага с 5.7 милиона барела на ден неизползван капацитет. А основните страни, производителки на петрол в региона - Саудитска Арабия и ОАЕ - отдавна не са напълно зависими от износа през пролива: и двете имат мощни нефтопроводи с терминали съответно в Червено море и Оманския залив.

Към понеделник сутринта Polymarket оценяваше вероятността за блокада на протока до края на юни на 25%, а до края на годината - на 47%.