Комбинация между гласуване на доклад в Европейския парламент и потенциални разговори в кулоарите на среща на върха на НАТО може да предложат път напред след известно напрежение на София и Скопие. Или да покажат, че отношенията остават в задънена улица, докато македонската Конституция не бъде променена, а българските политици търсят ползи от темата.

В двете страни не виждат никаква пречка за разговор в Хага покрай срещата на върха на НАТО, между точките от дневния ред за разходите за отбрана. Но македонският премиер Християн Мицкоски говори за объркващи сигнали от София, а българските власти - за нови сигнали, че Скопие преследва хора, само защото се чувстват българи.

В комисията по външни работи (AFET) на Европарламента точката за доклада за напредъка на Северна Македония е първа, но ще се разгледа от втория опит. Първият, на 4 юни, се отложи, след както българската страна видя в него признаци на намеса в работата на провелия "необявени срещи" с македонската страна австрийски евродокладчик Томас Вайц, нарушил правилата за прозрачност. Появиха се сведения за македонски опити за пряка намеса в съдържанието.

Покрай доклада се оплете мрежа от коментари и взаимодействия, свързана с България и Северна Македония, повдигнала отново въпросите, които стоят нерешени три години - независимо дали ще бъдат нарече двустранни или европейски. Ако българските и македонските управляващи (от които е част и пътуващият за Хага президент Гордана Силяновска-Давкова) се срещнат, те вероятно ще засегнат темите.

Двете държави се впуснаха в лобиране за доклада (в което също така се обвиняват взаимно).

Общо 313 проектопоправки се оказаха внесени от България и Гърция, българските евродепутати остро нападнаха Вайц, а той припомни, че като докладчик се среща със страната, на която е посветена работата, а не със съседите ѝ (негови срещи с властта в Скопие същевременно се оказаха, действително, обявени със закъснение). Чуха се и гласове за оставката му. Той само отложи гласуването (предизвикало според някои публикации обаждане на премиера Росен Желязков в Брюксел), като припомни, че докладът не е замислен да решава двустранни въпроси (България настоява, че двустранните ѝ въпроси вече са европейски).

Но дори някои от най-големите критици сред евродепутатите на Вайц от Зелените - и подтикнали го да говори за "натиск" от България - изключиха да подхранят спекулацията, че с доклада, който признавал многовековността на македонския идентичност, се отварял "заден вход" за Северна Македония да влезе в ЕС, без да е вписала българите в конституцията. Това е изискването на т. нар. Френско предложение (станало през 2022 г. европейско), свалило напрежението между София и Скопие. Слуховете бяха подхранени от обяснението на Вайц при внасяне на доклада: в настоящата световна ситуация изглеждало още по-спешно да се даде нов тласък на разширяването.

Не помогна и еврокомисарят за разширяването Марта Кос, която заяви, Европейската комисия обмисля начини за опростяване на процедурите за присъединяване към Европейския съюз, за да се избегне рискът двустранни проблеми да забавят процеса, "особено в този чувствителен геополитически контекст". Идеята за въвеждане например на квалифицирано мнозинство действително се обсъжда по-често в последните години, но по нея далеч няма съгласие.

Три седмици по-късно не помогна дори уверението на външния министър Георг Георгиев, че докладът няма правнообвързваща стойност.

Към говоренето за македонска идентичност и език в документа се добавиха вариации - "сегашната" идентичност (от някои евродепутати), "постоянното признаване" от страна на ЕС, "цялостно зачитане на македонския език и идентичност" (предочитаната от Вайц формулировка).

Зад спора отчасти се криеше въпросът какво точно знае Мицкоски за доклада. Доразпалиха го обаче съобщенията за проектопоправки, достигнали до Скопие.

Докато много македонски наблюдатели посрещнаха (по думите им) ясното признание за македонския език и идентичност, каквото според българските евродепутати може да се рамкира с "настояща", въпросът пред поискалите отлагането български евродепутати бе дали не е изтекла информация към Мицкоски от Вайц.

От македонския премиер дойдоха коментари за доклада, които накараха евродепутати да се усъмнят в теч; Мицкоски обърна внимание, че в доклада за пръв път се говорело за отделни език и идентичност в Северна Македония. Той каза и че познава текста в подробности (откъде, попитаха в България; някои допуснаха пробив в сигурността).

Междувременно Кос - от Словения, държава, често симпатизираща на македонските позиции - заговори за "двустранен спор", в който тя била готова да посредничи, ако страните пожелаят това. Според македонския президент Австрия също отправила подобно предложение (но преди сегашния етап на спора с доклада).

Известен противник на "Френското предложение", Мицкоски опитва от месеци да разговаря за промяна на условията пред Северна Македония в момент, когато ЕС е връхлетян от кризи, само умножили се с връщането на Доналд Тръмп на власт. Той изполва предполагаемата си информация за доклада и атаките от българските евродепутати в момент, когато се сблъсква с известни критики за разследването на унищожителния пожар в Кочани с 62 жертви (макар 34-ма души да получиха обвинения). Партийната машина се настройва за местни избори, започва замерянето от двете страни с политически компромати. Отново нападна опозицията (до миналата година управляваща партия), СДСМ, че сляпо приемала компромисни решения с България; ситуацията в Европарламента и АФЕТ определи като още едно доказателство.

Междувременно Вайц показал на "Политико" заплашителни съобщения, които получил, след като телефонният му номер бил разпространен от "крайнодесни групи" в социалните мрежи в България. Евродепутати от няколко държави - например Испания и Румъния, и основно от неговото политическо семейство, застанаха зад Вайц. Отделни медии видяха нова пречка от България пред македонския път към ЕС (макар не европарламентът да решава това).

