Американският президент Доналд Тръмп повика израелския премиер Бенямин Нетаняху, за да му каже, че преговаря с Иран за ядрената му програма (доказателствата, че това е заблуда на врага, още изглеждат недостатъчни), на 13 април 2025 г., дистанцира се от израелската атака срещу ислямската република точно 2 месеца по-късно, възхити се от нея за часове, а само след още седмица нареди първите удари на САЩ срещу Иран.

Със стъпка, която не бе предприел американски президент дори след заложническата криза, последвала революцията от 1979 г. - и от която сам се въздържа буквално в последния момент през 2019 г. - Тръмп все още рискува да забърка САЩ в нещо, което два пъти отхвърляше в качеството си на кандидат-президент: нов конфликт в Близкия изток. Не само рухването на примирието може да доведе до това: опасност носи и бъдещата актуализирана оценка за щетите, нанесени на иранската ядрена програма, ако се окаже, че тя е забавена само с месеци.

Отвъд коментарите за посоката на САЩ, тепърва ще се оценяват глобалните последици от удари, които някои наблюдатели се опасяват, че още повече ще изкушат много държави (а това включва Иран) да разработят бързо ядрено оръжие като единствено ефикасно средство за възпиране. Най-малкото, както намеква Дженифър Кавано във "Форин ъфеърс", дилемата "сделка или бомба", която може да изникне и пред друго правителство под натиск от Вашингтон, вече не изглежда като блъф.

С други думи, дори Тръмп правилно да е преценил, че намесата може да спре войната, рискът остава. Най-малкото защото Тръмп каза вчера в Хага, че ако Иран продължи ядрената си програма в тази посока, САЩ ще нападнат отново.

Израелски представители побързаха да потърсят собственото си място във веригата от взаимодействия, довела до решението на Тръмп - и до изпълнението му, след като опитите за дипломатически пробив се провалиха, но това не може да изчерпи обяснението, според възстановката, която правят американски и израелски медии по темата.

Ето какво е известно до момента от няколко такива публикации.

Още преди седмици Тръмп наредил на Пентагона да му предостави възможности как да бъде унищожена ядрената програма на Иран, гневен, че преговорите не напредват, разказва Ен Би Си. Още тогава президентът обмислял подобен вариант.

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс каза пред телевизията в неделя (след ударите), че миналия месец Тръмп започнал да мисли, че разговорите не напредват по начин, с който иранците да будят доверие. Дни по-късно, в началото на юни, той чул от председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Дан Кейн възможности на среща в Кемп Дейвид. След този брифинг Тръмп се замислил по въпроса, докато "ултиматумът" от 60 дни, даден на Иран, вече изтичал.

Плановете се дооформили обаче едва в дните, преди да се нанесе ударът; фактът, че тъкмо използваната бомба, която не е употребявана в сражения, е единствен вариант за постигане на целта, бил сред аргументите САЩ да се включат.

Насред натиска от антиинтервенционисткото крило в MAGA движението Тръмп реши да заяви, че ще даде две седмици на дипломацията. "Почти изцяло заблуда", пише "Ню Йорк таймс".

Към момента, в който Тръмп каза, че ще изчака две седмици преди да нападне (четвъртък, 19 юни), той вече взел решение - направил го към вторник според "Ню Йорк таймс", по-късно - според други издания. Под 30 часа след коментара му, дал глътка въздух на дипломацията, Белият дом съобщи за атаката.

В първата половина на седмицата различни фракции обикаляли около Тръмп, за да спечелят колебал се известно време президент. Извън тесния кръг някои се опитвали да се ориентират какво решение ще вземе на базата на знаци като това кого приема. Известно е, че например Тръмп се срещна с бившия си главен стратег Стивън Банън, противник на ударите, също към четвъртък. И това се оказва отчасти заблуда (отчасти наистина опит до последно да се остави вратичка за диалог), след множество сигнали, дадени от президента, че нападение предстои: заплахи, призиви за евакуиране на Техеран, бързото отлитане от срещата на върха на Г-7 заради нещо "много по-голямо".

Тъкмо тези публични сигнали подхранвали страховете на Пентагона и Централното командване, решили, че Тръмп прекалено ясно дал сигнал за намеренията си, и решили да отклонят вниманието със самолетите В-2, излизащи от Мисури на запад, към Тихия океан, сякаш може да се придвижат към Индийския и оттам към Иран. Всъщност след удара други самолети потеглят от Мисури на изток, над Атлантика.

Планът за удара бил почти готов в четвъртък, когато Тръмп спомена двете седмици, на позиции били са презареждащи самолети и изтребители.

Според събеседник на Ен Би Си решението не е било съвсем окончателно към момента, в който прессекретарят Карълайн Лийвит обяви "до две седмици" време за размисъл. "Инстинктът му" обаче е да върви към сценария за удар. Решението е било взето към четвъртък, казват и събеседници на Си Ен Ен.

Както отбеляза "Аксиос", но споменаваха и други медии преди удара, Тръмп се е надявал на среща в Турция между представители на САЩ и Иран; публично бяха споменавани Ванс и специалният пратеник Стивън Уиткоф. Тя можеше да се състои в събота; според някои публикации просто не получила потвърждение от върховния водач Али Хаменей, просто защото не могли да се свържат с него. Но "Аксиос" пише и че Тръмп опитвал да координира въпросната среща с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган още в кулоарите на срещата на върха на Г-7 в Канада.

Ванс и Уиткоф започнали да си приготвят багажа. Но още в понеделник било ясно, че срещата няма да се получи; публично обаче Тръмп дни наред след това не я изключваше.

Тръмп свари Нетаняху неподготвен през април, когато започна преговори с Иран и обяви намерението за тях в Белия дом. Но Израел предупреждаваше, че не може да чака дълго. Тръмп, който казва, че не подкрепя войните по принцип, настояваше до самите удари, че търси решение, с периодични заплахи до Иран, но и - още в самото начало - с писмо до върховния водач аятолах Али Хаменей.

Внимателното послание от държавния секретар Марко Рубио на 13 юни не съдържаше послание за силна солидарност с Израел часове след началото на операцията. Тръмп обаче бързо смени тона и публично. Възхищението, изразявано онлайн и пред медиите, явно е споделяно и със съветници, пред които според "Ню Йорк таймс" наричал операцията брилянтна, пред репортери - отлична и много успешна, започнал да намеква, че има много повече общо, отколкото хората осъзнават.

Също в петък (13 юни) попитал съюзник как вървят ударите и чул за нуждата от по-силна намеса, включително може би с бомбите GBU-57 срещу комплекса във Фордоу. Ден след това казал на съветник, че обмисля да ги използва, и изразил гордостта си, че САЩ единствени притежават такова оръжие. Съветникът си тръгнал убеден, че Тръмп вече е решил да одобри удари.

Екипът на Тръмп същевременно наблюдавал внимателно реакциите на най-големите поддръжници - особено Тъкър Карлсън, който вбесил президента с някои от коментарите си. Тръмп също така наблюдавал проучвания на мнението, според които американците не искали война с Иран, но не искали и САЩ да притежават ядрено оръжие. Гледал и "Фокс нюз", където се чували много гласове на гости, окуражаващи го да действа.

Представители на администрацията обсъждали с пълна пара дали да се нанесат удари в Иран към неделя (15 юни) вечерта, когато Тръмп отпътувал за срещата на Г-7 в Канада. Там на съветниците му се струвало, че той се приближава до идеята за удара - с ядната уговорка, че целта трябва да е разрушаване на ядрените обекти, не смяна на режима. Следва потокът от заплахи, включително призив към Техеран за "БЕЗУСЛОВНА КАПИТУЛАЦИЯ".

Към вторник, 17 юни, противници на интервенцията вече осъзнавали, че вероятно не могат да спрат Тръмп, а усилията им трябва да са насочени към това да се гарантира, че американският ангажимент няма да стане война за "смяна на режима". Ванс каза, в социалните мрежи, че решението в крайна сметка е на президента и хората с право се притесняват, но президентът е заслужил доверие по такива въпроси. Активисти започнали да насочват разговора към дебат дали да се води война, която ще смени режима.