Вайц, "страна" или не в спора, публично се показа склонен на компромис още като излагаше аргументите за отлагането на доклада (уж прието под натиск):

Но спорът бързо даде на Мицкоски, който според събеседници на "Дневник" не се ползваше с подкрепа в искането за предоговаряне на условията в последната година, още един източник на политически точки у дома. Както и възможност гласът му да се чуе в Европа в момент, когато трудно може да е приоритет за нея насред върволица от кризи.

Но докладът на Вайц припомняше (вероятно новата версия също ще напомня) и нуждата да се поддържа доверието в евроинтеграцията в Северна Македония, която Скопие задоволявала (не се говори обаче за напредък по конституционните въпроси).

Европейският парламент призовава и за бърз напредък в преговори за присъединяване, които процедурно Северна Македония няма как да започне (а и парламентът не може да реши това), преди да е изпълнила критериите в преговорната рамка. А условие, прието от предшественика на Мицкоски - Димитър Ковачевски, е българите да бъдат вписани в македонската конституция редом с други части от народи (България изтъква и още няколко свързани със спора условия, отпращащи към Договора за добросъседство).

Неизпълняването на този критерий стана причина Албания да бъде отделена от Северна Македония в преговорния си път, след като двете държави години наред вървяха в комплект.

Каквато и формулировка да приеме Европейският парламент за македонския език, България не може да предотврати фактическото му използване и превода на общностно законодателство. Нещо повече, преди три години тя прие компромис, според който ЕС ще отчете съображенията ѝ за македонския език, включително със специален текст, но ще използва свободно понятието в официални документи, без България да възразява.

В известния досега текст се дава и знак, че Скопие не прави достатъчно за борбата с корупцията, за реформите, за независимостта на съдилищата, че е блокирано от политическката поляризация. По същество поредният доклад, повдигащ (дори това да не е намерението на докладчика и двете "лобиращи" страни) въпроса за изгубеното време в спора за конституцията, с аргумента на Скопие, че нямало смисъл, защото София можело да поиска други отстъпки.

Друга критика към Вайц, отправена в писмото от 17 български евродепутати, бе, че той игнорира насилието срещу българите в Северна Македония (още един въпрос, разглеждан от него като двустранен, но за който София напомня, че с Френското предложение става европейски). Това стана дни преди Люпчо Георгиевски, председателят на затворения културен клуб "Иван Михайлов" в Битоля, да бъде осъден условно на година затвор. Събитията около Георгиевски усложниха разговора.

Люпчо Георгиевски се оказа осъден на година условно с изпитателен срок за расова омраза, защото разпространявал цитати от Иван Михайлов, насаждал етническа омраза, ксенофобия, расизъм. Бившият македонски премиер Любчо Георгиевски свидетелства в негова полза на делото и го защити (някои медии изписаха името на Георгиевски съгласно българския му паспорт, за да го отграничат от съименника). В София външният министър Георг Георгиев прие председателя на клуб "Иван Михайлов", след като присъдата бе произнесена.

Връща се "вербалното престъпление" от времето на комунистическа Македония, написа Любчо Георгиевски на сайта на своята "ВМРО-Народна партия". Някои македонски медии опитаха да омаловажат присъдата, други не я споменаха, трети обърнаха внимание, че България няма право да казва каква присъда предпочита.

Евродепутатите от България, критикували Вайц, призоваха македонската конституция да гарантира защитата на правата на българите.

Случаят на Георгиевски стана повод президентът Румен Радев да напомни от Тирана, че в случая София не говори за нерешени двустранни отношения, а за вътрешни предизвикателства, свързани с човешките права в Северна Македония. Георгиевски се оказа олицетворение на схващането сред българските политици за активна македонска кампания срещу самоопределящи се като българи.

Ако български евродепутати бързо поискаха случаят на Георгиевски да влезе в доклада за Северна Македония, то някои европейски политици опитаха да обърнат посоката на разговора.

В Северна Македония огромна гласност доби позиция на Европейския свободен алианс, малка политическа група с 8 места в Европарламента, поискала от България да се промени конституцията, да се признае "македонското малцинство" на базата на документ на правозащитна организация. Признаването на "македонско малцинство" е искане, което отново се чува периодично в Скопие като част от дневния ред на властта (като алтернативен компромис се споменава регистрирането на ОМО "Илинден" или сходна организация от българските власти съгласно решения на съда в Страсбург).

Ако премиерът Росен Желязков и президентът Гордана Силяновска-Давкова разговарят, това неизбежно ще е една от темите - както предишни лидери са обсъждали присъди в кризисни моменти.

От дни Мицкоски отбелязва, че българската страна не отговаря на въпроси дали е склонна на такава среща.

С посочения дневен ред ще седнат - ако наистина го направят - Давкова и Желязков на срещата в Брюксел. Мицкоски опитва да задава тона, като предлага още теми: "Коридор №8" и други аспекти на двустранните отношения. Докладът, присъдата и опитът на Северна Македония да излезе от задънената улица на евроинтеграцията си биха разширили този разговор, който въпреки съставянето на редовно правителство в България през януари така и не се провежда.

От седмици Мицкоски работи за оформяне на разказа така, че липсата на резултати от такъв евентуален разговор да се представи като кампания на България срещу Северна Македония, вместо като евроинтеграционен застой.