По това време "Уолстрийт джърнъл" вече бе написал, че президентът е взел решение за атака. Тръмп реагира раздразнен, че "Уолстрийт джърнъл" не знае какво мисли той (по-късно президентът обясни, че никой, дори самият той не знае).

Срещата с Банън се е възприемала от Тръмп като начин да получи поле за маневри; малко след нея Белият дом обявява, че Тръмп ще реши до две седмици.

Подготовката на удара е наредена около 5 следобед (полунощ в събота българско време), но след заповедта са нужни 18 часа полет, за които Тръмп знаел, че му дават много време, ако размисли (както направи през 2019 г. и както едва не стана през 2020-а). С наближаване на операцията според Ен Би Си съветниците непрекъснато проверявали дали Тръмп все още е решил.

В събота сутринта от голф игрището си в Бедминстър, в разговор с министъра на отбраната Пийт Хегсет, Тръмп потвърдил. След това според "Уолстрийт джърнъл", докато пътувал към Вашингтон за среща със Съвета си по сигурността, в още един разговор с Хегсет потвърдил отново. Два дни по-късно Тръмп се заигра онлайн с идеята за "смяна на режима": защо да не се обсъди, макар и да не била политически коректна. Часове след това Иран прие примирие.

Израелският "Аарец" обръща внимание на друг аспект: много наблюдатели, милиардери, крайнодесни политици, служители на националната сигурност насърчаваха нанасянето на такива удари, в някои случаи - от години, и те, изглежда, надделяха, въпреки че някои от най-близките довереници на президента се противопоставят на подобни начинания (или в някои случаи най-малкото не ги предпочитат).

Различен е акцентът в израелски медии, недвусмислено подкрепили (като мнозина в страната, която дълги години биваше заплашвана с унищожение) войната в Иран.

Тръмп смятал да атакува само Фордоу, но бил убеден от премиера Бенямин Нетаняху и министъра на стратегическите въпроси Рон Дермер, че трябва да се нанесат удари и срещу обектите в Натаз и Исфахан, казва израелски представител пред "Джерузалем пост". Процесът по убеждаване на Тръмп да действа отнел цяла седмица, като двамата лидери разговаряли почти ежедневно. "Без постиженията на Израел и резултатите от операцията американският президент никога дори не би помислил да се присъедини към ударите", казват събеседниците на медията. Израел, нещо повече, дал нужни разузнавателни данни и допринесъл за успеха.

И Израел, и САЩ използвали тактика за заблуда, за да създадат впечатлението за дълбоки различия между двете страни за това дали САЩ да участват (това твърдение се отправяше и в дните, преди Израел да нападне Иран; работата на американски журналисти по темата досега сочи, че то е само частично вярно).

Тръмп взел решението в сряда (а не във вторник), пише "Таймс ъф Израел" на базата на информация от "Канал 12" (за който впрочем работи и Барак Равид, един от пишещите за Израел в "Аксиос"). Съпротивата на Ванс, критик на редица военни интервенции, се описва като като част от тактиката за заблуда. Всъщност САЩ настояли да отговарят за медийния аспект от операцията, за която в Израел знаели само част от членовете на кабинета по сигурността.

И все пак тази операция нямаше да стане, ако Израел не бе обърнал динамиката между двамата. Тръмп изместваше центъра на тежестта в Близкия изток към арабските монархии в Персийския залив, дори не посети Израел по време на обиколката си в региона.

На 13 юни отношенията се преобърнаха.

Тази динамика между двамата, в която всеки търси надмощие, според Салем ще продължи до края на мандата на Тръмп.

Или на Нетаняху.

С времето, особено след бързия преход от удари към примирие, Тръмп може да покаже обратното, което твърди бившият журналист и политик (днес от Atlantic Council) Ксения Светлова. Според нейната логика с примирието САЩ си върнаха контрола върху войната и отново доказаха, че те ще командват парада: ако целта бе свалянето на режима, щяха да го направят.